Защо американските влакчета на ужасите се наричат още ​и "Руски планини"?

Една от най-смелите сцени в емблематичния филм на Никита Михалков "Сибирският бръснар" е сцената на празненствата по случай Масленица в Москва. Сред забавленията е огромен дървен склон, по който хората се пързалят.

Именно пързалянето на лед на Масленица стои зад термина "Руски планини", който е възприет в няколко романски езика в други части на Европа.

Хълмове за пързаляне - от зимата към лятото

Руснаците имат богата история на зимни забавления. По това време на годината селяните обикновено не са толкова заети с работа, така че измислят различни неща, за да се забавляват. И едно от любимите им е да се пързалят по естествен снежен хълм. Колкото повече хора се пързалят, толкова повече снежната покривка на склона се превръща в лед, което пък прави плъзгането по-добро. Тогава хората разбират, че могат просто да покрият всякакви наклонени повърхности със сняг и вода и те се превръщат в страхотен леден склон.

Масленица е празничната седмица в края на зимата, която се отбелязва с невероятно много забавления, включително и спускане по склонове. Големи хълмове се издигат в големите градове, включително в Москва и Санкт Петербург, и хора от всякаква възраст и социален статус могат да се присъединят към забавлението.

"Когато става дума за московските зимни забавления, трябва да спомена едно забавление: ледените планини, по които се пързаляхме по време на Масленица, а понякога, ако времето позволяваше, и по време на Великия пост. Няколко от тези руски планини (както ги наричаха в чуждите земи) бяха построени зад нашата къща, в градината. Разрешаваха ни да се спускаме по тях, най-вече защото подобно движение на чист въздух беше полезно за здравето", пише в мемоарите си през 1815 г. руският пратеник в Лондон Аполинарий Бутеньов.

Царските резиденции също имат свои зимни хълмове за пързаляне. Нещо повече, през XVIII в. императрица Екатерина Велика решава, че няма причина да чака до зимата, за да се забавлява. Най-добрите инженери на империята създават лятна версия за нея, Плъзгащ се хълм. Той представлява огромна дървена рампа с три коловоза, широки над шест метра. Количките се спускат по средния път, а после следват четири пързалки, които се изкачват нагоре и се спускат надолу. Шейните се придвижват напред по инерция общо над 500 метра. След спускането се изкачват обратно по страничните коловози със специален механизъм, задвижван от коне.

Четете повече за Увеселителния хълм на Екатерина и вижте снимки на нейния причудлив павилион тук.

Руски планини

"Ледените пързалки, които са любима атракция на руснаците, предизвикват голямо любопитство сред чужденците. Руските пързалки са високи 15-18 м, с балкони, боядисани в бяло отгоре и украсени с пъстри знамена. От задната страна има стълба, по която хората непрекъснато се катерят, така че от другата страна да се спускат по стръмен заден склон с голяма скорост с лека шейна", съобщава германският "Журнал за обществено полезни знания" през 1835 г., който нарича атракцията – "Die Rutscheiberge in Russland" ("планини за пързаляне в Русия").

Много източници посочват, че руските войници, които стигат до Париж по време на Наполеоновата война, построяват малки хълмове по река Сена. Скоро руската атракция става толкова вълнуваща за европейците, че те започват да правят собствени пързалки в много градове. Климатичните условия не предполагат лесен достъп до лед дори през зимата, така че те използват колички на колела, за да се спускат надолу.

"Когато настъпи зимата, московчани издигат високи скелета в повечето си градове, прикрепят стълба от едната страна, за да се изкачват по тях, а от другата страна има стръмна пързалка надолу, за да се понесат с голяма скорост в шейната на колела... Именно това много любимо забавление на руснаците бе донесено в Париж през 1816-а", пише Клод Руджери, френски специалист по празниците и фойерверките.

През 1816 г. в Париж се появява един от първите известни хълмове за пързаляне, наречен Въздушни променади (Promenades-Aériennes), и дори крал Луи XVIII присъства на спускането по тях.

По-късно предприемачът Жозеф Олер (който е и съосновател на кабарето "Мулен Руж") проектира Руски планини в Белвил с 200-метрова писта, която прилича на двойна осмица. Така Руските планини се превръщат в бранд.

Американските Руски планини

През 1872 г. Джон Джерард Тейлър патентова т. нар. "Подобрение на наклонената железопътна линия" в САЩ. Той създава проект с механизъм, който превключва количка от една платформа на друга, така че да може да се движи по различен наклон след това (и също да се вдигне обратно). Не е ясно обаче дали той е успял да построи такава железопътна линия.

През 1885 г. първото популярно влакче в увеселителен парк е открито през 1885 г. в Кони Айлънд в Бруклин, Ню Йорк. То се нарича Switchback Railway (Превключваща се железница) и е проектирано от компанията LaMarcus Adna Thompson. Пътешественикът трябва да се изкачи на кула, висока 183 м, и да седне в на специална количка, след което да се плъзне от вълнообразната писта до друга кула, а после - обратно. Това прилича на Увеселителния хълм на Екатерина, нали?

Томпсън се прославя с разработването на увеселителни влакчета и така наречените гравитационни разходки и превръща това в цялата индустрия в САЩ. Именно там планините получават своите модерни технологии (и система за безопасност, защото дори Екатерина Велика веднъж се разминава на косъм с падане).

Така новите влакчета стигат и до Русия и въпреки че цяла Европа ги познава като "Руските планини", в Русия те стават известни като… американски планини! И те все още се наричат така в Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви