Филмите на Александър Сокуров винаги са посветени на проблеми, които занимават хората. В съветските времена неговите провокиращи размисли кинотворби предизвикват критики сред властта и нищо чудно. Наситени с емоции, атмосфера и музика, те разказват за живота, загубата и разрушителната роля на властта.
Сокуров, който участва в редица водещи международни фестивали, включително в Кан и Берлин, се слави като кинорежисьор, който избира по какво да работи, уповавайки се на своите "усещания и чувствителност", а не на бизнеса и бюджета.
Изкуството на Сокуров винаги се е откроявало. Режисьорът, който живее в Санкт Петербург и наскоро навърши 70 години, непрекъснато предизвиква границите и ограниченията на нашата визия. За него най-голямото предизвикателство е да открие какво се крие зад реалността на човешкото съществуване.
"Онова, което ме интересува, е как един човек преминава през тежки изпитания в живота, как преодолява трудностите, тъгата, смъртта и други метафизични заплахи – това е важно за мен като режисьор и гражданин на моята страна", споделя режисьорът на "Самотният глас на човека".
През 2017 г. руският режисьор получава награда за цялостен принос на Европейската филмова академия за неговата "изключителна работа в областта на режисурата, драматургията и кинематографията".
"Руска арка" (2002)
"Руска арка" е един от най-завладяващите филми в историята на кинематографията. Заснет без прекъсване и без монтаж с HD камери, 87-минутният шедьовър на Сокуров е неговият начин да изрази почитта си към Ермтажа в Санкт Петербург, създаден от Екатерина Велика през 1764 година.
Това е един от редките случаи, в които една картина наистина е по-ценна от хиляди думи! "Руска арка", снимана от германския оператор Тилман Бютнер, е експеримент с ненадмината красота, размах и виртуозност.
"Фауст" (2011)
Вдъхновен от Йохан Волфганг фон Гьоте и написан от Юрий Арабов, този филмов шедьовър е като сложен погребален марш. Подобно на Николай Гогол или Фьодор Достоевски, Александър Сокуров се сбогува с човешката душа и всичко свързано с нея, включително нейните блянове, надежди, красота, доброта, морал, истина и справедливост.
"Фауст" на Сокуров е антигерой, който изобщо не прилича на емблематичния герой на Гьоте. Като деконструира образа на Мефистофел, Сокуров дава на зрителите повод да се замислят защо всеобхватното зло, изглежда, е по-силно от всемогъщата правда.
С голяма доза автентичност, режисьорът разкрива животинската природа на обитателите на града, където се разиграва драмата. Всеки от героите, изглежда, е грешник. Поредното доказателство, че "човек вижда в света това, което носи в душата си".
"Майка и син" (1997)
Това е един сюрреалистичен размисъл върху значението на милосърдието, мъдростта и предаността. Една история за дълбоката обич и безусловната любов между две сродни души. Последен зов към всички, които нямат време да поддържат връзка с родителите си.
Сокуров е уцелил правилната трагична нотка, изобразявайки сина, който носи майка си на ръце – като голяма ранена птица. "Колко тъжно! И все пак, трябва да преживееш това, което аз преживявам сега. Това е толкова несправедливо", казва майката. "Ще се срещнем там, където се уговорихме. Чакай ме. Бъди търпелива, скъпа моя, бъди търпелива", отвръща синът.
Внимавайте: може да ви е трудно да сдържите сълзите си, докато гледате този филм!
"Телец" (2001)
Водачът на Болшевишката партия, основател на съветските републики, архитект на Революцията през 1917 г., отличен оратор, роден идеолог и брилянтен ученик на Карл Маркс. Кой, или дори какво е Владимир Ленин всъщност? Отговорите могат да са наистина разтърсващи.
Сокуров изобразява бащата на съветската държава, известен с дарбата си да омагьосва огромни тълпи от хора, като нещастен и незначителен човек, който отчаяно се нуждае да привлича внимание върху себе си, за да се чувства жив.
Понякога натурализмът на Сокуров е шокиращ и обезкуражаващ, сякаш основната цел на режисьора е да лиши Ленин от достойнството му, за да накара хората да го разберат.
Едно от най-силните оръжия в арсенала на Сокуров е силата на артистичната свобода и способността да разобличава тъмната и неприятна страна на човешката природа. Истината е, че Сокуров рисува Ленин като един физически и умствено болен възрастен мъж, но не за да го принизи, а за да покаже, че и той е един от нас.
"Молох" (1999)
Това е първата драма от т. нар. "тетралогия на властта" на Сокуров, след която идват "Телец" за Владимир Ленин, "Слънцето" за японския император Хирохито и "Фауст".
Действието в "Молох" се развива през 1942 г. и проследява един ден от живота на Адолф Хитлер, изигран брилянтно от Леонид Мозговой. Хитлер тръгва към баварските Алпи, за да се види с вярната си любовница Ева Браун. Към двойката се присъединяват високопоставени гости, като министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс и дясната ръка на Хитлер – Мартин Борман.
В търсене на кинематографичната истина, Сокуров избира руски актьори за ролите и по-късно ги дублира на немски.
Филмът е номиниран за "Златна палма" на Филмовия фестивал в Кан през 1999 г., като приятелят на Сокуров и сценарист на лентата Юрий Арабов печели блянуваната награда за най-добър сценарий.