7 шедьовъра на Николай Рьорих, които трябва да познавате (ГАЛЕРИЯ)

1. "Пратеникът. Племето въстана срещу племетo" ("Гонец. Восста род на род"). 1897

Бъдещият художник прекарва детството и младостта си в Санкт Петербург. През лятото пътува със семейството си до имението Извара - участва в разкопки на местните могили и изучава легендите, свързани с тях. Там замисля и първите си творби, сред които е и картината "Гонец" за враждата на славянските племена. За тази картина Николай Рьорих получава званието художник в Императорската академия на изкуствата, а колекционерът Павел Третяков я придобива за своята галерия.

2. "Отвъдморски гости" ("Заморские гости"). 1900

Ученик на Архип Куинджи, възпитаник на Императорската художествена академия, през есента на 1900 г. той заминава за Париж на курс в ателието на Фернан Кормон. Френският майстор става първият видял скицата на картината "Заморские гости". Няколко години преди това Рьорих пътува по търговския път на Новгород, представяйки си как в стари времена тук са плавали варяжки ладии.

3. "Съкровището на ангелите" ("Сокровище ангелов"). 1905

През 1903 г. художникът отива в имението на княгиня Тенишева - там трябва да проектира интериора на главната къща. Рьорих е впечатлен от църквата "Свети Дух" - той вярва, че тук може да създаде нещо подобно на древните храмове в Новгород и Ростов. А няколко години по-късно се заема със задачата да създава стенописи. Смята се, че художникът е нарисувал "Съкровището" за гробницата на княз Вячеслав Тенишев, изобразявайки крайъгълния камък на вселената, съдържащ доброто и злото, който се пази от ангели. Тази творба на художника му донася международно признание: картината е показвана в Париж, Лондон, Виена, повече от 10 години се съхранява в нюйоркския музей "Рьорих".   

4. "Половецки лагер" ("Половeцкий стан"). 1909

В началото на XX в. се проявява още една страна на таланта му - в създаването на сценография и костюми за театрални постановки. Първият му опит е спектакълът "Трите влъхви" в Стария театър на Санкт Петербург. Прочутият импресарио Сергей Дягилев също забелязва Рьорих: през 1909 г. той го кани да оформи спектаклите на "Руските сезони". За операта "Княз Игор" Рьорих създава костюми и няколко варианта на декори, изобразяващи кумански лагер в спускащия се здрач. Вокално-танцовата сюита "Половецкие пляски" по музика на Бородин е първата, видяна от публиката: Дягилев не греши в избора си - европейската публика буквално е зашеметена от постановката. До 1920 г. тя издържа петстотин представления. А този декор от "Пляски" е придобит преди три години от Третяковската галерия.

5. "Цитадели от стени" ("Твердыни стен"). 1925

Заедно със съпругата си Елена и сина си Юрий през 1923 г. художникът пътува до Централна Азия. Индия, Китай, Алтай и Сибир, Тибет, Монголия - запознанството с тяхната култура се проточва пет години. По пътя художникът създава около петстотин картини, сред които и серията "Сюита Майтрея" - живописни размисли за пристигането на Буда на бъдещето и настъпването на мирно време, когато хората ще работят заедно в ашрами в полза на човечеството.

6. "Хималаи". 1940

Пътуването из Тибет вдъхновява художника да създаде серия от картини с впечатляващи планински пейзажи. В края на 1927 г. Рьорих вижда масива Тангла, една от най-високите планински системи в Тибет - смята се, че именно там се намира Шамбала. През 1935 г. се установява в Индия (и остава до смъртта си): тук преживява творчески разцвет - създава повече от хиляда картини, две книги, негови творби са показвани в най-големите галерии в света.

7. "Terra Slavonica. Земя славянска" ("Terra Slavonica. Земля славянская"), 1943

За първи път художникът се обръща към темата "Земята на славяните" в началото на 1930-те години. Монахът, който гледа пейзажа с куполите на храмовете на един хълм, загледан в далечината, е или видение, или сън за "крепостта на Съюза на народите". Рьорих вярва, че славянските народи ще се обединят, и нарича Русия "месията на новото време". Напуснал страната още преди революцията, той никога не се отказва от опитите си да се завърне в родината си. След 1917 г. младата държава затваря границите си, но въпреки това художникът се надява рано или късно да види родните си места.

В Съветска Русия, заради критиките си към болшевиките, той е нежелан гост. Художникът иска да приемат картините му като подарък, обръща се към Народния комисариат на външните работи и посолствата на СССР, но Сталин му нарежда да не отговаря на Рьорих. Няколко седмици преди смъртта си художникът подава молба за виза за влизане в Съветския съюз, но не дочаква отговор - на 13 декември 1947 г. умира.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви