12 шедьовърa на най-добрия руски модернист Михаил Врубел

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Както подобава на дете, родено в благородничеството, Михаил Врубел се обучава в различни изкуства от ранна възраст. Рисуването не е единствената дисциплина, не по-малко време и усилия посвещава и на музиката. Той много обича и литературата, а творбите му са наситени с образи, вдъхновени от фолклора и митологията, Шекспир и поетите от Романтизма – Гьоте, Пушкин и Лермонтов. Като млад Врубел обича операта и по-късно прави много скици на различни постановки.

Художественият му талант е забелязан за първи път, когато създава невероятна репродукция на фреската на Микеланджело "Страшният съд", след като вижда нейно копие на изложба. Баща му му наема учител по рисуване, но нищо не се получава.

Врубел завършва юридическия факултет на Санктпетербургския университет, работи като преподавател и води бохемски, доста свободен начин на живот – едва на 24 години решава да влезе в Императорската академия на изкуствата и професионално да се посвети на изкуството. Първата му заплата и признание идват от реставрацията му на стенописите на църквата "Св. Кирил" в Киев.

Врубел е импулсивен човек, пълен с желание и страст, както и творчеството му. Той редува неуморната работа с изпадане в депресия и пиене. Обществото като цяло не оценява работата му, описвайки я като декадентска и дори грозна. Към душевните страдания идват и физически увреждания на 50-годишна възраст, когато е прикован към инвалидната количка. Отново и отново, след дълъг престой в болницата и някои кратки моменти на подобрение, той се влошава, затвърждавайки репутацията си на луд. Врубел умира през 1910 година. На погребението му великият поет Александър Блок, негов почитател, го възхвалява и го нарича "пратеник на други светове". Нека се потопим в различните светове на Врубел.

"Седящият демон", 1890

Врубел "отглежда" идеята и образа на своя Демон в продължение на няколко години и това е една от първите творби, които показват "кристалния" му стил. Широкият размах със специална шпатула създава впечатление не толкова за картина, колкото за мозаечен панел - техника, повлияна от мозайките на киевските катедрали, по които работи. Картината е вдъхновена от романтическото стихотворение на Михаил Лермонтов "Демон", което разказва за паднал ангел, който се лута по Земята, но никъде не намира покой. Врубел има свое собствено разбиране за централната фигура, която представлява не зло, а по-скоро страдание, но същевременно е величествена. Освен това Врубел рисува поредица от акварели по същото стихотворение.

"Парижкият съд", 1893

През 1889 г. Врубел се мести в Москва, където се сприятелява с големия индустриалец, филантроп и любител на изкуството Сава Мамонтов. Това познанство ще промени живота му. Модернистичният иновативен Врубел все още не е приет в обществото, но Мамонтов има усет за изкуството и възлага на художника да украси московското му имение. Скоро Врубел става търсен и от други любители на изкуството. Например за дома на семейство Дънкер в Москва той създава невероятния триптих "Парижкият съд", който други клиенти отказват.

"Принцесата от сънищата", 1896

Това огромно платно е поръчано отново от Сава Мамонтов за павилиона на Всеруското художествено и промишлено изложение през 1896 г. в Нижни Новгород. Императорската академия на изкуствата обаче не разрешава картината да отиде на изложбата.

Вместо това Мамонтов поръчва мозаечно копие за украса на фасадата на хотел "Метропол" срещу Болшой театър, чието строителство той финансира в началото на ХХ век. Истинската картина се съхранява дълги години в складовете на Болшой театър, преди най-накрая да бъде преместена в Третяковската галерия през 2007 година. Сградата трябва да бъде специално реконструирана, за да я побере, като в резултат за Врубел се появява цяла стая.

"Портрет на Сава Мамонтов", 1897

Врубел рисува няколко портрета на действителни хора, като един от тях е на неговия благодетел Сава Мамонтов. Тъмният, изкривен образ отразява драмата, в която индустриалецът попада. Той е известен филантроп и е несправедливо обвинен в злоупотреба; скоро след създаването на портрета е арестуван и съден, но в крайна сметка е оправдан. Това обаче не предотвратява фалита му, като той се принуждава да продаде имуществото си, включително много произведения на водещи художници.

"Волга Святославич и Микула Селянинович" (камина), 1899

Имението Абрамцево на Сава Мамонтов е дом на цял артистичен кръг. Врубел често остава там и дори създава керамична работилница, където с помощниците му превръщат многобройните му скици в плочки за печки, майоликови пана, скулптури и други декоративни елементи, оновно с приказни и митологични мотиви. Това произведение на фолклорна тематика печели златен медал на Парижкото изложение през 1900 година. Негово копие е направено и за московския дом на Бажанов, която е изцяло оформена в стил ар нуво.

"Пан", 1899

"Руският стил" е много модерен в началото на ХХ в. и Врубел е сред онези, които се стремят да възродят националния фолклор в керамиката и живописта. Въпреки че тази картина е нарисувана под влиянието на разказа за "Свети Сатир" от френския писател Анатол Франс, Врубел прехвърля древногръцкия митичен персонаж на руска почва. Неговият пан е по-скоро горски дух, който дебне на фона на типично руски пейзаж.

Съдът "Садко", 1899-1900

Врубел проектира декора за постановка на операта "Садко" на Николай Римски-Корсаков за частния театър на Сава Мамонтов. Тази приказка от руския фолклор вдъхновява художника да създаде цяла поредица от майоликови скулптури на оперните герои: Садко, Морският цар, Принцесата. На този впечатляващ съд са изобразени те и други обитатели на подводния свят.

"Принцесата лебед", 1900

Подобно на пан, принцесата лебед е друго приказно създание, което сякаш съществува между световете. Тя е едновременно красиво момиче и птица и художникът се опитва да улови момента на тази метаморфоза. Героят се играе от съпругата на Врубел, певицата Надежда Забела-Врубел, в друга опера на Римски-Корсаков - "Приказка за цар Салтан" по стихотворение на Пушкин. Все пак в този образ мнозина виждат приликата с омъжена жена, в която Врубел е несподелено влюбен преди брака.

"Падналият демон", 1902

След "Седящият демон" Врубел рисува и "Летящия демон", който се рее над света и след това приключва цикъла с този трети демон, трагично убит. Тази повалена фигура лежи на фона на Кавказките планини. Работата по тази картина води Врубел до нов срив и хоспитализация. Въпреки че е прави много скици предварително, той извършва и безброй промени по готовото платно. Съпругата на Врубел си спомня как наблюдавала промените в Демона с ужас — в някои дни лицето му е било страшно, в други изразявало "дълбока меланхолия и нова красота".

"Шестокрилият Серафим", 1904

След "Демон" на Лермонтов, който го терзае толкова много, Врубел обръща отново към сложно създание: този път това е героят на поемата на Александър Пушкин "Пророк", страховитият Серафим, огненият ангел на Бога. Стискайки меч, пише Пушкин, той разцепва гърдите на изтръпналия разказвач, изтръгва сърцето му и в зейналата рана огнен въглен, превръщайки го в пророк, който ще "изпепели човешките сърца със Словото". Художникът рисува картината вече в много лошо здраве, потънал в халюцинации. Както и при Демон, той постоянно е недоволен от чертите на лицето и много пъти ги прерисува.

"Перлена черупка", 1904

Врубел е измамен от оптическата природа на седефа и тъкмо това опитва да изобрази чрез експериментиране с цветове. Двете морски принцеси се появяватна снимката почти случайно, когато Врубел ги "забелязва" в една от своите скици. Те допълват картината, превръщайки черупката в магическа пещера.

"След концерта", 1905

Врубел рисува много портрети на съпругата си, известната певица Надежда Забела-Врубел. Това е една от последните картини на художника, която, за съжаление, остава недовършена. Изобразява уморената му съпруга, облегната на фотьойл близо до камината.

Изложбата с творби на Михаил Врубел продължава в Третяковската галерия в Москва до 8 март 2022 година.