На всеки руски ученик, който отива на обиколка с екскурзовод в Третяковската галерия в Москва, се предлага да се поинтересува какво се случва на тази картина. А вие знаете ли?
Защо една млада дама стои в стая посред наводнение и не иска да избяга? Най-внимателните ще забележат мишките, които се катерят по леглото ѝ, след това водата, която е достигнала нивото на леглото, а от прозореца в стаята се излива още вода; и накрая - решетките на прозореца.
Дамата на картината е Елисавета Владимирска, известна още като княгиня Тараканова, една от най-известните руски авантюристки и самозванки, претендиращи за руския престол! Тя умира в затвора на Петропавловската крепост в Петербург... обаче не по този драматичен начин. И все пак, нека започнем от самото начало.
Портрет на императрица Елисавета Руска и граф Алексей Разумовски, нейният фаворит
Свободни източнициМакар че императрица Елисавета Руска (дъщеря на Петър Велики) не е официално омъжена и няма деца, се говори, че има тайна сватба с любимия си Алексей Разумовски (повече за нея можете да прочетете тук). А според легендата те може да са имали тайна дъщеря. Няма обаче исторически доказателства, които да доказват това.
След Елисавета племенникът ѝ Петър III става император, но скоро съпругата му Екатерина Велика извършва преврат и завзема руския престол, след като Петър III умира мистериозно (продължават да се носят слухове, че Екатерина най-вероятно го е убила). По време на нейното управление се появяват много различни мъже, които твърдят, че именно те са Петър III, и заявяват, че са оцелели по чудо след преврата. Един от най-известните е Емелян Пугачов, който оглавява голямото Въстание на Пугачов, често наричано "Селската война от 1773-1775 г.".
Друг авантюрист, който търси възможност да се докопа до руския престол, е Елисавета Владимирска, която се представя за тайна дъщеря на императрица Елисавета Руска и за по-правомерен наследник.
Предполагаемият барелеф на Тараканова
Свободни източнициВсъщност тя се казва Елисавета и не е използвала името княгиня Тараканова, което е доста нелеп прякор ("таракан" от руски се превежда като хлебарка и е много малко вероятно висша благородничка да има такава фамилия). Наречена е така от френския дипломат и писател Жан Анри Кастера, който споменава историята ѝ в книга за Екатерина Велика.
Най-вероятно тя е разказвала на всички различни истории за произхода си и все още не се знае коя е истината. Знаела няколко езика (но не и руски) и имала перфектни маниери. Най-вероятно е била европейка (французойка, германка или италианка).
Елисавета постоянно търси пари и обикаля Европа, като се крие от кредитори. Веднъж разпространява слуха, че в Русия я чака голямо наследство. Тя стига твърде далеч в хазартните игри и едва не фалира двама много високопоставени благородници (граф Филип Фердинанд Лимбургски-Щирмски и полския принц Карол Станислав Радзивил).
През 1774 г. започва да разпространява слуха, че е тайна дъщеря на императрица Елисавета и че има законни претенции за руския престол. Тараканова започва да събира поддръжници в Европа, като твърди, че има много симпатизанти в Русия (което не е вярно). Дори планира да се свърже с пруския крал Фридрих Велики и полския крал Станислав Понятовски, за да ги привлече на своя страна, но това така и не се случва.
Граф Алексей Орлов
Третяковска галерия/Свободни източнициТараканова започва да пише до много хора в Европа, за да обяви, че иска да стане руска императрица с подкрепата на Пугачов. Алексей Орлов, руски граф и привърженик на Екатерина Велика, получава един такъв манифест. По това време той е руски военноморски командир в Европа.
Орлов води кореспонденция с Екатерина Велика за самозванката и с разрешението на императрицата се заема със задачата да доведе Тараканова в Русия. Орлов успява да убеди Тараканова, че ѝ е верен (и дори че я обича и иска да се оженят), за да я подмами да се качи на кораб за Русия.
Орлов кани фалшивата княгиня в Ливорно (Легорн) в Италия, за да разгледа руския флот, който командва. Моряците разиграват сцена на възхвала и посрещане на борда на един от корабите... където тя веднага е арестувана. Отначало не разбира, че Орлов е замесен, и продължава да му изпраща любовни писма и да го моли за помощ.
В Петербург веднага е затворена в Петропавловската крепост, където са държани политически затворници. По време на разследванията и разпитите продължава да настоява на императорския си произход и дори иска среща с Екатерина Велика.
Тараканова прекарва последните си дни в мазето на къщата на коменданта на форта.
Следователите се опитват да открият истинската ѝ самоличност и дори предлагат да я помилват, ако даде самопризнания. Но Тараканова така и не разкрива самоличността си и умира през декември 1775 година.
Макар самозванци като Тараканова да се смятат за престъпници от гледна точка на държавата, масовата култура се интересува от личностите им, дори да не им симпатизира. Александър Пушкин пише за Пугачов в романа си "Капитанската дъщеря", а Тараканова е увековечена от художника Константин Флавицки.
В действителност Тараканова умира от туберкулоза, но с течение на времето започват да се появяват множество легенди за нейната смърт. И една от тях вдъхновява Флавицки: че е загинала драматично в килията си в тъмницата по време на голямо наводнение (Това наводнение обаче в действителност се случва две години след смъртта ѝ). По ирония на съдбата самият художник умира от туберкулоза.
Константин Флавицки. Глава на княгиня Тараканова (Етюд за княгиня Тараканова)
Руски музей/Свободни източнициКартината му донася слава и е оценена високо от артистичните среди, които се възхищават най-вече на драматичната поза и мимиката на лицето. "Княгиня Тараканова" е първото историческо платно в колекцията на Павел Третяков, като следват много други. Известният колекционер харесва, че то отдава почит на руската тема и е голям принос към руското изобразително изкуство.
През 1867 г. "Княгиня Тарканова" е изложена на Световното изложение в Париж. Император Александър II обаче нарежда в придружаващия каталог да се добави бележка, че "сюжетът е заимстван от роман и не съдържа историческа истина".
По-ранна версия на картината (с) Екатеринбургски музей на изобразителното изкуство
Екатеринбургски музей на изобразителните изкуства/Свободни източнициВъз основа на този интригуващ сюжет са написани множество романи. А през 1990 г. излиза съветският филм "Царски лов", в който се разказва историята на Тараканова.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си