8 популярни легенди за Достоевски

Кира Лисицкая (Снимка: Ян Вилимек, Жан Агелу, Свободни източници)
Истина ли е, че Достоевски е написал един от най-добрите си романи за 26 дни? А че е бил помилван 10 минути, преди да бъде разстрелян, докато стоял на ешафода? Защо никога не е имал пари? Ще проверим кои от слуховете около писателя са верни и кои са просто мит.

Легенда 1. Достоевски е обсебен от секса и ходи по публични домове

Портрет на Фьодор Достоевски

За безпорядъчните полови връзки на Достоевски знаят всички в литературния свят. Писателят се оплаква от собствената си разпуснатост и невъзможност да я контролира и като младеж обикаля едва ли не всички публични домове в Петербург. В писмо до брат му през 1845 г. се съдържа изчерпателно доказателство: "Минушки, Кларушки, Мариани и т.н. са се разхубавили безкрайно, но струват страшни пари. Онзи ден Тургенев и Белински ме направиха на пух и прах заради безпорядъчния ми живот". В "Записки от подземието" той говори за себе си чрез думите на героя: "Развратничех уединено, нощем, тайно, плахо, мръсно, със срам, който не ме напускаше и в най-отвратителните минути."

А да се запознава с жени от приличното общество изобщо не му се отдава: той моментално се засрамва и почти припада, ако го заговори красива дама. Подобна случка има в салон за висшето общество, където го запознават с една красавица, след което, по предложение на неговия приятел и литератор Иван Панаев, Достоевски става герой на няколко подигравателни четиристишия и фейлетона. С жените, които може да "купи", му е далеч по-лесно. Вероятно това е свързано със сексуалните предпочитания на писателя – той обича да причинява болка и подчинява партньорките си. Заради това жените, с които е бил веднъж, често му отказват повторна среща.

По-късно ситуацията малко се пооправя. Той се жени – два пъти.

Присъда: истина

Легенда 2: В писателските кръгове му се подиграват

"Той беше слабичък, мъничък, русоляв, с нездрав цвят на лицето", казва за него Авдотия Панаева – писателка, в която 25-годишният Достоевски е нещастно влюбен. Самият Достоевски нарича себе си "квазимодо". Но не неговата външност или идейни и творчески разногласия са причина за постоянни подигравки от страна на неговите съвременници и писатели. Проблемът е в поведението му.

В писателските кръгове по онова време мнозина си спомнят за него като човек, който пише сантиментална булевардна проза и криминални истории, а в същото време се мисли за истински гений. Епитетите, с които го описват, са: "раздразнителен", "неуверен", "истински психар" и "жалко самолюбив човек". Много от познатите му писатели не го обичат и общото им мнение е, че той се смята за по-добър от останалите писатели и изисква особено отношение към себе си.

Николай Некрасов и Иван Тургенев го наричат "пришка на носа на литературата". Тургенев дори разпространява слух, че Достоевски уж искал да отдели романа "Бедни хора" със златна обшивка в "Петербургския сборник". Това е просто измислица, но всички се хващат. Толкова органично се вписва тя в неговия образ.

Присъда: истина

Легенда 3. Достоевски е педофил

Литературният критик Николай Страхов, който се смята за приятел на Достоевски, се оплаква в писмо до Лев Толстой от 23 ноември 1883 г., че не може да напише добра рецензия за Достоевски, защото знае прекалено много лоши подробности за него. "Влечеше го към неприятности и се хвалеше с тях. Вискоталов ми разказа как се е похвалил, че е съблазнил в банята малко момиченце, доведено му от гувернантката му", пише критикът.

Толстой изобщо не реагира на тези думи и избягва личното си запознанство с Достоевски, но високо цени творчеството му. След смъртта на Достоевски, неговата вдовица започва яростно да опровергава историята със съблазняването на малкото момиче, като твърди, че този епизод е част от черновата на романа "Бесове", т.е. е измислен. Но този слух се разпространява в продължение на дълго време.

После става ясно, че Страхов има мотив да очерни репутацията на писателя. След смъртта на Достоевски през 1881 г. Страхов е поканен да прегледа архива му, където се натъква на неприятна записка за себе си в записките на писателя. Достоевски го определя като абсолютно безпринципен човек, "готов да продаде всичко и всекиго". Както отбелязва изследователката Лия Розенблюм, Страхов разбира, че в даден момент този текст ще бъде публикуван, както и писмото му до Толстой. Така се ражда планът му за дългосрочно отмъщение – и Страхов не греши: кореспонденцията му с Толстой е публикувана през 1910-те, а тетрадката със записките на Достоевски – едва през 1970-те. Цели 60 години никой не успява да обвини Страхов в лъжа.

Присъда: лъжа

Легенда 4. Осъден е на смърт, но го помилват минути преди разстрела

Днес бихме си помислили, че Достоевски се е занимавал с разпространение на екстремистка литература, призоваваща за сваляне на властта в страната. Именно затова го осъждат на смърт заедно с други заговорници.

Става въпрос за кръга на т.нар. "петрашевци" (наречен така в чест на мислителя Михаил Буташевич-Петрашевски, в чийто дом се провеждат тези срещи), където членува и младият Достоевски. Някои петрашевци наистина целят да организират революция, но повечето просто проучват и пропагандират социално-утопичните мисли на XIX в. (заради което ги наричат "комунисти") и говорят за безобразията на крепостното право, цензурата и продажността на чиновниците. Много от петрашевците са литератори, писатели, учени и студенти. Но именно заради "опита" да свалят властта кръгът е разбит. Неговият лидер е обвинен в "заговор за сваляне на държавното устройство", а Достоевски и още 19 души – че са разпространявали копия от критичното към властта писмо на Висарион Белински до Николай Гогол. Освен това никой от тях не информира властите за събранието, на което един от петрашевците изчита свое съчинение с препоръки как да бъде свален царят.

Осъдените са докарани на площада, за да ги разстрелят. Повеждат ги към стълбовете в групи от по трима. Достоевски чака своя ред – той е шести. Но всичко това е само спектакъл с цел сплашване, защото те вече са помилвани и е взето решение да им бъде наложено друго наказание. Някои дори вече били със завързани очи и има заповед за прицел. След това обаче е обявен отбой. По-късно Достоевски описва това преживяване "на ръба на смъртта" в "Дневник на писателя". "Почти всички осъдени бяхме уверени, че тя [присъдата] ще бъде изпълнена, и изтърпяхме най-малко десет ужасни, безкрайно страшни минути в очакване на смъртта".

Присъда: истина

Легенда 5. Достоевски ненавижда евреите

Достоевски често пише за евреите, като общите му изводи по темата са събрани в "Дневник на писателя". Той има много претенции към тях, като понякога използва доста резки изрази, ето защо мнозина го причисляват към редиците на антисемитите (в интерес на истината, Достоевски има претенции не само към евреите, но и към поляците, французите, немците и други народи, тъй като той се отнася с любов само към "руския народ-богоносец").

В текста "Еврейският въпрос" той разяснява своята позиция: то не може да се мисли за проблемите на еврейския народ, докато прекалено много хора в страната се намират в същите, та дори и в по-лоши условия. Писателят има предвид жалбите на евреите, че са лишени от свободно местожителство (в Руската империя те имат право да живеят само на определени места), докато 23 милиона руснаци са крепостници и живеят в по-тежки условия. Той се отнася с неприязън към еврейските предприемачи, които превземат пресата и водят антируска пропаганда. Не по-малко рязко е и отношението му към руските либерали, които "пълзят на колене пред Запада" и се отнасят пренебрежително към своята страна.

Статията на Достоевски завършва с пожелание за "пълно разширяване на правата на еврейското племе", но при условие те да "приемат и да се възползват от тези права без ущърб за коренното население".

В кореспонденцията си с руския публицист Аркадий Ковнер той пише: "Казвам ви, че изобщо не съм враг на евреите и никога не съм бил! Но уж 40-вековното им, както казвате вие, съществуване, доказва, че това племе има изключително силна жизнена сила, която не може, в продължение на цялата им история, да не се е формулирала в различни status in statu [държава в държавата]".

Присъда: лъжа

Легенда 6. Бяга от умиращата си жена с любовницата си в чужбина

Първата жена на Достоевски – Мария, е описвана от съвременниците му като стройна, "доста красива" блондинка. Те отбелязват и нейната "страстност, екзалтираност, живост и впечатлителност". Тя се омъжва за Достоевски, когато той е на 34 години, и формално бракът трае осем години. На практика обаче съвместното съжителство на двойката продължава кратко: почти веднага те започват да живеят отделно – не само в различни домове, но и в различни градове. И всеки от тях си има други връзки.

Проблемът започва с това, че по време на сватбеното пътешествие Достоевски получава епилептичен припадък. Преди това лекарите му казват, че това са просто нервни припадъци, които могат да бъдат преодолени, ако той промени начина си на живот. Този път обаче лекарите са категорични – става въпрос за епилепсия. "Ако знаех, че имам истинска епилепсия, нямаше да се оженя", пише той в писмо до брат си по-късно.

Така Достоевски тръгва на първото си пътуване в чужбина през 1862 г. без жена си. И в онзи момент тя вече е болна от туберкулоза. От 1860 г. до края на живота ѝ (тя умира през 1864 г.) той се опитва да облекчи страданията на жена си – води я по лекари от град на град, наема медицински сестри и е с нея в последните минути от живота ѝ.

По-късно писателят си признава: "Тя ме обичаше безпределно, аз също я обичах безмерно, но с нея не живяхме щастливо… Това е най-честната, най-благородната и великодушна жена от всички, които съм познавал през целия си живот".

Присъда: лъжа

Легенда 7. Бил е почти просяк

Достоевски изкарва прехраната си основно чрез писане, а хонорарите за публикациите му в списанията са скромни. Той изобщо не знае как да прави пари или да ги пести разумно. За тежкото му финансово състояние допринася и зависимостта му от хазарта.

Положението се влошава особено много след смъртта на първата му жена. След нея умира и брат му Михаил, с когото Достоевски заедно издава списание "Време", за което харчи солидна сума. Когато списанието е закрито заради неблагонадеждни статии, на Фьодор му се налага да се оправя сам с всички финансови трудности и дългове. В същото време той продължава да играе (и почти винаги да губи). Вече женен за втората си жена Анна, му се налага да продаде сватбените им халки и сватбената рокля, когато за пореден път му се налага да покрие дълговете си.

Присъда: истина

Легенда 8. Написал е роман за 26 дни

Бедността тласка писателя към екстремни действия. През 1866 г., за да получи аванс, той сключва договор с издателя Фьодор Стеловски при абсолютно ужасни условия. Договорът го задължава до 1 ноември същата година да напише нов роман за Стеловски. Ако писателят не спази срока, всички права върху произведенията му, написани през последните 9 години, ще собственост на Стеловски и той ще може да ги издава където и както иска, без да плаща нищо на Достоевски.

Достоевски работи неуморно и пристъпите му на нервна почва се усилват. В крайна сметка той наема стенографка, на която диктува романа. Тя е 20-годишната Анна Сниктина (бъдещата му втора жена). Двамата работят над романа "Играчът на рулетка", който е дълъг 400 страници. Творбата е посветена на това, което най-много измъчва писателя в този момент. И го пишат само за 26 дни – три дни преди крайния срок.

Присъда: истина

Психолог, пророк, вдъхновител: ето 5 причини ДОСТОЕВСКИ да е толкова велик!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"