4 филма от Якутия, които може да гледате точно сега

Кинаджиите от Якутия, най-студения и кинематографичен регион на Русия, успяват в много отношения. Филмите им изпреварват Холивуд в местните боксофиси и носят награди у дома от най-големите световни фестивали. Якутските ленти събират стотици хиляди, а понякога и милиони гледания в интернет, такъв пример е военната драма "Редник Чеерин" (2021). Но якутското кино все още има един голям недостатък – дори хитовете в YouTube често нямат английски субтитри. Но има и изключения от правилото. Ето четири филма, които може да гледате в момента. В тях има призраци, виенско колело, моржове. А една лента дори е номинирана за Оскар!

"Феррум" (2015)

Не без ирония якутската индустрия се нарича "Сахавуд" – жанровото разнообразие тук е доста холивудско. Местният зрител уважава разнообразието от филми – комедии, ужаси и исторически драми. Азиатското кино обаче влияе на местната индустрия не по-малко от Холивуд. Такъв пример е мистичната драма "Феррум", напомняща корейски трилър – стилен, страховит, забавен.

Млад убиец в скъп костюм разбира тайна на бившия си колега къде е скрил голяма сума пари в каса. Самият той не цапа ръцете си – по негова заповед двама престъпници ентусиазирано потапят горкия човек във вана с вода. И без да искат, го убиват, преди да им каже къде точно се намират парите. Няма какво да се направи и главният герой отива в гората, за да закопае лично трупа. Там започват да му се случват всякакви дяволии: странни видения, странни спътници. Корейски трилър се превръща във филм в духа на "Мъртвеца" на Джим Джармуш.

Феррум

реж. Прокопий Бурцев, 2015

Якутите са езичници, така че техните истории често имат мистично измерение. Ако в градските сцени на "Феррум" те говорят руски, езикът на градската цивилизация, то в гората героите по-често преминават към якутски език, защото извън града светът живее според езическите закони. Дори обикновените неща тук вече не са това, което изглеждат. Евтините близалки, които убиецът гризе в моменти на стрес, предвещават среща с другия свят, железницата (феррум е желязо на латински) се превръща в метафора за предначертаната съдба.

Филмът на младия режисьор Прокопий Бурцев (който е и сценарист, монтажист и продуцент), като повечето якутски филми, е заснет с мизерен бюджет. Тук той съставлява около 10 000 долара.

"Огнище на вятър" (2016)

Дмитрий Давидов е може би най-известният якутски режисьор извън пределите на републиката. Доскоро той работи като учител и директор на селско училище и се занимава с филмова продукция през ваканциите. Дебютира с драмата "Огнище на вятър", заснета в родното му село Амга. Всички актьори са съселяни (включително и тези от Амгинския народен театър). Именно този филм, заснет фактически от режисьор любител, извежда якутското кино на международната сцена. Филмът получава награда от канадския фестивал ImagineNATIVE, попада в конкурса на Пусанския кинофестивал (Южна Корея) и е номиниран за "азиатския Оскар", наградата на Азиатско-тихоокеанската филмова академия.

Огнище на вятъра

Дмитрий Давидов, 2016

Пиян младеж смазва с трактор другаря си по чашка, а след това се обесва от срам. Той оставя баща си, мрачния старец Игнат, сам с вечния позор. Селото е малко – всички се познават. Игнат не върши злини, не краде, не прави подли постъпки, но посреща старостта така, сам срещу всички. Бездомно момче помага на Игнат да намери нов смисъл в живота – старецът отвежда момчето в къщата си, предава му своя занаят по дървообработване. И тогава Игнат дори среща нова любов! И така угасналият огън на живота пламва от силния вятър на промяната. Но не всички са радостни от щастието на Игнат.

Суровата природа и суровите хора неволно ни карат да си припомним филмите на Ингмар Бергман, а по темата на заразителното зло – тези на Мартин Макдона.

"Няма бог освен мен" (2019)

След "Огнище на вятър" Давидов снима още една поразителна драма, но сега почти цялото действие се развива в града. Дървосекачът Руслан е принуден от съселяни да напусне родното си село. Всички го уважават, но майката на Руслан е опасна. Поради болестта на Алцхаймер тя спира да разпознава роднините си, плаши местните деца и веднъж дори влиза в чужда къща с пистолет. Тя трябва да се закара за лечение в мегалопис, Руслан все пак заминава заедно с майка си. Наема апартамент, намира си нова работа, но до последния момент не може да приеме, че трябва да остави майка си в чужди ръце. Но болестта прогресира и буквално всички убеждават Руслан, че ще бъде по-добре, ако се съгласят за лечение.

Няма бог освен мен

реж. Дмитрий Давидов, 2019

Давидов е якутският Асгар Фархади. Подобно на иранския класик (два пъти носител на Оскар за "Разводът на Надер и Симин" и "Продавачът"), той се интересува от неразрешими морални дилеми, които бавно, но сигурно унищожават и най-силните отвътре. Най-близка до Фархади е драмата "Няма бог освен мен", която не е толкова награждавана, но този филм свидетелства за неуспоримия растеж на режисьорското му майсторство. Аскетичността на визуалните средства и простите метафори (като виенското колело – тук то е символ на невъзможно бъдеще) само засилват чувството за документалност.

"Изход" (2022)

От тази година Якутия за първи път получава номинация за Оскар в категорията "Най-добър късометражен документален филм". Номиниран е филмът на Максим и Евгения Арбугаеви, брат и сестра от якутското село Тикси. Това е 25-минутен биографичен филм за морския биолог Максим Чакилев, който наблюдава живота на моржовете на брега на Охотско море. Продукцията е красиво заснета и в същото време е зловещо доказателство за въздействието на глобалното затопляне върху дивата природа.

Изход

реж. Максим Арбугаев, Евгения Арбугаева, 2022/Albireo Films

Нос Сърцето на камъка преживява истинско нашествие на моржове – като не намират ледени късове в морето, хиляди красиви животни идват на брега и буквално умират в блъсканицата. По време на трите месеца на снимките Чакилев и Арбугаев (които също са и оператори) се оказват блокирани три пъти в хижа – наоколо има толкова много моржове, че буквално не могат да отворят вратата. Самият филм е публикуван в YouTube канала на списание The New Yorker.

Изход

реж. Максим Арбугаев, Евгения Арбугаева, 2022/Albireo Films

Евгения Арбугаева е фотограф, чиито творби са публикувани във водещи западни издания като Time, National Geographic и др. Максим Арбугаев е оператор, лауреат от фестивала Sundance за работата си в "Генезис 2.0" на Кристиън Фрай за ловците на бивни на мамути. През 2023 г. трябва да излезе дебютът на Арбугаев като режисьор в игрален филм – драмата "Лятото ще свърши" (съвместно с Владимир Мункуев) с Юрий Борисов в главната роля.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.