Топ-7 на най-титулуваните руски филми

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

"Иваново детство" (1962), Андрей Тарковски

Когато Тарковский представя сценария в киностудията "Мосфилм" пред комисия, всички решават, че това ще бъде филм за малкия разузнавач Иван, изгубил във войната всички свои близки и станал нещо като "син на полка". Когато обаче филмът е заснет, става очевидно колко са се излъгали.

"Иваново детство" с неговите невротични ритми и повествование от името на дете с непоправимо изкривена психика, никак не прилича на патриотична военна драма. И макар съветските критици да продължават да пишат за "детството, обгорено от войната", единствено Жан-Пол Сартър се осмелява да опише точно онези странни чувства, които предизвиква лентата: "...Във войната всички войници са безумни; това дете-чудовище е обективно свидетелство за тяхното безумие, защото то е най-безумното от тях".

Първият пълнометражен филм на Тарковски става една от неговите най-успешните касови ленти - в СССР за нея са продадени 16,7 милиона билета. В чужбина творбата му е наградена със "Златен лъв" във Венеция, с голямата награда на Международния кинофестивал в Сан Франциско и с още над 15 приза в различни страни.

"Летят жерави" (1957), Михаил Калатозов

Това е историята на двама влюбени, чието щастие войната разрушава. През 1958 г. "Летят жерави" получава голямата награда на фестивала в Кан, а операторът Сергей Урусевски и актрисата Татяна Самойлова веднага след това са поканени в Холивуд. Във филма няма напудрена съветска реалност, нито присъства образът на "могъщия народ", изправен пред страшната война. Няма и подчертан героизма и дидактизъм, присъщи за филмите от този период. Вместо това са показани неволите на войната в тила и съдбите на конкретни хора с техните лични преживявания. Човечна, жива и пронизителна лента с парадоксално щастлив край и знакова картина за началото на затоплянето при управлението на Никита Хрушчов.

"Война и мир" (1966), Сергей Бондарчук

Великата киноепопея за руското общество по време на войните срещу Наполеон по едноименния роман на Лев Толстой получава "Оскар" и десетки други международни призове. Това е първият "Оскар" за съветски игрален филм, който е и един от най-скъпите в световната история. Бондарчук неотлъчно следва мисълта на Толстой при структурирането на романа и затова прави многосериен филм, а снимките се проточват цели шест години. Между другото филмът "Война и мир" е критикуван именно заради прекомерното проточване и бавния ритъм. В същото време обаче мащабите на снимките – в масовките са ангажирани хиляди хора и в тях участват цели воински подразделения – впечатляват дори и според съвременните критерии.

"Урга, територия на любовта" (1992), Никита Михалков

Съветско-френското сътрудничество е плод на замисъла да се направи документален филм за номадските монголски племена в Китай и се доразвива до игрален филм с на практика анекдотична завръзка: монголец, който живее в степта, отива в града за презервативи, защото по закон той няма право на повече от три деца. В родната степ се връща без презервативи, но пък с телевизор, както и с велосипед и веднага отива да направи любовния ритуал.

Главните роли се изпълняват от актьори любители, в целия филм участва само един професионален актьор. Вероятно именно поради това филмът е толкова искрен: пътешествието на монголеца номад в света на големия град се превръща в трогателен размисъл за съдбата на номадските народи и техните традиции. Филмът получава "Златен лъв" във Венеция, руската национална награда "Ника", наградата на Европейската филмова академия за режисура и е номиниран за "Оскар".

"Изпепелени от слънцето" (1994), Никита Михалков

Събитията в "Изпепелени от слънцето" са развиват в навечерието на масовите сталински репресии. Слънчев летен ден през 1936 година. Цялата страна празнува годишнината на сталинското строителство на дирижабли, а семейството на "истинския комунист", любимец на Сталин, го прекарва на своята дача в абсолютна идилия. Докато там не се появява неочакван гост.

Това е единственият филм на руски език за "големия терор", удостоен едновременно с награда "Оскар" в категорията най-добър чуждестранен филм, и с голямата награда на кинофестивала в Кан. Лентата не е критикуваща, както твърдят създателите й, но е изпълнена с онзи драматизъм, в който съществува съветския народ. История, любов, трагедия, страст, носталгия, класова ненавист - в "Изпепелени от слънцето" наистина има много драматизъм.

"Завръщане" (2003), Андрей Звягинцев

Дебютът на Андрей Звягинцев е приет възторжено на Запад и режисьорът е наречен наследник на Тарковски. Той е удостоен с пет награди на Венецианския кинофестивал, включително и с големия приз "Златен лъв". Печели и две награди ФИПРЕСИ, едната в Палм Спрингс, а другата - в Солун.

Тази аскетична драма за двама братя и неочакваното завръщане на бащата, когото не са виждали толкова дълго, че срещата им може да се приеме като първа, не е за щастливото събиране на разпаднало се семейство. Те поемат на психологически почти непоносимо пътуване с кола, но къде и защо момчетата няма да разберат до последния момент. Критиците определят филма като дългоочакваното завръщане на руското кино към високата стилистика, а от този момент творчеството на режисьора следят най-големите фестивали в света.

"Фауст" (2015), Александър Сокуров

Филмът завършва грандиозната тетралогия на Сокуров за тираните на XX век, в която влизат лените "Молох", "Телец" и "Слънце". Той е ключът към първите три части: всички главни герои наподобяват Фауст, който вътре в себе си е сключил пакт с нечистата сила. Само че "Фауст" поразява със своите отстъпления от класическия образ, създаден от Гьоте.

Повествованието е изградено върху любовната линия между Фауст и Маргарита, но от него са изхвърлени христоматийните сюжетни обрати, а фаустовската тема е наситена с нови вариации и мотиви. Филмът е преди всичко история за упадъка на душата и границите на човешкото. Филмът, заснет на немски, печели "Златен лъв" във Венеция, наградата на Католическата асоциация SIGNIS, Digital Award, на Future Film Festival и руската национална награда "Ника".