Мистерията на Алтайската принцеса

През 1993 г. руският археолог Наталия Полосмак и екипът ѝ откриват древна гробница в платото Укок, разположено в Алтай, близо до границата с Китай.

Съдържанието на гробницата е сковано в лед. След като археолозите внимателно разтапят леда, виждат погребение на много важен човек – шест коня с пълно снаряжение са жертвани и погребани близо до дървен ковчег, направен от цяло парче лиственица. В ковчега лежи тялото на млада жена, което е невероятно добре запазено – ясно се виждат дори татуировките по кожата ѝ.

Археолозите транспортират тялото в Новосибирск и правят необходимите изследвания. Но това предизвиква гнева на алтайския народ, който още смята, че "Принцесата от платото Укок" или, както я нарича английската преса "Сибирската ледена девица", е мистичната покровителка на Алтай и пазителка срещу злите сили. Местните твърдят, че "Принцесата" е родоначалник на алтайския народ и трябва да бъде върната на мястото, където е погребана.

Наистина ли е била принцеса?

Тялото на жената, балсамирано старателно с торф и дървесна кора, е положено настрани, все едно е заспала. Тя е млада, а косата ѝ е обръсната, но носи перука и висока шапка. Висока е 167 см. По бледата ѝ кожа се виждат анималистични татуировки: създания с рога, преливащи се във флорални форми. Ковчегът ѝ е достатъчно голям, за да побере филцовата ѝ перука с височина 90 см. Облечена е в дълга вълнена пола на червени и бели ивици и носи бели филцови чорапи.

"Девицата" е представител на пазаръкската култура. Пазаръкският народ, който обединява скитски номадски племена, живее в Алтай от VI до III в. пр.н.е. Но как така тялото на принцесата се е запазило толкова добре?

По някаква причина много пазъръкски гробове в района са наводнени, може би от подпочвени води, а след това са замръзнали – така че органичните останки са почти незасегнати от процесите на разлагане. През 20-те години, които "Девицата" прекарва в Новосибирск, учените проучват трупа ѝ доста добре и публикуват заключенията си.

Балсамираното тяло е погребано най-малко три месеца след смъртта. През целия този период мистериозната жена продължава да играе специална роля в живота на племето ѝ – например слагана е на столове, което личи от белезите по тялото ѝ. В същото време сложната и времеемка церемония по балсамирането е признак на изключително висок статут на покойника. Учените, обаче, отхвърлят предположенията, че тя е била "принцеса".

"Не е точно да се нарича "принцеса". Не е била принцеса, била е от средната прослойка в пазърлъкското общество", казва пред списание "Експерт Сибир" през 2012 г. археологът Вячеслав Молодин, който е академик от Руската академия на науките и съпруг на Наталия Полосмак. "Оживлението около откритието ни се засилва, когато в Алтай се случва нещо важно: избори, земетресения или дефицит в местния бюджет. Незабавно тази "дама" излиза на преден план: някои хора твърдят, че всички беди се случват, защото тя е в Новосибирск, а не в Алтай", заключава Молодин.

Жената-шаман

Гробницата на "Ледената девица" не е толкова голяма и богато декорирана, колкото гробниците на пазъръкските благородници, открити в същия район. Нещо повече, тя е на разстояние от "благородническите" гробове.

В древните култури на разстояние се погребват жени, чиято професия предполага обет за безбрачие. Според учените тя вероятно е била лечителка или шаман. Периодично е вдишвала пари от мед или меркурий (това е установено с химичен анализ), което най-вероятно е било свръзано с някои ритуали. Парите със сигурност са навредили на здравето на жената. Но те не могат да бъдат фатални. От какво всъщност е умряла Алтайската девица?

Мистерията е разплетена едва в края на 2010-те години с помощта на компютърна томография. Тя показва, че девицата е страдала от рак на гърдата, който я е убил за около три години. Починала е на 25 години. ДНК изследванията на останките ѝ разкриват, че "Девицата" има тясна генетична връзка със съвременните селкупски и кетски народи – коренни сибирски племена, които все още живеят в Русия.

През 2012 г. мумията е върната в Алтай, но не в гробницатра си. "Докато шаманите изпълняваха ритуали на мястото, където бе открит гробът ѝ, коренните водачи и старейшини я придружаваха до реновирания Национален музей на Алтайската република в Горно Алтайск, модерен исторически музей", пише Гертян Плец за "Постсъветски дела" през 2019 година.

И наистина, Вячеслав Молодин е прав, че "Девицата" често се използва за вдигане на шум. "Понякога е трудно да се говори открито за политика, затова я използваме като метафора, за да обсъждаме трудното положение на алтайците в Русия. Заявявайки я, ние заявяваме земята си", казва пред Плец местна журналистка и съпруга на починал неотдавна коренен лидер и политик.

Въпреки това "Ледената девица" е обратно в Алтай. В музея ѝ е отделена специална стая според вярванията на коренните алтайски народи. Положена е в копие на ковчега, в който е намерена. Посетителите могат да видят "Девицата" само в определени дни от годината, защото непрекъснатото ѝ излагане може да навреди на тленните ѝ останки. В останалите дни посетителите могат да видят точното копие на мястото, където е погребана, което показва как може би е изглеждала "Девицта", когато е напуснала този свят.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви