10 от най-добрите екранни адаптации на руски класики

Сергей Бондарчук/"Мосфилм", 1965
Някои хора твърдят, че книгата винаги е по-добра от филма. Други смятат, че екранните адаптации дават нов живот на книгите, които вече не вълнуват и не предизвикват. Независимо от коя страна на дебата сте вие, вижте нашите предложения за адаптации, които задължително трябва да гледате.

"Война и мирна Сергей Бондарчук

Шестчасовият магнум опус на Бондарчук се превръща в първия съветски филм, спечелил "Оскар" за най-добра чуждоезична лента през 1969 година. "Война и мир" печели и "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм. Работата по него продължава седем години, като се превръща в най-скъпата продукция, правена някога в СССР.

Характерният стил на Толстой, епичните бойни сцени и впечатляващите герои оживяват в този кинематографичен шедьовър. Изпълнен с изобилие от напрежение и мъдрост, филмът разкрива събитията около Отечествената война от 1812 г. през очите на пет аристократични руски фамилии.

Впечатляващата творба е разделена на четири части, които се въртят около две еднакво важни драми: войната и любовта, като в центъра на събитията са очарователните руски аристократи граф Пиер Безухов (Сергей Бондарчук) и графиня Наташа Ростова (Людмила Савелева).

"Анна Каренина" на Александър Зархи

Докато Лев Толствой определя своята творба "Война и мир" като "книга за миналото", той описва "Анна Каренина" като "роман за съвременния живот".

Да, чували сме го и преди. Една омъжена жена започва страстна авантюра с разбивач на женски сърца. В името на граф Алексей Вронски Анна жертва всичко в живота си: любимия си син, своя верен и любящ съпруг и позицията си в обществото. Каренина (в ролята – Татяна Самойлова) се опитва да се отърси от условностите на руското висше общество. Тя залага всичко и няма какво да губи, но в крайна сметка губи разсъдъка си. Отровната ѝ любов граничи с обсебеност, а трагедията е неизбежна.

Филмовата адаптация на романа на Лев Толстой от 1967 г. няма да ви остави безучастни, най-малкото, защото в центъра ѝ е неустоимо красивата руска актриса, наричана често "руската Одри Хепбърн". Героинята на Самойлова разкрива всички сърцераздирателни черти на Каренина, докато душата ѝ трепти, като горяща свещ.

"Кучешко сърце" на Владимир Бортко

Филмът от 1988 г., режисиран от Владимир Бортко, е базиран на едноименния роман на Михаил Булгаков в стил Кафка. Написан през 1925 г., той е публикуван едва през 1987 година. Съветската цензура забранява шедьовъра по идеологически причини.

В средата на 1920-те професор Пеображенски предприема безпрецедентен и малко страховит експеримент. Той трансплантира човешка хипофизна жлеза на улично куче, което е осиновено в апартамент със седем стаи в Москва. Горкото създание се превръща в истински хибрид, който може да ходи, да говори, да пише и да псува. И докато експериментът на професора технически е успешен, всъщност ситуацията не е толкова ясна и еднозначна. Едно е сигурно – някои експерименти по-добре никога да не се правят!

"Престъпление и наказание" на Лев Кулиджанов

Екранната версия на класическия роман на Достоевски, създадена през 1969 г., с право се смята за една от най-добрите адаптации на руската класическа литература.

Главният герой Родион Разколников е човек с тревожен ум и разбита душа. В ролята му се изявява Георги Тараторкин, който е едновременно злодей и жертва.

Защо Разколников извършва такова жестоко и малодушно престъпление? Всяко "правосъдиерешава само за себе си. "Трепереща твар ли съм или имам право", обяснява логиката си по-късно Разколников. Филмът не е разследване, което държи зрителите под напрежение до последния момент, а един дълъг и болезнен път на покаяние (и паралелно с това, огромен психологически дуел между следователя и убиеца), което поддържа съспенса в този черно-бял филм.

Режисьорът Лев Кулиджанов пресъздава духа на романа на Достоевски с ненадмината прецизност.

"Идиот" на Иван Пириев

Не е тайна, че романите на Фьодор Достоевски са посветени на герои, изпълнени с тревога, страх и нещастие. В "Идиот" неговата проницателност отваря нов прозорец към ума на княз Мишкин (в ролята – Юрий Яковлев).

През 1958 г. съветският режисьор Иван Пириев пресъздава на големия екран само първата част от емблематичния роман на Достоевски. Най-голямото предизвикателство е да предаде страстта и нервното напрежение на главните герои чрез диалог и драма.

"Достоевски насочва вниманието ни към горещи теми, включително може би най-важната – властта на парите. Хората често показват своята същност чрез отношението си към парите", смята Пириев. В една от най-драматичните сцени от филма фаталната рускиня Настася Филиповна хвърля огромна сума пари – 100 000 рубли – в огъня.

Въпреки че филмът е критикуван от много експерти по кино като прекалено театрален, той е задължителен за всички фенове на Достоевски.

"Дворянско гнездо" на Андрей Кончаловски

Средновековен земевладелец се връща в Русия от Париж, където семейният му живот е пълна каша. Фьодор Лаврецки не се е прибирал от 10 години и се надява да излекува душевните си рани в семейното си имение. Ситуацията започва да се разведрява, след като благородникът се среща с Елисавета (в ролята – Ирина Купченко). Лаврецки (който все още е женен) харесва младата жена, но могат ли изобщо някога да бъдат заедно?

Филмът от 1969 г., базиран на романа на Иван Тургенев от 1859 г., е една тъжна и лирична история за емоционалната нежност и носталгията, мечтите и жертвите, романтичните импулси и самоотвержения алтруизъм. Кой би могъл да знае, че пътят към щастието ще е толкова стръмен? Това е един от онези вечни въпроси. "Дворянско гнездо" е един тъжен размисъл за човешката душа, който остава без ясни отговори.

"Няколко дни от живота на Обломов" на Никита Михалков

Неговият мързел е легендарен. Иля Илич Обломов прекарва по-голямата част от живота си в излежаване на дивана. Леглото му е и неговият кабинет – 24/7. В момента, в който благородникът е на път да се размърда, той вика своя слуга Захар и продължава да лежи в леглото. Знае, че семейното имение иска грижи, но да знаеш и да правиш не е едно и също нещо. Обломов катапултира вродения си мързел до върховни нива на отлагане и протакане. И може да си го позволи! Философията му е проста и ясна: защо да правиш нещо по-добро, когато е по-лесно да се примириш с нещата такива, каквито са.

В лентата си от 1979 г. Михаил Михалков разглежда руската култура на отпуснатост и нищоправене. Неговата екранна версия на романа на Иван Гончаров от 1859 г. се гради върху брилянтната игра на Олег Табаков и Юрий Богатирев.

"Бяг" на Александър Алов и Владимир Наумов

Ако не почувствате неспокойния дух на 1920-те, докато четете пиесата "Бяг" на Михаил Булгаков или романа му "Бялата гвардия", тогава филмът със сигурност ще ви накара да почувствате смазващата тежест на тъгата и разочарованието. Елена Булгакова, третата жена и сродна душа на писателя, е консултант по време на снимките на филма, като помага на режисьорския тандем да намери правилния тон и да улови вътрешната психология на главните герои, включително на генерал Хлудов, в чиято роля брилянтно се превъплъщава Владислав Дворжецки.

Когато "Бяг" прави своята премиера през 1971 г., той е един от първите съветски филми, повдигнали завесата на Руската гражданска война и разпадането на антиболшевишкото Бяло движение. В лентата сломените белогвардейци са изобразени не като "банда буржоазни бандити" (както често са показвани преди това), а като различни хора, чийто живот е белязан от провал, а бъдещето им е застрашено, и те едва оцеляват в изгнание отвъд границите на родината си.

Цивилни и бивши генерали, артисти и инженери, държавни служители и успешни бизнесмени – след Руската революция през 1917 г. милиони граждани бягат от Русия. Те са изгубили всичко, включително най-голямото и най-скъпото си съкровище – родината. "Бяг" разкрива степента на тяхното страдание по-добре от хиляди думи.

"Тихият дон" на Сергей  Герасимов

"Тихият дон" е класика в киното. Съветският филм в три части от 1957 г., режисиран от Сергей Герасимов, е устоял на изпитанието на времето и все още предизвиква дълбоки размисли.

Базиран е на едноименния роман на Михаил Шолохов. През 1965 г. именитият съветски писател получава Нобелова награда за литература заради своя епичен роман, определян като една от най-важните творби на руската литература от XX век.

Казано накратко, "Тихият дон" е историческа драма, посветена на живота на донските казаци по време на Първата световна война и Руската гражданска война. По своя мащаб и грандиозност драмата е сравнявана с "Война и мир" на Толстой. Реализмът на Шолохов действително е поразителен. Неговите описания на войната са разтърсващи. Романът е изпълнен с болка, кръв, страх, любов и омраза. И е един от редките случаи, в които филмът напълно пресъздава драмата, страстта и болката на книгата.

"Васа" на Глеб Панфилов

Ина Чурикова демонстрира великолепна игра във "Васа", режисиран от съпруга ѝ Глеб Панфилов и базиран на известната пиеса на Максим Горки. Актрисата, която е прочута със силното си екранно присъствие, играе главната героиня Васа Железнова. Нейната репутация я предшества: Васа е желязната лейди, въплъщение на сила, власт и воля.

На хартия тя има всичко, за което човек може да мечтае: богатство, семейство, позиции, социални връзки и уважение. Всъщност обаче съпругът на Васа е развратник, брат ѝ е грешник, който пилее богатството на сестра си, а децата ѝ изобщо не искат да поемат семейния бизнес. Няма пари, които могат да купят хармонията и надеждата на милионерката.

Но филмът от 1982 г. изобразява Васа не като корава жена, с която е по-добре да не влизаш в конфликт, а като човек, неспособен да трансформира енергията на страданието в енергия на съществуването. Това наистина е единствената слабост на Васа.

"Не липсват екшън сцени": Новият руски филм "Турист" разказва за руските "вагнеровци" в Африка!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"