ТОП 5 на филмите на Андрей Звягинцев, които трябва да гледате

Роденият в Сибир Андрей Звягинцев иска да сбъдне амбицията си да стане режисьор още от дете. Вдъхновен от Андрей Тарковски, Робер Бресон и Микеланджело Антониони, той успява да създаде свой собствен език в киното. Професионален актьор, той никога не се е интересувал от популярните филми-еднодневки, а по-скоро търси "другари в престъплението", с които да сподели своите страхове и слабости. Лентите му са почти универсални със своята екзистенциалност и фокус върху достоевските теми за несправедливостта, страданието и предателството, но представени по един модерен начин. Филмите на Звягинцев винаги са двусмислени с многопластово значение и смисъл.

"Изгнание" (2007)

В "Изгнание" Звягинцев хвърля светлина върху най-мрачните и най-затънтени ъгълчета на човешкия ум. Руският режисьор проучва нюансите, тънкостите и сложните детайли на човешката душа чрез семейните взаимоотношения. Алекс, Вера и двете им деца прекарват лятото в забравено от бога място, което прилича на обикновено предградие. Вера е нещастна с Алекс и в деня, в който разбира, че е бременна, това предизвиква буря от противоречиви емоции у нея. Алекс тълкува объркването и безпокойството на своята красива съпруга като доказателство, че му е изневерила. Ревността ще се окаже едва първото предизвикателство в една поредица от изпитания, пред които ще трябва да се изправи мъжът.

Действието във филма се развива навсякъде и никъде – в безименна, живописна провинция, изкристализирала от Белгия, Франция и Молдова (всъщност снимките са и в трите държави). В драмата участват шведската актриса Мария Боневи и един от любимите актьори на Звягинцев – Константин Лавроненко, спечелил наградата на журито за "най-добър актьор" на Фестивала в Кан през 2007 година.

Много критици описват филма като "умопомрачителен", а други твърдят, че той повдига метафизични въпроси, без да дава директни отговори. Очевидно, въпросите и отговорите не са в основата на "Изгнание", в който централна роля играят дълбоката самота и отчаяние в едни от най-трагичните им форми.

"Левиатан" (2014)

Зашеметяващи гледки, страхотни диалози, красива музика (дело на известния американски композитор Филип Глас) и горчив послевкус. Действието в "Левиатан" се развива в крайморски руски град (снимките са в отдалеченото северно село Териберка на брега на Баренцово море). Един от злополучните му жители – Николай (в ролята – Алексей Серебряков) се изправя срещу гротескно корумпирания кмет, след като разбира, че къщата му ще бъде разрушена, за да може на нейно място да се построи църква.

Главният герой води битка, в която е обречен, докато животът му се разбива на пух и прах. Опитът му да се опълчи срещу беззаконието и хаоса превръщат Николай в един "герой на нашето време". Според Звягинцев борбата срещу злото е болезнена, опасна, обречена, но неизбежна. И това, освен всичко останало, е християнската идея на тази социална драма. Четвъртият игрален филм на Звягинцев печели "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм – първото подобно отличие за Русия от близо 50 години! Премиерата на лентата е на Филмовия фестивал в Кан, където той грабва и наградата за най-добър сценарий през 2014 година.

"Завръщането" (2003)

Андрей Звягинцев е сполетян от моментална слава, след като през 2013 г. печели "Златен лъв" на фестивала във Венеция за дебютния си игрален филм "Завръщането".

Тийнейджърите Иван и Андрей живеят спокойно без баща си от 12 дълги години, докато един ден майка им ги моли да се успокоят, защото баща им неочаквано се е прибрал вкъщи и спи. За да компенсира изгубеното време, авторитарният мъж отвежда двамата братя на риболовна екскурзия до далечните езера. Това епично пътешествие ще промени живота на всички, докато вътрешните конфликти ескалират до точка, от която няма връщане назад.

Разказваческият стил на Звягинцев е много директен, силов и прост, но в същото време удря зрителя като куршум. Историята може да се развива навсякъде, по всяко време и с всеки. "Завръщането" е въздействаща притча за бащите и синовете и за жертвите на съдбата, които се връщат като бумеранг. Завладяващата напрегната атмосфера е предадена от режисьора и невероятния му кинематограф Михаил Кричман с такава острота, че човек почти забравя да диша между мислите си. Внимателният зрител със сигурност ще забележи, че в деня, в който баща им се завръща, момчетата разглеждат илюстрация от Библията: "Аврам жертва (сина си) Исак".

Всъщност, действието във филма на Звягинцев се развива по време на седемте "библейски" дни на Сътворението – от неделя до събота. Иван и брат му първо виждат баща си да спи, след като се прибира у дома след 12 години отсъствие – и в тази сцена, както и във финалната сцена на филма, той изглежда точно като мъртвия Христос от прочутата картина на италианския майстор Андреа Мантеня от 1480 година. "Завръщането" изобилства от митологични паралели и библейски конотации, но може да се насладите на филма и без тях, потапяйки се в атмосферата на този зашеметяващ психологически трилър.

"Елена" (2011)

Докато първите два филма на Звягинцев са слабо свързани с реалността, третата му лента, "Елена", е пример за реалистичния стил на режисьора и безпогрешните му наблюдения за сложните елементи на човешкия характер. Това е една история за драматичната връзка между една средностатистическа жена от работническата класа, възрастния ѝ богат съпруг и маргинализирания им пораснал син от първия му брак. Елена, която е близо до шейсетте, е между Сцила и Харидба, разкъсвана между рая на апартамента на мъжа си в центъра на Москва и ада на бедното предградие, където живее семейството на сина ѝ, чиито членове безсрамно смучат пари от богатите си роднини. За да "улесни" живота на всички, Елена (изиграна брилянтно от Надежда Маркина) ще трябва да направи съдбоносен морален избор.

Лентата на Звягинцев прави премиерата си на Филмовия фестивал в Кан, където печели специалната награда на журито през 2011 година. През 2019 г. семейната драма става единственият руски филм, включен в списъка на 50-те най-добри филма на 2010-те години на списание "Ролинг Стоун".

"Нелюбов" (2017)

В "Нелюбов" Звягинцев подлага на дисекция отношенията на двойка от Москва, оплетена в тежък развод. Въпреки че все още са официално женени, те са като напълно непознати. И двамата започват да се виждат с други хора: Борис живее с новата си бременна приятелка, а Женя се наслаждава на секса с новия си богат любовник.

Без дори да се замислят как ще се отрази разводът на 12-годишния им син Альоша, егоистичните родители продължават да живеят живота си на макс и да демонстрират престъпно безразличие към страданието на сина си. Тяхното нежелание да се изправят срещу реалността ще ги удари като бумеранг, когато момчето, за което никой изобщо не се замисля, изведнъж изчезва. Да се върне загубеното вече ще е твърде късно. "Нелюбов" ще ви остави с горчивото усещане за безпомощност и безнадеждност. Но именно това мощно чувство на отчаяние може да е брутално събуждане за мнозина.

За тази лента Андрей Звягинцев е удостоен с наградата на журито на 70-тия филмов фестивал в Кан. "Нелюбов" печели и най-високата филмова награда на Франция – "Цезар", за най-добър чуждестранен филм. 127-минутната драма е номинирана и за "Оскар" в категорията "Чуждоезичен филм".