Езически погребални ритуали в Древна Русия

Когато християнството идва в руските земи през Х-XI в., то опитва да промени и направо да изстрие езическите традиции, които до този момент се практикуват от различните народи, населявали териториите на съвременна Русия. С развитието на руската държава християните завладяват и подчиняват земите на изток към Урал, а след това и Сибир.

Християнизацията на новопокорените територии е неразделна част от процеса. И християнските погребални ритуали бавно заменят местните. Все пак археологическите и историческите източници са успели да запазят информация за това как различните народи в Русия погребват мъртвите си, преди да се появи християнството. Да надзърнем в различните местни погребални ритуали.

Погребване без вкопаване

Оказва се, че погребенията без вкопаване в земята се практикуват в Русия много преди християнството. Руските народни приказки са запазили "ехото" от подобни ритуали. Злата вещица Баба Яга живее в къща дълбоко в гората, стояща на пилешки крака. Тя няма прозорци или врати, а Баба Яга и има "костелив крак" – очевидно тук приказката описва погребение над земята на труп в дървен ковчег, поставен на дървени колчета. Знае се, че мокшите – мордивинска етническа група, която живее в Централна Русия, погребват шаманите си по този начин. По-късно, по време на християнизацията в Русия, повечето такива гробища са разрушени, но погребалните практики се използват в Сибир още векове наред, докато руската държава бавно го завладява.

Народът на ненците е най-голямата етническа група в Сибир. В тяхната култура след смъртта човешката душа продължава да води живота, който е имала и приживе. Така че е много важно мъртвите да се погребат бързо. В деня след смъртта тялото се изпраща към гробището с елен.

Гробищата на ненците обикновено се намират на хълмове. След като тялото се донесе тук, се поставя в дървен ковчег с инструменти, оръжия и други вещи, от които починалият може да има нужда в задгробния живот – всичко това обаче е огънато или счупено преди това, за да може да се използва в другия свят. Еленът, който тегли тялото, се принася в жертва на гроба. Но това не е точно погребение в тесния смисъл на понятието, защото ненците не погребват мъртвите си – студените северни земи не позволяват да се копаят дълбоки дупки, така че ковчегът се покрива със съчки и се оставя на мястото. Местните не поддържат гробовете – телата се разлагат есетствено. А ако почине бебе или малко дете, тялото му се окачва на клон на дърво в чувал, вид "небесно погребение".

Бурятите, които живеят в района на Байкал, също практикуват погребенията над земята. Те обличат мъртвите си в най-хубавите им дрехи, слагат ги на земята с оръжия, инструменти и елементи от конски впряг, а след това ги покриват със земя, камъни и клончета. Опитват се да поставят тялото някъде, където има диви животни, за да може душата бързо да се върне при предците.

Алтайските кургани

През 1990-те руски археолози откриват огромни територии с гробове на платото Укок в Република Алтай в Русия. Тези погребални могили, които в Русия наричат кургани, са от Пазирикската култура – древна скитска общност, която населва териториите през V-IV в. преди Христа.

Най-забележителната находка е т.нар. "Сибирски леден човек" – татуирана шаманка, погребена с 6 коня и много скъпоценности. Но това е само едно от многото погребения, в които тялото е невероятно добре запазено, заради водите, които проникват в гробищните места и след това замръзват, като така съхраняват съдържанието на гробовете в лед.

Пазирикските кургани наистина са къщи за мъртвите. Под земята се поставя голяма хижа, с отделни стаи. Тялото се поставя вътре напълно облечено и в дълъг ковчег, а около него се подрежда нужното за задгробния живот – коне, приспособления за яздене и впрягане, килими, оръжия и дори двуколки и колесници. Разбира се, само блогородниците и заможните пазирики се погребват по този скъп и сложен начин.

Славянски кургани

Курганите са вид надгробна могила. Курганите се правят основно за богатите хора с потекло – воини, благородници и т.н., и обикновено са на малки хълмчета над самия гроб. Курганите са разпространени в голяма част от Централна Азия и Европа през 3 в. преди Христа.

Все още има славянски кургани в Централна Русия, но през годините всички известни кургани са разкопани и разграбени в търсене на съкровища. Ние обаче знаем как са се извършвали погребенията там.

Курганът се строи бързо, като се струпва голямо количество пръст и основите се обграждат с камъни и дръвени трупи. Тялото на починалия се облича в най-хубавите му дрехи, а погребалните ритуали се извършват при самото изгряне на тялото. След това останките се слагат в кургана и се покриват със земя и камъни. Заедно с тялото се поставят и оръжия, домакински съдове, пари и други вещи. Над славянските кургани не се поставят надгробни камъни или каквито и да било други знаци.

Долмени

Долмените са древни мегалитни гробници, които са толкова стари, че дори не познаваме културите, от които произлизат. Долмените се датират от 3000-2000 пр.Хр., а в Русия повечето от тях са в Северен Кавказ.

Създадени от пясъчник и варовик, долмените обикновено имат 4 стени и покрив. В една от стените се пробива дупка, вероятно за да може тялото да се постави в най-близката камера. След това отворът се затваря с камъни. Долмените понякога биват покривани с могили.

Те са толкова стари, че в тях дори не са открити човешки останки. Но сме сигурни, че са използвани за гробници: ориентирани са спрямо планетите, а някои от тях се използват като семейни крипти или светилища.

А ето и всичко, което трябва да знаете за руските народни танци!