Най-награждаваните съветски и руски филми

Заради "Желязната завеса" в годините на Студената война съветските филми са с ограничено присъствие в чуждестранните киносалони и рядко стигат до престижни фестивали. Вече през годините на перестройката и приблизително към средата на 90-те години на миналия век се надига невиждана вълна от интерес към руското кино, която залива света, но и тя бързо утихва. Въпреки трудностите обаче някои съветски и руски филми все пак преодоляват границите и успяват да спечелят признание от професионалистите. Ето списък на най-престижните награди за руското кино.

"Оскари" за най-добър чуждестранен филм – четири

Шедьовърът на Сергей Бондарчук "Война и мир" - грандиозна 6-часова епопея по романа на Лев Толстой - е първият съветски филм, достигнал до "чужда" номинация за "Оскар" (1969). И веднага побеждава.

Втората статуетка е донесена на СССР, колкото и да е странно, от великия японски режисьор Акира Куросава през 1976 година. "Дерсу Узала", филмова адаптация на мемоарите на пътешественика Владимир Арсениев, става единственият филм на режисьора, който той заснема извън родината си.

"Москва не вярва на сълзи" на Владимир Меншов, победител от 1981-а, е може би най-"американският" съветски филм. Историята на самоиздигнала се жена - провинциалистка, извървяла пътя от обикновена работничка до директор на фабрика - пленява съветската публика преди да стори това и с американските академици. Около 90 милиона продадени билета е една от най-високите цифри в цялата история на съветското филмово разпространение.

И накрая, единственият постсъветски руски филм, получил Оскар, е "Изпепелени от слънцето" на Никита Михалков (1995) – историята за един ден на съветски дивизионен командир, чиято роля изпълнява самият режисьор. Главният герой почива в собствената си вила и се забавлява, без да подозира, че му е съдено да стане една от първите жертви на репресиите на Сталин.

Венециански "Златни лъвове" – четири

Фестивалът във Венеция по традиция е "най-русофилският". Съветски и руски филми доста често влизат в конкурсните раздели и получават награди. Логично е, че от списъка на носителите на Голямата венецианска награда се получава напълно представителна извадка на постиженията на руското кино.

Андрей Тарковски е първият, който донася "Златен лъв" в Москва през 1962 година. Успехът на режисьора идва с първия му филм "Иваново детство". Това е историята на момче сираче, което става разузнавач по време на Великата отечествена война.

Вторият победител във Венеция е Никита Михалков през 1991 г. с трагикомичната притча за приятелството на монголска овчарка и руски шофьор "Урга - територия на любовта".

Както навремето става с Тарковски, Венеция мигновено превръща друг дебютант от Русия - Андрей Звягинцев - в световна звезда. Неговата притча "Завръщането" - пътуване на баща и двама сина с трагичен край - през 2003 г. сензационно печели не само главната награда, но и наградата за най-добър дебют. За първи път и двата "Златни лъва" (те се присъждат от различни журита) попадат в едни ръце.

И накрая, през 2011 г. Александър Сокуров, един от най-ярките и безкомпромисни режисьори на световното авторско кино, печели Голямата награда за филмовата адаптация на поемата на Гьоте "Фауст". Оператор на "Фауст" между другото е французинът Брюно Делбонел. Той заснема "Амели", "Хари Потър и Нечистокръвният принц", и работи с Тим Бъртън и братята Коен.

Берлински "Златни мечки" – две

"Изкачването" на Лариса Шепитко – носителка на Берлин 1977 – е поредната притча, представена като военна драма. Според сюжета по време на Великата отечествена война двама партизани са заловени от германците. Даден им е избор - или сътрудничество с врага, или смърт. Филмът е последният в творчеството на талантливия режисьор - две години след триумфа в Берлин Шепитко загива в автомобилна катастрофа.

Точно 10 години по-късно "Златната мечка" отново отива при съветски режисьор. Глеб Панфилов получава наградата за "Тема", трагикомична драма за творческата криза на популярен и официално признат писател. Филмът е завършен в края на 70-те години, но "лежи на рафта" цели седем години (този съветски идиом означава забрана от цензурата) и е пуснат едва през годините на перестройката.

Канска "Златна палмова клонка" – една

Колкото и да е учудващо, но съветско/руското кино има само една победа в Кан. "Златна палма" през 1958 г. печели мелодрамата "Летят жерави" на Михаил Калатозов - за момиче, което чака своя любим от фронта на Великата отечествена война. Филмът спечелва журито не само с отличната си актьорска игра (един френски критик сравнява актрисата Татяна Самойлова с Бриджит Бардо), но и с иновативната операторска работа на Сергей Урусевски. Въпреки допотопната техника, той успява да постигне необичайно плавно и свободно движение на камерата.

През 1964 г. Калатозов и Урусевски представят друга съвместна работа, "Аз съм Куба", сборник от новели за това как животът на "Острова на свободата" се променя след победата на социалистическата революция. Този филм остава без големи награди, но години по-късно е оценен. В различни класации на най-добрите филми в историята на киното "Аз съм Куба" се появява дори по-често от "Летят жерави ". Почитателите на кубинския филм на Калатозов и Урусевски са Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола, които лично финансират реставрацията на кинолентата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви