В древноруското езичество образът на жената-птица има няколко трактовки и се корени дълбоко в езическото минало. Някои смятат, че да срещнеш тези създания е голямо щастие, а други вярват, че ще ги настигне беда. Сирин, Алконост и Гамаюн са имената им в славянската митология. Всички те изглеждат като птици с женски лица, но играят различни роли. Къде се крие разликата между тях?
Според преданието Сирин и Алконост са птици от райската градина, обитавана от висшите богове. Те умеят да пътуват между световете, затова понякога попадат на земята. И двете имат пленителни вълшебни гласове, от които човек може да изпадне в транс и дори да загуби ума си.
За славяните Сирин и Алконост са въплъщение на бог Велес – вторият по мощ в славянския пантеон на божествата. С времето Сирин се превръща в превъплъщение на тъмната страна на божеството, а Алконост – в светлата. Затова често Сирин и Алконост се изобразяват заедно, като неразделните птици на печала и радостта.
Птиците се различават по външен вид: често Алконост е с женски ръце (той е мъж до кръста, но има птичи криле и птичи лапи), а Сирин е като птица, но с женско лице.
Смята се, че пеенето им също е различно. Докато песните на Алконост не носят злини и даряват радост, то тези на Сирин понякога са пагубни за човека. Докато слуша гласа ѝ, човек забравя за всичко на света и губи воля, изпада в състояние на транс и може да премине в друг свят, т.е. просто да загуби ума си или да умре. Поради тази причина в народните поверия се казва, че Сирин се бои от силни звуци и, за да я прогонят, хората бият камбани и тръбят.
Изследователите смятат, че прототипът на Сирин е сирената от древногръцката митология, тъй като описанието ѝ силно напомня на поведението на съществото, което тегли мореплавателите към смъртта им. Но с идването на християнството езическият образ получава значение, което подхожда по-добре на новата религиозна парадигма.
Има малко на брой запазени изображения на райски птици с голи гърди. Този образ се смята за по-архаичен и ни връща към времената, когато е разпространен анимизмът – поклонничеството към силите на природата. В този си вид съществото се тълкува като женското начало и въплъщението на жената, която кърми целия човешки род. Но древногръцкото влияние с времето го променя.
Що се отнася до Алконост, то в образа ѝ се наблюдава заимстване от друг гръцки мит – този за Алкиона. Според него мъжът на Алкиона загива по време на буря, а тя, обезумяла от мъка, се хвърля в морето. Но боговете се смиляват над нея и я превръщат в храбра птица. Появата на думата Алконост се свързва с грешка в превода на легендата за Алкиона.
В народното творчество образите на вълшебната птица-жена е доста популярен. Изображението ѝ се среща на много предмети от бита – от сандъци до чекръци и шейни. Но в този контекст той действа като защитник срещу беди.
Сирин и Алконост много приличат на друга райска птица – Гамаюн. В Рус смятат, че тя е пратеник на боговете. Хората вярват, че Гамаюн знае всичко за миналото и за бъдещето, но предсказанията ѝ могат да разбират само онези, които разбират птичия ѝ език. Във всеки случай, славяните вярват, че самият крясък на Гамаюн вече е добър знак.
Образът ѝ се корени в иранския фолклор и по-точно в митичната птица Хумай.
Относително съвременен образ на Гамаюн дава картината на Виктор Васнецов "Гамаюн" от 1897 г., в която художникът е изобразил чернокрила птица със скръбно, "лишено от всякаква царственост" женско лице с детски черти.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви