Запознайте се с ПРОСЛОВУТИЯ съветски дезертьор, предизвикал Студената война

Мъж със странна бяла маска, която покрива цялото му лице, седи в тъмно студио. Чудатият му образ обикаля телевизионните канали в САЩ, така че всяко семейство, което разполага с телевизор, може да гледа и да слуша какво разказва мъжът зад маската на английски – с руски акцент.

"Вярвате ли, че ако спрете да се появявате по телевизията с маска, ако лицето Ви бъде показано сега в това предаване, животът Ви ще е в опасност", пита водещият.

Мъжът зад маската е Игор Гузенко – съветски разузнавач и експерт по шифроване, който бяга в Канада през 1945 г. и разкрива шокиращите мащаби на съветската шпионска мрежа на Запад. В навечерието на Студената война, неговите разкрития се оказват фатални за хора и от двете страни на Желязната завеса.

Съюзниците

Преди Студената война да раздели света на две, САЩ и СССР са съюзници, които се бият с нацистите ръка за ръка. Въпреки че към края на войната през 1945 г. политиците и от двете страни са предпазливи по отношение на мотивите и визията на отсрещната страна за реда след войната, обществените нагласи към Съветския съюз на Запад са сравнително благоприятни.

За много хора в САЩ е невъзможно да си представят, че СССР скоро ще се превърне в основния идеологически враг на САЩ в новата война, която дебне зад ъгъла.

И все пак, политиците не са толкова оптимистично настроени за изгледите за траен мир, след като общите усилия на Съюзниците побеждават нацистка Германия. За да спечели предимство над бившите съюзници, които скоро ще станат непримирими врагове, Съветският съюз развива сложна шпионска мрежа, натоварена със задачата да източва военнопромишлени тайни, особено изследвания за новите оръжия за масово унищожение.

Плачещото бебе

Тъй като САЩ си сътрудничат с Канада в редица сфери, съветите решават, че шпионирането в САЩ може да стане по-лесно с допълнителна разузнаваческа мрежа в Канада. Скоро Отава става една от стратегическите бази, където действа Съветското военно разузнаване или ГРУ.

През лятото на 1943 г. Москва праща подполковник Николай Заботин в съветското посолство в Отава под прикритието на военен аташе. Той е натоварен със задачата да разшири съветската разузнаваческа мрежа на Запад и да попълни редиците на местните информатори, шпиониращи за СССР. Сред служителите, които Заботин води със себе си от Москва в Отава, е Игор Гузенко – 28-годишен експерт по криптография. Работата му е да обработва кодирани съобщения от Москва до съветското посолство в Отава и обратно.

"Той имаше феноменална памет. Една от приятелките ми постъпи в школата за военни разузнавачи. Тя беше в един клас с него. И си го спомняше като човек, който никога не забравя нищо – нито име, нито каквото и да било друго. Той просто имал невероятна памет", разказва Джонатан Хаслам, преподавател по история на международните отношения в Кембриджкия университет, специализирал в история на СССР.

За млад мъж, пристигнал току-що в Канада с бременната си жена, животът в Съветския съюз, който едва започва да се възстановява от опустошителната война, е напълно противоположен на този в страната, преживяла европейската трагедия отвъд Океана. Освен това, спомените от Голямата чистка в СССР – кампанията на Йосиф Сталин за масови политически репресии, екзекуции и милиционерски контрол в страната – са твърде пресни и той се бои, че това може да се случи отново. Все пак, Сталин все още е жив и с края на войната никой не може да се сигурен, че лудостта на масовите репресии няма отново да се развихри в страната.

Страховете на Гузенко за живота му и за живота на младото му семейство изплуват на повърхността, когато той разбира, че го връщат в Москва в началото на септември 1944 година. Въпреки че шефът му Николай Заботин успява да отложи заминаването му с мотивите, че уменията му в дешифрирането са незаменими, съзнанието на Гузенко е обзето от съмнения.

Освен това той смята, че западният начин на живот е по-хубав от този в СССР. "Невероятното изобилие от храна, ресторанти, филми, просторни магазини, абсолютната свобода на хората, се съчетаваха и създаваха впечатление за една мечта, от която със сигурност трябва да се събудя", пише по-късно той в автобиографичната си книга "Това беше моят избор".

За щастие на Гузенко, не след дълго му се отдава идеалната възможност.

"Обикновено руснаците живееха в т.нар. 'Колония'. Те разполагаха с голяма сграда с отделна охрана. Нямаха право на свободен вход или изход сами, а семействата им също живееха в 'Колонията'. Много рядко някое семейство получаваше разрешение да живее извън 'Колонията'. По очевидни причини – можеше да се увлекат по Запада или да избягат, ако искат, без това да има никакви последици", казва Хаслам.

"В този случай, шефът на г-н Гузенко – т.нар. военен аташе, има много сприхава жена. И те живеят в съседство с Гузенко в апартаментите, които са с много тънки стени. А Гузенко има малко бебе и то по цяла нощ плаче ли плаче. В крайна сметка, жената на аташето казва: 'Трябва да го махнем оттук'", продължава историкът.

Семейство Гузенко получават апартамент извън съветския квартал на ул. "Сомърсет" №511. За разочарования чиновник, който се тревожи за сигурността си, това е уникална възможност да дезертира и да направи така, че той и семейството му никога да не се върнат в Съветския съюз.

"Това е война. Това е Русия"

Гузенко подготвя бягството си до най-малкия детайл. Все пак, той разполага с безценна информация за мащабите на съветската шпионска мрежа в Канада и САЩ. Убеден, че канадските власти незабавно ще се заинтригуват от разкритията му, той започва да копира и да краде класифицирани документи и да ги изнася тайно от посолството, като просто ги крие в дрехите си. Колкото и да е изненадващо, така и не го хващат.

На 5 септември 1945 г. Гузенко напуска съветското посолство завинаги. Тъй като се бои, че може да го следят, Гузенко не отива веднага при канадските власти, а решава да говори с репортери и се отправя към редакцията на "Отава Джърнъл".

"Този мъж беше нисък, пълен и бял като платно. Помаха ми да стана от бюрото. Разбрах, че иска да говори с мен насаме някъде, така че го отведох в т.нар. 'морга' на вестника от другата страна на главния офис. Той се опря на стената. Първите думи, които изрече, бяха: 'Това е война. Това е Русия'. Изрече ги, сякаш ги беше подготвил, за да плаши хората. Е, аз не се хванах, защото не бяхме във война с Русия – Втората световна беше свършила и не направих връзката", спомня си по-късно нощният редактор Честър Фауд.

Журналистът не приема историята за чиста монета и съветва Гузенко да отиде в полицията.

В компанията на жена си, бременна с второто им дете, Гузенко обикаля различни канадски държавни агенции, включително полицията, Съда в Отава и министерството на правосъдието. Изненадващо, властите, с които успява да се свърже, са по-скоро объркани, отколкото заинтригувани. Руснак, който говори несвързано, мърмори нещо за съветски шпионски кръг в Канада и други западни държави, не е особено надежден източник в момент, в който СССР масово се възприема като съюзник на западните сили.

Дезертьорът няма друг избор, освен да се върне в апартамента си, разочарован и с бързо избледняващи надежди за нов живот в Канада. В онази нощ съветските агенти от НКВД осъзнават, че Гузенко играе двойна игра, и нахлуват в апартамента му. Ако семейството не беше успяло бързо да напусне жилището си и да се скрие при канадските си съседи, те със сигурност щяха да бъдат арестувани и депортирани в СССР.

В крайна сметка слуховете, че Гузенко се опитва да се свърже с канадския правосъден министър стигат до премиера Уилям Лайън Макензи Кинг. Нахлуването в апартамента на Гузенко убеждава канадското правителство, че в твърденията на този мъж сигурно има доза истина, и дезертьорът и семейството му получават охрана, а самият премиер обсъжда деликатния въпрос с американския президент Хари Труман и британския премиер Клемент Атли.

Когато канадските власти отказват да изпълнят искането на съветското посолство Гузенко да бъде предаден, съветският посланик Георги Зарубин е забелязан с "много неспокойно изражение на лицето".

И все пак, тъй като разбиването на съветската шпионска мрежа може да отчужди бившия съюзник и да осуети крехкото следвоенно споразумение за сигурност в Европа и останалата част на света, разкритията на Гузенко са запазени в тайна и са достояние на много тесен кръг от високопоставени политици. Историята обаче в крайна сметка достига до известния американски журналист Дрю Пиърсън, който на свой ред я разкрива пред американската публика на 3 февруари 1946 година.

На следващия ден канадското правителство създава Кралска комисия, натоварена официално със задачата да разследва твърденията на Гузенко. В резултат на работата ѝ в Канада са арестувани 39 души. Във Великобритания ядрените физици Алън Нън Мей и Клаус Фукс са осъдени за шпионаж в полза на СССР. В САЩ разкритията на Гузенко водят до ареста и последвалата екзекуция на Джулиъс и Етел Розенберг, превърнали се в първите цивилни американци, екзекутирани по обвинения в шпионаж в мирно време.

Вижте още: Как американско семейство шпионира за СССР и умира за комунизма

От другата страна на Желязната завеса, която бързо се втърдява, Николай Заботин – бившият шеф на Гузенко в посолството, е върнат обратно в СССР. Той се превръща в изкупителната жертва за дезертьорството на Гузенко, арестуван е заедно с жена си и сина си и е пратен в трудов лагер. Освободен е през 1953 г., малко след смъртта на Сталин.

В годините след "аферата Гузенко" общественото мнение за СССР на Запада се преобръща на 180 градуса. В очите на милиони бившият съюзник се е превърнал в смъртен враг, който застрашава самото съществуване на "свободния свят". Червеният страх се разпространява като горски пожар, най-малкото заради разкритията на Гузенко.

Дезертьорът и семейството му получават канадско гражданство и живеят там с нови самоличности. От страх, че съветските власти могат да му отмъстят, Гузенко винаги излиза по телевизията с маска.

"Вярвате ли, че ако спрете да се появявате по телевизията с маска, ако лицето Ви бъде показано сега в това предаване, животът Ви ще е в опасност", пита го веднъж водещ.

"О, да… Определено", отговаря той.

Въпреки страховете си обаче Гузенко умира от естествена смърт в Онтарио на 25 юни 1982 година.

Ето кои са и най-известните предатели на Русия!