Тил Линдеман срещу Ермитажа: СКАНДАЛ на фона на NFT токени

Истински скандал се разрази между водещия руски музей Ермитаж и немския певец Тил Линдеман. Преди седмица фронтменът на метал групата Rammstein обяви в профила си в Instagram, че е пуснал в продажба собствени токени, които е нарекъл NFTill. Пет токена с Тил на фона на залите в Ермитажа са пуснати на маркетплейса twelve x twelve I и струват от 199 до 100 000 евро.

Оказва се, обаче, че Ермитажът не е давал съгласието си снимките от музея да бъдат използвани за създаването и продажбата на тези токени. Нещо повече – според съобщението от пресслужбата на музея, "по време на снимките г-н Линдеман е злоупотребил с "правото на госта" и е включил в клипа кадри, които не са съгласувани предварително между страните".

"Това е типична подлост и грубост", каза директорът на музея Михаил Пиотровский по адрес на поведението на Линдеман в интервю за Forbes Life, като допълни, че става въпрос не само за интелектуални права, но и за интелектуална агресия.

Как Линдеман се оказа в Ермитажа

През пролетта на 2021 г., въпреки че в музея обикновено не е позволено да се снимат музикални клипове, Пиотровский позволява на Линдеман да снимка клип там. Идеята за проекта се ражда по време на годината на културата на Русия в Германия – тогава немският певец решава да изпее на руски език песента от Втората световна война "Любим град" край стените на Ермитажа.

Музеят харесва идеята, особено като се има предвид, че тя идва в навечерието на Деня на Победата – 9 май 2021 година. На страницата на Линдеман в  YouTube клипът предизвиква особен интерес и до моментаи има над 2 милиона гледания.

Договорът, който е подписал певецът с музея, обаче, предполага неизключителни права върху изображенията от Ермитажа – и то само с цел създаване на видеоклип. Използването им за производство на комерсиални токени не е част от условията по споразумението.

Музеят изпраща на Линдеман предупреждение, че е нарушил условията, и му предлага да сключат допълнително споразумение, което да регламентира използването на изображенията в NFT токени. Но певецът и неговите представители пренебрегват предложението и не отговарят.

"Изпратихме и официално писмо през платформата, където бяха качили своите NFT. Оттам потвърдиха, че са получили съобщението, но до момента няма отговор", разказа за Russia Beyond началникът на службата за развитие на музея Екатерина Сираканян. На въпрос на Forbes Life към Анар Линдеман (брат и агент на Тил Линдеман), той отговори на руски език: "Не коментирам нищо, не отговарям на въпроси".

Ермитажът и пазарът на NFT

Представителят на Ермитажа допълни, че музеят не е имал никакви планове около създаването на NFT с Тил Линдеман. Ермитажът обаче има свои собствени планове да излезе на пазара на NFT. "Ще пуснем пет токена, които ще се продават в Binance", сподели Сираканян.

Ограничената серия от NFT-токени на Ермитажа се очаква да се появи в края на август – началото на септември 2021 г. и ще представлява уникални цифрови копия на произведения от колекциите на музея, като например "Мадона Лита" на Леонардо да Винчи, "Юдит" на Дорджоне, "Люляков храст" на Винсент ван Гог, "Композиция VI" на Василий Кандински, "Кът от градината на Монжерон" на Клод Моне.

На базата на всяка картина са създадени два NFT екземпляра – един ще се съхранява в музея, а вторият – на маркетплейса Binance. Директорът на Ермитажа Михаил Пиотровский лично е подписал цифровите копия, като е заверил тяхната автентичност.

Според началника на правния отдел на музея Марина Цигулева само използването на изображенията за токени в международното пространство е отнело на Ермитажа половин година. "С незаконосъобразния си акт Линдеман наруши нашата лицензионна политика и грубо наруши правата на музея", сподели Цигулева, като допълни, че за музея действията му се неприемливи и по етични съображения.

Ермитажът и интелектуалната собственост

В Ермитажа няма ограничения за некомерсиалното използване на изображенията. Частните лица могат да снимат колкото желаят и дори да публикуват снимките за лично ползване. Но мащабните снимки с камери и сценично осветление в музея се разрешава единствено с образователна цел, за създаването на документални и исторически филми. "Разрешение да се снима с Ермитажа е издавано само за два игрални филма напоследък – това е "Руски ковчег" на Александър Сокуров, посветен на музея, и филма за Рудолф Нуреев, заснет неотдавна от Ралф Файнс, като при последния дори не става въпрос за снимки на художествен филм, а за заснемане на любимото платно на танцьора – "Завръщането на блудния син" на Рембранд", допълни началникът на службата за развитие на Ермитажа.

Музеят многократно се е сблъсквал със случаи на нарушаване на интелектуалната собственост за търговски цели, като за спазването на тези права следи цяла структура в правния отдел. Обикновено тези проблеми се решават просто чрез сключване на договори.

"На територията на Руската федерация музеят предизвиква уважение и често хората нарушават (правата) не защото искат да направят нещо лошо – може би просто не познават закона. И много партньори, след като им изясним лицензионната политика и законодателството на Руската федерация, приемат нашите условия. Просто сключваме договор, който има и ретроспективно действие и действа и преди дата на сключване", каза Цигулева.

Има обаче и дръзки нарушения, при които опитите да се постигне съгласие са неуспешни и в крайна сметка влизат в съда. Така например, моделиерът от Санкт Петербург Ия Йоц използва без разрешението на музея снимка на картината на Томас Гейнзбъро "Дамата в синьо" от колекцията на Ермитажа. Снимката е поместена на сайта и на вратите на магазина за дрехи на дизайнера. Музеят ѝ предлага да сключат договор за 150 000 рубли с право картината да бъде използвана за период от 5 години. Предприемачката първо се съгласява, но след това размисля. В крайна сметка съдът решава делото в полза на съда и ѝ забранява да използва изображението.

Според Цигулева случаят с Линдеман в общи линии по нищо не се различава от случая с дизайнерката.

Запознайте се с подземните съкровища на музея: шедьоври от Ермитажа, потънали преди повече от две столетия!