Как Владимир Маяковски извършва революция в руската поезия

Мир огромив мощью голоса,
иду — красивый,
двадцатидвухлетний.

Така през 1914 г. Владимир Маяковски (1893-1930), един от най-необичайните, самобитни и известни руски поети, пише за себе си в поемата "Облак в гащи" ("Облако в штанах").

ДБУК на гр. Москва, Държавен музей "Маяковски"/Russia in photo

Той е висок, широкоплещест и се откроява от тълпата. "Той ходеше сред хората като Гъливер", пише Корней Чуковски. Гръмогласно рецитира стиховете си с техния накъсан рязък ритъм. Изглежда груб, но е сантиментален и раним.

Стиховете – оръжие на революцията

Маяковски е считан за главния пролетарски поет. Той приема революцията с ентусиазъм, още през 1908 г. се присъединява към болшевиките и е увлечен от идеите на комунизма.

Я, ассенизатор

                          и водовоз,

революцией

                        мобилизованный и призванный.

("Во весь голос" 1930)

Маяковски е отпечатан за пръв път през 1912 г. Стихотворението му е публикувано като част от футуристичен сборник с язвителното заглавие "Шамар по обществения вкус" ("Пощечина общественному вкусу"). В своя манифест младите поети новатори предлагат да изхвърлят Пушкин, Достоевски, Толстой и други класици "от парахода на модерността".

Маяковски предлага да се забрави "старият" език и художествени средства. И противопоставя стиховете си на излъсканата салонна поезия. Без да се смущава в изразите, той се присмива на други поети. Сериозно, да не би на донецките миньори да се чете за "разочарования лорнет" на Пушкин или да се крещи на първомайските демонстрации: "Човек на честни, строги нрави,…"(началото на "Евгений Онегин")!

ДБУК на гр. Москва, Държавен музей "Маяковски"/Russia in photo

Вместо "напева" на старата поезия той предлага "вик", вместо "приспивна песен" – "грохота на барабана". Той реве, крещи на читателя. Той сравнява думите си с оръжия, те са неговото средство за агитация: "страниците войски", "римните върхове".

Нов език

Маяковски изпълнява стиховете си пред публика – и не в камерни бохемски салони, а пред голяма аудитория, често състояща се от студенти и обикновени работници.

"Речта на Маяковски е силна устна, публична реч. Естественото ѝ местообитание са трибуната, сцената, площадът. Но в същото време това е фамилиарна реч и именно тази комбинация от фамилиарност и публичност придават на езика на Маяковски неговата специфика и оригиналност", пише Григорий Винокур, един от първите сериозни изследователи на Маяковски, в книгата си "Маяковски – новатор на езика" ("Маяковский – новатор языка").

1924 г.

ДБУК на гр. Москва, Държавен музей "Маяковски"/Russia in photo

Едно от най-известните стихотворения "А вие бихте ли могли" (1913)( "А вы могли бы") е провокация. Неговият лирически герой смело заявява себе си и дразни публиката, като пита, използвайки умишлена хипербола:

А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

"Революцията изхвърли на улицата недодялания диалект на милионите, жаргонът на покрайнините се изля по централните алеи", пише Маяковски в статията "Как да правим стихове?" ("Как делать стихи?") от 1926 година. И с тези милиони е необходимо да се говори на техния език. Поетът внася откровени грубости, като често ги смесва с неутрален език: "Поезията е най-долното нещо." ("Юбилей", 1924). Освен жаргона, той въвежда и съвсем нови думи, които сам смело е измислил.

Революционна форма

Новата поезия не се вписва не само в старата лексика, но и в някогашните поетични метри. Още от най-ранните си стихотворения Маяковски обича да използва къси, сякаш накъсани стихове – това става една от формите на неговата изразителност и негова визитна картичка.

От ляво надясно: Борис Пастернак, Сергей Айзенщайн, О. Третякова, Лиля Брик, Владимир Маяковски (Москва, май 1924 г.). От фондовете на Централния държавен архив за литература и изкуство (ЦГАЛИ, сега РГАЛИ)

Юрий Левянт/Sputnik

След като плюе на всякакви поетични канони, той фриволно борави със стиховете. През 1920-те години се появяват неговите "стъпаловидни" графични стихотворения – "стълби".

"Когато се напише стихотворение, предназначено за печат, трябва да се вземе предвид как ще се възприеме отпечатаното, тъкмо като отпечатано", обяснява поетът. Всеки ред сякаш подсказва на читателя интонацията на автора – къде да направи пауза и на какво да се наблегне.

Маяковски преодолява и синтаксиса. "Нашата обичайна пунктуация с точки, запетаи, въпросителни и удивителни знаци е твърде бедна и недостатъчно изразителна", заявява той.

"Понякога се оказва, че обичайната граматическа връзка между раздробените сегменти в неговите стихотворения просто липсва, те са свързани само по смисъл, семантика", пише Винокур.

Маяковски учи в художествено училище и визуалната част на изкуството винаги е била много важна за него. Голямо влияние върху него оказва и Давид Бурлюк, поет и художник, един от основоположниците на руския футуризъм и кубофутуризма в живописта.

Напълно нови теми

1924 г.

Николай Петров/Sputnik

Темите на стихотворенията му са революцията, гражданската война и комунизмът. За първи път поезията започва да служи като агитация: Маяковски съчинява сатирични лозунги за пропагандни плакати "Прозорци за растеж" ("Окна РОСТА"). А на годишнината от революцията той пише една от първите пропагандни пиеси "Мистерия – буф", която е поставена от режисьора Всеволод Майерхолд, а сценографията е проектирана от Казимир Малевич.

Новият човек също трябва да бъде образован, затова Маяковски не изпитва погнуса към "ниските" теми, които преди това са просто немислими в поезията, нещо като "спазване на хигиена".

Товарищи,

                    мылом и водой

мойте руки

                      перед едой.

Маяковски пише и стихотворения за деца. Едно от най-известните е "Кое нещо е добро и кое е лошо?" ("Что такое хорошо и что такое плохо?"), своеобразен манифест на поведение за децата на комунизма.

"Гражданска лирика", патриотични стихотворения за любовта към родината, достига ново смислово и естетическо ниво. В едно от най-известните си произведения, "Стихове за съветския паспорт" ("Стихи о советском паспорте") (1929), Маяковски пише:

Я

  достаю

         из широких штанин

дубликатом

            бесценного груза.

Читайте,

       завидуйте,

                 я –

                      гражданин

Советского Союза.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.