5 стихотворения на Александър Блок, които трябва да знаете

1. "Предчувствам те. Годините отминават" ("Предчувствую Тебя. Года проходят мимо")

Изтънчен лирик и романтик, Блок пише голям цикъл "Стихотворения за Прекрасната дама". Той е впечатлен от философията на своя съвременник Владимир Соловьов и неговата концепция за Вечното женско начало, затова "Прекрасната дама" на Блок не е просто жена, а космическо и метафизично понятие. Тя е идеал, който не може да бъде достигнат.

Едно от ключовите стихотворения на цикъла – "Предчувствам те. Годините отминават" – Блок пише през 1901 г., той е на 21 години, но вече тъжи, че годините минават, а той все още не е срещнал Нея. И само предусеща появата ѝ, "копнее и обича", както цитира Соловьов. Е, предчувствието му не му изневерява и през 1903 г. той се жени за Любов Менделеева, дъщерята на известния химик, която живее в съседно имение и с която се познава от дете.

Sputnik

2. "Нощ, улица, фенер, аптека…" ("Ночь, улица, фонарь, аптека")

Това кратко стихотворение, написано през 1912 г., можем да публикуваме в пълен вид. В Русия мнозина го знаят наизуст.

Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен, дрезгав полумрак.
И дълго да е жив човекът,
е все едно. Без изход пак.

Умреш ли, почваш отначало,
и пак се нижат в мрака чер –
нощ, леден вятър над канала,
аптека, улица, фенер.

(Превод от руски: Петър Велчев)

Като истински руски писател, Блок не може да не мисли за смисъла на живота. От една страна, стихотворенията му са посветени на преходността на съществуването, в което всичко води към смъртта. Но в същото време те са и за затворения кръг на живота, от който няма изход, за обречеността на човека (и в по-широк смисъл – на душата) да повтаря едни и същи действия, да се ражда и да умира. Така че дори доброволното оттегляне от живота няма да спаси от този кръг.

3. "Русия" ("Россия")

Почти на всеки руски гимназист му се налага да пише есе на тема "Образът на родината в стихотворенията на Блок". Поетът действително е писал и мислил много за Русия. Тя за него не е просто страна, в която живее, а живо същество, с което е неразривно свързан.

През 1908 г. Блок пише стихотворението "Россия". Там Русия му се явява като вечно красива жена, която подарява красотата си на един чародей. Според Блок обаче това не може да я погуби:

Нека ви примами и измами, –
Няма да се изгубиш, няма да се пречупиш,
И само грижата ще замъгли
красивите ти черти.

И какво? Една грижа повече,
Още една сълза в реката шумна
И ти си все същата – гората и полето,
И шалът шарен до веждите...

4. "Скити" ("Скифы")

Вий милиони сте. Ний – мрак и мрак.
Опитайте да ни сразите!
Да, скити сме! Да, азиатски знак
заплита скрито алчна сласт в очите!

Блок пише това стихотворение през януари 1918 г. По това време става известно за възобновяването на мирните преговори по време на Първата световна война. Освен това в Русия пламват пожарите на революцията и гражданската война.

Свободни източници

Стихотворението започва донякъде войнствено, сякаш руснаците са мощна източна стихия, която може да помете всичко по пътя си. Блок обаче говори за Русия като за щит, който защитава Европа от Азия. И като култура, която е абсорбирала разнообразието както на Запада, така и на Изтока.

И накрая поетът призовава към мир.

За сетен път – свят стар, ела тук с мир!
На братски пир мира да сбира,
за сетен път на светъл братски пир
ви кани варварската лира!

(Превод от руски – Красимир Георгиев)

Трябва да отбележим, че самият Блок не обича твърде много стихотворението "Скити", което е активно цитирано поради своята актуалност и остри формулировки. Той смята, че поезията трябва да стои над политическите манифести.

5. "Дванадесетте" ("Двенадцать")

Отначало Блок приема доста възторжено революцията от 1917 г., като вижда в нея възможност за духовно обновление на обществото, за построяване на нов живот.

В стихотворението "Дванайсетте" (1918) поетът представя революцията като апокалипсис, на мястото на който се появява нов свят. В полуразрушения Петроград (Санкт Петербург през 1914-1924 г.) царят глад, студ, улични грабежи и стрелба. Но Блок приветства и оправдава рухването на стария свят и триумфа на новата революционна стихия.

Героите на стихотворението, 12 червеноармейци, 12 "апостоли" на новата вяра, с лекота жертват човешки животи в името на новата епоха.

Нека гръмнат куршуми в Светата Русия!
                        В затворнишката,
                        в колибарската,
                дебелодирнишката!

… крещят те.

Пред Червената армия "в бял венец" от рози е Исус Христос. Има различни тълкувания на този образ – дали Христос благославя революцията и я повежда, или Червената армия го изгонва, унищожавайки вярата.

През 1920-1921 г. Блок се разочарова от революцията, спира да пише стихове и на практика умира от глад.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.