Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Дуелите са неделима част от живота на Пушкин. Филологът Михаил Селезньов преброява 26 дуела и хвърляния на ръкавицата в биографията на поета – и това са само онези, които са запазени в спомените и източниците. Защо Александър Сергеевич е бил толкова конфликтен?
Пистолетите на френския оръжейник Лепаж
Държавен исторически музей"Много млад човек, слабичък, невисок, къдрав, с арабски профил, във фрак", – така писателят Иван Лажечников описва 20-годишния Пушкин. Поетът се появява в дома, в който Лажечников дели квартира с майор Денисевич (с когото Пушкин се скарва в един от петербургските тратри). Пушкин пристига не с един, а в компанията на двама секунданти – гвардейски офицери.
Пушкин, безспорно, привлича лоши погледи – в театъра той, градски младеж, се държи предизвикателно, което предизвиква майора да му направи забележка. Денисевич мисли, че просто ще смъмри някакъв дворянин, но работата е по-сложна. "Вие вчера ми четохте тези наставления пред много слушатели, а аз вече не съм ученик и дойдох да говоря с вас по другия начин", казва Пушкин на майора. "Не мога да се бия с вас, – отговаря Денисевич, – вие сте млад човек, неизвестен, а аз съм щаб-офицер". При тези думи двамата гвардейци, придружаващи Пушкин, прихват. "Аз съм руски дворянин, Пушкин: това ще засвидетелстват моите спътници, и затова няма да ви е срам да си имате работа с мен", отговаря поетът.
Този път спорът приключва с примирие – Лажечников, като разбира кой стои пред него, уговаря майора да се извини. От тази история се разбира, че Пушкин не търпи пренебрежението към себе си, което често възниква поради младостта, градските дрешки и ниския му ръст – и често се въвлича в дуелни спорове. Разказваме ви за онези от тях, които приключват с истински дуели. Първият се случва горе-долу по същото време, по което е и спорът с Денисевич.
Вилхелм Кюхелбекер, 1920-те
Legion MediaПриятелят на Пушкин от лицея Вилхелм Кюхелбекер е много обидчив младеж и, както пише съкурсникът им Модест Корф, "предмет на постоянни и неотменни насмешки от целия лицей".
Пушкиноведът Пьотър Бартенев си спомня, че Кюхелбекер често ходил при знаменития поет Василий Жуковски и му досаждал със стиховете си. Веднъж Жуковски бил поканен на литературна вечеринка, но отказал. "Още снощи ми се разстрои стомахът, отделно че дойде и Кюхелбекер, и останах у дома", казва поетът. И Пушкин съчинява епиграма: "Ядох твърде много на вечеря // А Яков взе, че вратата не заключи. // Така ми беше, приятели мои, // И кюхелбекерно, и тежко!" (Яков – в действителност е името на стайния прислужник на Василий Жуковски).
Новата дума "кюхелбекерно" бързо се разпространява из лицея. Вилхелм в яростта си предизвиква на дуел на всяка цена. Приятелят на Пушкин Николай Маркевич си спомня: "Беше през зимата. Кюхелбекер стреля първи и пропусна. Пушкин хвърли пистолета и искаше да прегърне другаря си, но онзи неистово крещеше: стреляй, стреляй! Пушкин насила го убеди, че не може да стреля, защото има сняг в цевта. Дуелът беше отложен, а по-късно се сдобриха".
Кондратий Фьодорович Рилеев
Свободни източнициПрез януари 1819 г. из Петербург някой пуска слух, че Пушкин е ликвидиран в тайна канцелария на вътрешното министерство заради антиправителствени стихове. Слухът е пуснат от известния дуелист и хулиган граф Фьодор Толстой. Без да знае кой е автор на сплетнята, Пушкин предизвиква на дуел неизвестен човек, който повтаря слуха. Предполага се, че това е приятелят му Кондратий Рилеев. За това има само частични записи: "Носеха се слухове, че са го посекли в Тайната канцелария, но това са глупости. В Петербург той се дуелира поради това", пише приятелят на Пушкин полковник Фьодор Лугинин.
Фьодор Толстой, портрет от неизвестен художник
Музей на Лев ТолстойЕдва след седем години, през 1926-та, Пушкин научава кой е автор на сплетнята и сериозно се готви за дуел – Фьодор Толстой е известен като великолепен стрелец, покосил не един свой съперник. За щастие противниците се сдобряват преди дуела. Впоследствие именно Толстой от името на Пушкин иска ръката на Наталия Гончарова.
Сблъсъкът с полковник Семьон Старов е най-сериозният от дуелите на Пушкин. Той се провежда на 5-6 януари 1822 г. в Кишинев, където поетът е изпратен "за служба" – всъщност като наказание за епиграмите му по адрес на самия император Александър.
Олег Стриженов в ролята на Бестужев във филма "Северна повест" на Евгений Андриканис
SputnikПоводът е пререкание между поета и млад офицер заради поръчана музика за оркестъра в заседателната зала, където прекарва времето си цялото благородническо общество на Кишинев. След като Пушкин поръчва мазурка, непознатият офицер нарежда на оркестъра да изсвири кадрил. Поетът, смеейки се, нарежда на оркестъра да свири отново мазурка. След като танцът приключва, Семьон Старов, полковник от полка на младия офицер, се приближава до Пушкин и заявява, че последният е обидил подчинения му и иска извинение. Разговорът завършва с хвърляне на ръкавицата.
Стрелбата е на следващата сутрин близо до Кишинев. Владимир Горчаков, приятел на Пушкин, си спомня: "Когато пристигнаха на мястото на дуела, снежна буря със силен вятър им попречи да се прицелят: враговете стреляха по един път и двамата пропуснаха; секундантите предложиха да отложат дуела за друг ден, но враговете с еднакво хладнокръвие поискаха да повторят; нямаше какво да се прави и отново заредиха пистолетите си – още един изстрел и отново пропуски. Дуелът беше отложен "за друг път", но на следващия ден противниците се помириха.
Александър и Кирил Зубови са потомци на една от най-влиятелните фамилии в империята – чичо им Платон Зубов е последният фаворит на Екатерина Велика, а баща им е съучастник в убийството на Павел I. През лятото на 1823 г. двамата братя в чин прапоршчици са командировани в Кишинев, където общуват с Пушкин. Скарването става на масата за карти.
Пьотър Бартенев пише: "Веднъж се случи Пушкин да играе с един от братята Зубови – офицер от Генералния щаб. Той забеляза, че Зубов играе "вероятно", и след като загуби от него, в края на играта много равнодушно и със смях започна да казва на другите играчи, че не трябва да се плаща за такива загуби. Тези думи се разнесоха, излезе обяснение и Зубов предизвика Пушкин на дуел. Противниците отидоха в така наречената "малина", лозе край Кишинев. Пушкин не се плашеше лесно, той беше смел по природа и се опитваше да култивира това чувство у себе си. Според много хора, включително Владимир Горчаков, който по това време беше в Кишинев, Пушкин дошъл на дуела със Зубов с череши и ги изял, докато стрелял. Зубов стрелял пръв и не уцелил. "Доволен ли си?" – Попитал го Пушкин, на когото му било ред да стреля. Вместо да поиска изстрел, Зубов се втурнал с прегръдка. "Това е излишно – отбелязал Пушкин и, без да стреля, се оттеглил".
Именно този епизод след няколко години Пушкин пренася в разказа си "Изстрел": "Той стоеше под пистолета, избирайки зрели череши от шапката си и плюейки костилките, които достигаха до мен. Равнодушието му ме вбесяваше".
Дуелът на Пушкин с Дантес, худ. А. Наумов, 1884
Свободни източнициПоследният дуел на Александър Пушкин, който се оказва фатален за него, се провежда заради мръсни слухове. Те били разпространени за съпругата на Пушкин Наталия Гончарова от Жорж Дантес, офицер от руската армия и зет на Пушкин – Дантес е женен за по-голямата сестра на Наталия – Екатерина Гончарова. Въпреки роднинската връзка на опонентите, дуелът се състои. Той е описан подробно в отделна наша статия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
