В царска Русия православните не могат да си представят живота си без икони. Изображенията на Всемогъщия Господ, Божията майка с Младенеца и свети Николай Чудотворец са в почти всяка къща. Дворяните имат домашен "киот" - етажерка или цяла постройка, където поставят икони в скъпи рамки. Със злато и камъни се украсяват пътуващите икони, иконите върху брачните венци и дори изненадите в подаръчните великденски яйца.
Скъпоценната украса на иконите, позната още от византийски времена, изразявала най-високата степен на почитане на светите образи. В Русия с такава украса започват да се занимават през XVI в., а към края на XIX в. това изкуство достига най-голям художествен разцвет.
За изработката на обков са използвани злато, сребро, скъпоценни камъни и емайл, както и най-сложните техники за декориране на метал. Най-добрите придворни бижутери се състезават в уменията си и следват модните тенденции и популярните течения в изкуството, включително модерн и "руски стил".
Иконата "Всемогъщия Господ" (1877)
Една от най-разпространените техники при изработването на рамки е емайлът. Иконите, ярко украсени с многоцветен емайл, изглеждат елегантно и предизвикват особено възхищение сред поръчителите.
Иконата на "Всемогъщия Господ" е изработена в работилницата на московските търговци и старообрядци Шелапутини. Те доставят икони и църковна утвар не само на знатни московски старообрядци като търговците Морозов и Рябушински, но и на Покровския събор в Рогожкото гробище - главната църква на руските старообрядци.
Тук е използвана техниката на перегoрoдчатото емайлиране върху метал с растителен орнамент. Майсторът е използвал ограничен брой цветове - основно злато, синьо и бяло. Последният хармонира с панделката на Спасителя, украсена с перла.
Икона "Казанска Богородица" (1890)
Истинският законодател на тенденциите при обковите на икони е Павел Овчинников, собственик на фабрика за златни и сребърни изделия. Те са особено търсени в Двора. На едно изложение в Москва изделията на Овчинников са отбелязани от самия Александър II, който предоставя на бижутера статут на доставчик на императорския двор.
Иконите с рамки от фирмата на Овчинников често са с флорални орнаменти и цветен емайл. С течение на времето фирмата започва активно да използва "руския стил", а в рамките ясно личи влиянието на стила модерн.
Сгъваемата икона "Спас Неръкотворни"(1894)
Търсенето на произведенията на Овчинников е огромно и майсторите му невинаги могат да се справят, затова понякога прибягват до помощта на други фабрики. Така той поръчва на Антип Кузмичов да направи няколко обкова и икони, включително тази сгъваема. Тя показва както майсторска работа с емайла, така и високохудожествена работа с метала - чеканка и гравиране. Между другото, произведенията на Кузмичов са оценени на Запад, с него си сътрудничи известната американска фирма "Тифани".
Сгъваемата икона "Казанска Богородица с образа на Спас Неръкотворни отгоре, Свети Николай Чудотворец, мъченица царица Александра" (1894)
Карл Фаберже става известен със скъпоценните си великденски яйца, които в продължение на много години изработва по най-висши поръчки. Но за императора и неговото семейство фирмата "Фаберже" изработва и много различни предмети - от чаши и вази до пепелници и рамки със скъпоценни камъни.
Например тази 30-сантиметрова сгъваема икона е изработена от бижутерите на Фаберже за сватбата на Николай II и Александра Фьодоровна. Във вътрешността е изобразена Божията майка с младенеца, над нея е ликът на невръстния Спасител, а върху страниците са изобразени светците-покровители на императорската двойка - Николай Чудотворец и царица Александра. На външните крила са изобразени Благовещение и евангелистите.
Икона "Свети Николай Чудотворец" (1894)
В годината на коронацията на Николай II старообрядците от Рогожската община в Москва подаряват на новия цар изображение на неговия съименник свети Николай Чудотворец, един от най-почитаните светци в Русия.
В иконата се долавя влиянието на един древен паметник - корицата на мерната икона на сина на Иван Грозни, царевич Иван, от средата на XVI век. Призивът към древността и "руския стил" е особено характерен за старообрядците.
Икона "Свети Николай Чудотворец" (1899-1908)
Московската фабрика на братя Галкини е известна със своите чеканки и гравюри. Най-често те продават икони и църковна утвар за домашна употреба, изработват рамки по частни поръчки.
Върху полетата на иконата с Николай Чудотворец ясно се вижда чеканката под формата на лоза, извиваща се на стъбло. Прилежащите ъгли отстрани са изработени от емайл. Центърът на композицията и основният декоративен елемент е венецът около лицето на светеца. Фонът във фини вълнички е изработен в техниката гийош, т.е. специално машинно нанасяне на вълнообразен рисунък. В края на XIX в. тя е модна тенденция и понякога е ценена дори повече от ръчната чеканка.
Икона "Въведението на Божията майка в храма" (1899-1908)
Малка бижутерска работилница има и роденият в Германия Фьодор (Фридрих) Рюкерт. Той произвежда предимно предмети на декоративното изкуство, в които използва руски народни мотиви. Но Рюкерт украсява и малки икони и активно си сътрудничи с големи фирми като Фаберже, като изпълнява поръчки за тях.
Рамката на тази икона е изцяло покрита с емайл (което е рядкост) и дори картината е почти изцяло изпълнена с емайл. Сканирането на метала очертава не само контурите на фигурите, но и гънките на дрехите на светците, а дори пейзажът и най-малките детайли на фона са изпълнени в тази техника.
Икона "Света Троица със свети Антипий и монах Макарий в полето" (1899-1908)
Провинциалният сребреник Дмитрий Смирнов получава медал на Всеруската изложба на църковна утвар. Благодарение на таланта си той успява да стане известен и създава собствена фабрика в Москва. В условията на голяма конкуренция той създава изискани рамки в стил модерн. Рамката на тази икона е с широки полета с растителни извивки по краищата и с издълбана средна част, в която художникът е поставил много скъпоценни камъни.
Сгъваема икона "Богородица Почаевска, преподобния Йов Почаевски, преподобният княз Фьодор Острожки" (1899)
Половинметровият ковчег е подарен на Киевския и Галичкия митрополит Йоаникий от Волинската епархия по случай 50-годишнината от неговото църковно служение. Изображенията на Божията майка и светците са изработени с помощта на емайлиране, чеканка и гравиране. Но специално внимание привлича, разбира се, дървената рамка в руски стил. Необичайната сгъвка е изработена от фабриката на Дмитрий Смирнов, но има и клеймо на фабриката на Игор Фарабров.
Икона "Архангел Михаил" (1908-1917)
Доставчикът на императорския двор Орест Курлюков организира собствена фабрика и става лидер в областта на производството на сребро. Той изработва много сложни обкови, с много елементи и техники, и в същото време по-прости и лаконични - както в този случай. В иконата "Архангел Михаил" няма струпване на декоративни елементи, но рамката е изпълнена по изключително артистичен начин. На крилата на Архангела са изрисувани пера, а върху позлатената туника е наметната мрежеста верижна броня с халки. Плащът е украсен с перли върху подложка от червено фолио.
Изложбата "Красотата на святостта и святостта на красотата. Руски икони в скъпоценни рамки от колекцията на семейство Карисалови и Музея "Фаберже"" ще бъде представена в Музея "Фаберже" в Санкт Петербург до края на 2023 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви