Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През XVIII в. "недорасли" наричат младите благородници, които не са получили никакво образование (дори и домашно). Те не са приемани на служба и за тях е изключително проблематично да се оженят. Такъв млад мъж на име Митрофан живее в семейство Простакови. Той е глупав, разглезен и неблагодарен. Баща му е слаб човек, който се опитва да угоди във всичко на властната си и зла съпруга. Тя много обича сина си, защитава го от всичко и в същото време иска той изгодно да се ожени за девойката София с добра зестра. Тя обаче се оказва честно и възпитано момиче и не бърза да се задомява. Тогава майката решава да отвлече булката за нейния "недорасъл"...
Руската литература от XVIII в. е пълна с измислени трагедии, написани в изключително официозен стил, както и със сантиментални драми. Фонвизин е един от първите, които създават наистина забавна комедия и дори на практически разговорен език. При това, според стила на класицизма от XVIII век, пиесата е твърде праволинейна: има поука, ясно очертани роли за отрицателните и положителните герои.
Екатерина II съзира в нея сатира на дворянството и социалната структура и забранява тя да бъде отпечатана. Затова пък писатели-потомци се възхищават на комедията. Днес тя е включена в училищната програма, а много руски деца, които не искат да учат, шеговито биват наричани "недорасляци".
Действието на пиесата се развива в Москва, 10 години след края на Отечествената война от 1812 г. с Наполеонова Франция. Младият мъж с прогресивни възгледи Александър Чацки се прибира от чужбина. Той отива да посети любимата си девойка София и възнамерява да поиска ръката на момичето от баща ѝ. Оказва се обаче, че София вече е влюбена в друг - не особено приятен човек, който се опитва да угоди на всички. Прогресивният Чацки влиза в спор с приятелите на бащата на момичето, представители на старото закостеняло поколение. Той се чувства чужд, кара се с всички...
Тази комедия в стихове с превръща в революция в руската драма - написана на прост език, разрушава каноните на класицизма на XVIII век и става първата реалистична пиеса. И досега "От ума си тегли" се поставя в много театри в страната.
Една от най-мистериозните страници в руската история е така нареченото Смутно време в началото на XVII век. Династията Рюриковичи е прекъсната от сина на Иван Грозни, цар Фьодор Йоаннович. Борис Годунов се възкачва на престола. Русия е нападната от поляците, които подкрепят самозванеца Лъжедмитрий...
Пушкин фантазира как точно младият Лъжедитрий е замислил своя коварен план. И тъкмо заради леката ръка на най-големия руски поет повечето хора вярват, че именно Борис Годунов е поръчал убийството на царевич Димитрий, най-малкият син на Иван Грозни и единственият потенциален наследник и приемник на династията Рюриковичи. Историците обаче не са на едно мнение по въпроса.
Въз основа на тази историческа трагедия Модест Мусоргски написва своята легендарна опера. Произведението е поставяно многократно на сцените на театри по света, а освен това е екранизирано.
В едно градче крадливи представители на властта очакват пристигането на важен чиновник от столицата, който да направи ревизия и то инкогнито. Само че случайно те приемат за важната персона един дребен служител, който се озовава в градчето и губи всичко на карти. Авантюристът обаче не бърза да разубеди кмета и подчинените му, че са направили грешка - напротив, решава да се възползва от услугите им, приема подкупи и дори се кани да се ожени за дъщерята на кмета...
"Ревизор" е може би най-значителната руска комедия, която осмива корупцията, подлизурството и потребителското отношение на властите към обикновените хора. Тя е толкова актуална (и забавна), че и досега се поставя в повечето руски театри.
Главната героиня Катерина живее в градче на Волга в изключително патриархално семейство на търговец. Съпругът ѝ е студен към нея и тя е принудена да се подчинява на деспотичната си свекърва. В крайна сметка Катерина се влюбва в друг човек и изневерява на съпруга си, но е неспособна да се справи с това нравствено падение, хвърля се във Волга и умира.
"Буря" е една от първите творби, които повдигат проблема за угнетеното положение на жените. Пиесата предизвиква силна реакция на обществото и критиката. Публицистът Николай Добролюбов написва известната статия за пиесата "Лъч светлина в тъмното царство", чието заглавие става фразеологизъм. Той смята Катерина за жертва на стария закоравял свят на търговците и се възхищава на смелостта ѝ да му се противопостави. Дори самоубийството ѝ той възприема като героичен и единствено възможен изход от това "тъмно царство".
Пиесата е поставена в московския "Мали театър" и има голям успех. До ден днешен тя се смята за еталон на руската драматургия, а героите ѝ са станали нарицателни имена.
Драматургът-любител Константин Треплев поставя пиеса, която е написал в имението на чичо си. За главната роля той кани дъщерята на съседа Нина, в която е влюбен. На премиерата на любителския спектакъл се събират приятели и съседи, които хвалят изпълнението на Нина, но критикуват самата пиеса като излишно декадентска. Това силно разстройва автора, а освен това Нина се влюбва в един от своите почитатели и Треплев дори се опитва да сложи край на живота си.
В "Чайка" Чехов обръща внимание на упадъка на руското дворянство. Той ще развива тази тема и в други свои пиеси. Според него тези хора вече не са в състояние да работят, могат само да живеят в собствените си фантазии и като правило без пари. Те се увличат по изкуство, опитват се да играят, пишат и съчиняват, но не могат да признаят, че в действителност нямат талант. Бъркат живота и изкуството, търсят слава, пренебрегвайки човешките отношения.
"Чайка" е поставена в Московския художествен театър от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 г. и има голям успех.
Три сестри и брат им живеят в провинциален град. Баща им е починал преди година и сега те мислят какво да правят по-нататък в живота си. Най-голямата Олга работи като учителка, средната Маша е нещастна в брака си, а по-малката сестра не може да си намери нито мъж, нито занятие, което да ѝ е по душа. Тези интелигентни сестри живеят доста празен и безполезен живот, само мечтаят и правят планове, на които не им е съдено да се сбъднат. В същото време те не разбират брат си, който се жени за обикновена жена и изоставя науката.
Пиесата практически няма сюжет, а самият Чехов пише за нея: "много приказки, малко действие". Въпреки цялата меланхолия и бездействието на героите, което е очевидно за зрителя, "Три сестри" все още се поставя в много театри и неизменно пълни залите.
Дворянката Любов Раневская пропилява цялото си състояние във Франция. Остава ѝ само имението с красива черешова градина. Предстои обаче имението да бъде продадено на търг за дългове. Ермолай Лопахин, внукът на крепостни селяни, които са служили на семейството на Раневская, сега е богат търговец и предлага да раздели земята и да даде под аренда малки участъци, за да се спечелят пари и да се изплатят дълговете. Само че Раневская не иска да изсече безценната градина и пренебрегва идеята му, предпочита да продължи да води празен живот, да не прави нищо и само да се оплаква от положението си. Един ден Лопахин заявава, че е купил нейното имение и черешова градина на търг. Той е невероятно щастлив, че е завладял земята, на която дядо му е бил роб. Пиесата завършва със звуците на брадви, които секат черешовите дървета.
Премиерата на "Вишнева градина" е в МХАТ, а легендарният режисьор Константин Станиславски казва за смисъла на пиесата следното: "Вишневата градина" не носи приходи, тя пази в себе си и в своята цъфтяща белота поезията от някогашния аристократичен живот. Такава градина расте и цъфти за каприз, за очите на разглезени естети. Жалко е да се разруши, но е необходимо, тъй като процесът на икономическо развитие на страната го изисква".
Мрачна драма за живота на най-ниските слоеве на населението - действието се развива в квартира за бедни. Всеки герой си излива душата и оказва се всеки има много различна и много трудна съдба.
След като прочита тази пиеса, Толстой удивено казва на Горки: "Защо пишете това?" Той не може да си представи, че публиката ще се интересува от пиеса за приют за бездомни, която показва проститутки и алкохолици, без да се пестят подробности. Само че правдивата драма жъне голям успех на сцената на Московския художествен театър и веднага е поставена в Германия.
Киев по време на Гражданската война в края на 1918 г. - началото на 1919-а. В града за кой ли вече път се сменя властта, а дворянското интелигентно семейство Турбини се опитва да запази обичайния си живот, докато светът се срива и наоколо цари пълен хаос. Те приемат бели офицери в дома си, а и самият Турбин участва в Гражданската война на страната на белите.
Булгаков написва тази пиеса по поръчка на Московския художествен театър по романа си "Бялата гвардия". В много отношения сюжетът е автобиографичен, Булгаков наистина е живял в Киев по време на Гражданската война и е наблюдавал нейните перипетии, оставайки монархист до края на живота си. Той не приема революцията, но не напуска страната. Много негови произведения, наситени с враждебност към новата реалност и съветския режим, са били забранени за публикуване.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си