В библиотеката на Лев Толстой се съхраняват невероятен брой най-различни книги. Много от тях Толстой е прочел в оригинал, защото е знаел около 15 езика. От древни източни мислители до най-новото в руската литература - Толстой се опитва да се запознае с всичко. За много книги той оставя отзиви, пише свои впечатления в писма до приятели и издатели. През 1890-те дори прави списък на най-важните книги като ги сортира по възрастта, в която трябва да бъдат прочетени.
Знае се, че той много е обичал Виктор Юго и Чарлз Дикенс. В същото време Толстой е недолюбвал Уилям Шекспир и Александър Пушкин. Категорично не са му харесвали и пиесите на Антон Чехов. А пред повечето стихове той е предпочитал прозата.
А кои руски писатели той цени най-много?
Александър Пушкин
Corbis/Getty Images
Да, да, не сме се объркали. Пушкин поета (както между другото и Пушкин драматурга) Толстой изобщо не е обичал и пише: "Слаб е и "Борис Годунов" на Пушкин, подражание на Шекспир". Толстой не е бил доволен, че толкова много величаят Пишкин и му издигат паметници – та "цялата му заслуга е само това, че е писал стихове за любовта, често много неприлични".
Пък и на високо нравствения Толстой самият поет му е бил неприятен - "човек с повече от леките нрави ", а освен това е загинал при дуел", "т. е. при покушение за убийство на друг човек"!
Толстой обаче е ценял високо прозата на Пушкин и много е обичал сборника "Повестите на Белкин": "Всеки писател трябва да ги изучава. Тези дни направих това и не мога да ви предам колко благоприятно влияние ми оказа това четене". Освен това Толстой е харесвал много "Дама пика".
Според изследователи един неокончателен откъс от "Гости се събраха на дачата" дори вероятно е послужил като тласък за написването на "Анна Каренина". Толстой много се е възхищавал на началото му, което въвежда направо в епицентъра на сюжета, без излишни предисловия и описания. Той прави същото и в своя роман като го започва със фразата "Всичко се обърка в дома на Облонски".
В списъка с важните книги Толстой препоръчва и "Евгений Онегин" – макар и в стихове това е голям роман.
Михаил Лермонтов
Heritage Images/Getty Images
Толстой цени втория най-важен руски поет след Пушкин изключително заради прозата му. Препрочита няколко пъти "Герой на нашето време" и го препоръчва в списъка с важните книги (особено частта от романа "Таман").
Той е ценял и факта, че Лермонтов е бил професионален военен, а не писател (и също като самия Толстой е служил в Кавказ). В Лермонтов той е виждал "най-високите нравствени изисквания, които лежат под скриващия ги възвишен байронизъм". Въпросите на нравствеността много силно са вълнували и самия Толстой. Литературоведи освен това са на мнение, че неудовлетвореността от самия себе си и склонността към самобичуване сближават писателите.
Николай Гогол
Legion Media
"Гогол е огромен талант, прекрасно сърце и неголям, несмел, плах ум", пише Толстой за автора на "Мъртви души". Само че в типичния за него маниер Толстой е подхождал критично към всички произведения и много от тях не са му харесвали.
Така например, след като има добро впечатление от пиесата "Ревизор", той определя като "отвратителна глупост" финалната няма сцена, която е твърде патетична. Не му харесва и неокончателния втори том на "Мъртви души", който впрочем самият Гогол изгаря, защото го определя като несполучлив.
Толстой обвинява писателя в подмяна на истинската вяра със суеверие и в това, че "придава на изкуството несвойствено за него голямо значение". Освен това основният похват на Гогол е бил смехът и Толстой е бил недоволен, че Гогол осмива не само дворяни и чиновници, но и селяни, които според него не заслужават това.
Толстой истински цени "народния" талант у Гогол и чете сборника от повести за селския живот "Вечери в селцето близо до Диканка" на селски деца, за които той организира училище в имението си в Ясная Поляна.
Фьодор Достоевски
Legion Media
За отношенията между тези двама гиганти на руската литература е писано в монографии и дисертации. Те са имали различни биографии, различни художествени инструменти и различно отношение към вярата и човека. Само че и двамата са били големи писатели, а Толстой несъмнено е ценял това. Когато Достоевски умира, Толстой внезапно осъзнава, че "той бе най, най-близкият, скъп и необходим ми човек" и че би искал да го попита за много неща... Приживе обаче те никога не са се срещали.
"Разбира се това е истински писател, с истинско религиозно търсене, а не като някой си Гончаров", пише Толстой за Достоевски. (Толстой не цени високо Гончаров и Тургенев, защото вижда в техните романи слаби характери и "изобилие от обикновени любовни епизоди". Според Толстой главното в творчеството на Тургенев е "Записки на ловеца", защото там е показан животът на обикновените хора, а не на префинените дворяни.
"Записки от Мъртвия дом " в трактата "Какво е изкуството" Толстой откроява сред образците на "висшето, извиращото от любовта към бога и ближния, религиозно изкуство". Толстой оценява високо и романите "Унижените и оскърбените", "Престъпление и наказание", "Идиот". А ето че "Братя Карамазови" той не успява да прочете от първия път докрай. Сторило му се е, че всички герои говорят на един език – езика на автора, включително и 15-годишно момиче. Впрочем тази забележка е напълно оправдана, защото във "Война и мир" Толстой успява да говори на десетки различни гласове - да се вживее едновременно добре и в наивното момиче, и стареца кавгаджия.
Разбира се Толстой има и други претенции към Достоевски и твърди, че у него всичко е сгрешено - и политиката, и религията, има прекалено много мистични настроения, при това много мъгляви мисли и много просто слаби романи "от техническа страна". За Толстой било очевидно, че Достоевски ги пише набързо, защото се нуждае от пари.
"От една страна най-добрите произведения на изкуството на нашето време предават чувства, които привличат към единство и братство на хората (такива са произведенията на Дикенс, Юго, Достоевски <...>, от друга страна, те се стремят да предадат такива чувства, които не са характерни само за хората от висшите съсловия, а тези, които биха могли да обединят всички хора без изключение. Все още има малко такива произведения, но необходимостта от тях вече е призната", пише Толстой в трактата си "Какво е изкуството?".