Как съветските лингвисти създават писменост за коренните жители на Далечния север

В руския Далечен север живеят повече от 40 малки коренни народа. В обширните, разпръснати територии може да се чуе невероятно разнообразие от езици, които не си приличат един на друг. А повечето от тези езици допреди век дори не са имали писменост.

Изкореняване на неграмотността

Русия винаги е била многонационална и многоезична страна, но всеобщото образование става достъпно за жителите ѝ едва след революцията от 1917 година. В началото на XX век едва 20-30% от руснаците могат да четат и пишат, а в Сибир и Далечния изток броят им е значително по-нисък.

Според декрет от 1919 г. за изкореняване на неграмотността в РСФСР цялото население е задължено да се научи да чете и пише. Може да се избере както руски, така и други родни езици. Политиката на "коренизация", както посочват много историци, е необходима на новото правителство, за да получи подкрепа не само сред руското население, но и сред другите народи. Учебни помагала (и за възрастни) са издадени на 40 различни езика, включително чувашки, татарски и узбекски.

Всичко това дава началото на научни изследвания на редките езици на народите в Русия, много от които дори нямат писмен език. Въпреки че опити за създаването му са правени и през XIX в., едва системният подход на съветските учени дава резултат.

Единна северна азбука

През 1920-те години съветските учени идентифицират 26 северни коренни народа, които наброяват малко над 135 000 души. В по-голямата си част те са пастири на северни елени и ловци на морски животни. Принадлежат към различни езикови семейства, които освен това са разделени на множество диалекти и езици.

Северният отдел на Ленинградския ориенталски институт, създаден през 1926 г. (преименуван на Институт на народите на Севера през 1930 г.), е натоварен със задачата да се справи с този нетривиален лингвистичен проблем. През 1929 г. експертите от Института разработват единна северна азбука. Първоначално тя е на латиница с допълнителни букви и диакритични знаци и се използва за 16-те езика на народите на Севера (саамски, ненецки, селкупски, мансийски, хантийски, евенкийски, евенски, нанайски, удегейски, ителменсци, чукотски, корякски, ескимоски, алеутски, кетски и нивхски). Разбира се, в различните азбуки се използват различен брой букви и знаци, а за "литературен" се приема един от най-популярните диалекти, но общата основа значително опростява изготвянето на учебните помагала. 

Но в средата на 1930-те години езиковата политика променя своя вектор. Всички азбуки са заменени с кирилица, а в училищата започва да се набляга на изучаването на националния език.

В резултат на това много от местните езици не са транскрибирани на кирилица, след това дори са премахнати от учебната програма, а литература и вестници на тях не се издават. Освен това през 1960-те години в северната част на страната започват активно да се разработват петролни и газови находища, които привличат специалисти от всички републики, а руският език става език на общуване. Въпреки това някои "северни" думи са мигрирали в нашето ежедневие. Например думата "парка" ("яке") идва от ненецки език.

Научният интерес към северните езици започва да се възражда едва през 1970-те и 1980-те години. По това време лингвистите отново започват да пътуват до северните народи в рамките на научни експедиции.

Тофаларският език е официално записан през 1988 г., алеутският език – през 1990-те години, а чулимският език (на който пее и известната група OTYKEN) – през 2003 година.

Вижте още: Сръбски фотограф в далечната руска Тофалария: "Нищо подобно не съм виждал през живота си"

Как се преподават северните езици днес

Съвременните лингвисти разграничават около 40 коренни малки народа в Сибир и Далечния изток и не всички от тях знаят родните си езици. Така например всеки втори от 50 000 ненци говори на този език, а 150 от 1100 кети - на своя език, от 300 представители на народа ороки (или улта) - по-малко от 50. Само трима души говорят свободно тофаларски език! В същото време възрастта на говорещите този език бързо нараства. Лингвистите отбелязват, че сред северните народи има много двуезични хора.

В училищата, в които учат децата от северните райони, от края на 1980-те години отново се изучават езици на коренното население, но само в началните класове или като избираеми предмети. В някои региони се провеждат и езикови курсове за възрастни, както присъствени, така и онлайн.

Днес единственият останал без писменост северен език е на енетите от Таймир, които наброяват не повече от 300 души (от които носители са останали 40). От 2018 г. лингвисти от Сибирския федерален университет в Красноярск работят по създаването на официална писменост за енецкия език.

Северните езици се изучават и в Томския педагогически институт, и в Московския държавен университет. Но учители по най-редките северни езици в света се обучават в Русия в Института на народите от Севера. Само тук могат да се изучават ителменски, долгански, орокски и други езици, чиито носители живеят в най-отдалечените села на Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви