Вълшебният Крим чака български туристи и бизнесмени

Руски културно-информационен център – София
Българите рядко имат възможност да разберат повече за Крим, а в съзнанието на повечето от нас полуостровът, станал част от Русия след референдум през 2014 г., се свързва с европейските санкции и напрежението в Украйна. Някак неволно, в съзнанието ни изникват асоциации за танкове, безредици, несигурност… Делегация от Крим бе в София, за да покаже, че мрачната картина, насаждана от редица медии и политици, всъщност е изпъстрена с ярки и живописни цветове. Доколко успяха – предстои да видим.

„Русия се нуждае от своя рай“. Това пише през 1782 г. княз Григорий Потьомкин и призовава Крим да се присъедини към Руската империя. И неслучайно – Крим е полуостров на съкровищата, събрал в себе си изобилие от слънце, синя вода и солени езера, снежни върхове и водопади.

Именно тези отколешни природни красоти и богатства, както и новите възможности за бизнес и инвестиции, дойдоха да представят пред българите представители на правителството на Крим.

Презентацията на руския полуостров бе първата в ЕС – свидетелство за важността, която местните ръководители отдават на страната ни.

Пир за окото и сърцето

„Щастливи сме днес да сме на благословената българска земя. Дойдохме да разкажем за руски Крим – за това великолепно място“, каза пред журналистите, събрали се на 25 май в Руския културен център в София, кримският министър на културата Арина Новоселска. „Република Крим има 12 500 исторически, културни и архитектурни паметника, от които 2500 са под вода“, отбеляза тя и прикани всички българи да посетят това уникално място, за да се насладят лично на красотата му.

Крим е известен с богато накъдрената си черноморска крайбрежна ивица, обагрена с изкушаващи плажове и внушителни скали. Според учените 45-ят паралел, който се намира на полуострова, е златна точка на нашата планета – един от най-благоприятните от гледна точка на климатичните условия за живот на Земята. Тук слънцето грее по 300 дни в годината.

Мнозина сравняват Крим с френската Ривиера – разликата е, че тук цените са доста по-ниски. Тук е и Ялта – „градът на щастието“, сгушил се уютно между залива на Черно море и Кримските планини.

Как да стигнем до Крим?

Най-лесният начин да стигнете до полуострова е със самолет, а най-приятен за посещение е периодът от май до октомври. Между другото, руските власти планират да превърнат Крим в целогодишна туристическа дестинация и работят усърдно, за да осигурят необходимите условия и инфраструктура за това – включително ново летище и мост, който да свързва полуострова с континентална Русия. 

Руските авиокомпании Aeroflot, S7, Donavia и UTAir и чартърната авиокомпания Vimavia летят до там от трите летища в Москва. Самолетите често са пълни, затова е най-добре да резервирате своя полет по-рано, особено ако искате място до прозореца или да седнете заедно с ваш спътник. Полетът отнема 2,5 часа. Двупосочен билет от Москва започва от 5500 рубли (около $86). За евтини полети около Русия ние препоръчваме използването на jetradar.com, търсачка за изгодни пътувания.

В момента единствената туристическа компания за чуждестранни посетители, която работи в южната част на Русия, включително Крим, е Southern Comfort – екскурзии до южната част на Русия. В компанията работят екскурзоводи, които говорят английски, френски, немски, италиански, испански, китайски, японски и други езици, надеждни екскурзоводи и мениджъри, които могат да организират екскурзии по индивидуално желание на клиента.

Единни в многообразието

В Крим живеят само 2,5 млн. души. Сред тях има над 150 националности в сравнение със 193 в необятната Русия. Но най-много тук са руснаците – те са 1,5 млн. (68%), украинците – 344 500 (15,7%) и кримските татари – 232 300 (10,6%)*. Броят на гърците, българите, немците, евреите, турците и други етноси се колебае от 2 до 5000 души (според преброяването на населението през 2015 г.).

Българската общност на полуострова наброява 4500 души, според Иван Абажер, председател на Регионалната българска национална културна автономия в Република Крим „Паисий Хилендарски“.

„Приятно ни е, че днес можем да представим руския Крим. В Крим има българи, които много лелеят за България и искат тя да процъфтява и да бъде държава, която е партньор на Русия. Надяваме се нашето присъствие тук ще даде нов импулс на отношенията между българския и руския народ“, каза Абажер пред журналистите на представянето на Крим в София.

Открай време Крим е известен като едно от малкото места в света, където различните етноси и народи живеят в хармония и единство.

„Никога кримският народ не се е делил на руски, украински, еврейски – всички живеят в мир, това винаги е била една общност“, разказа Ярослав Иванченко, директор на Центъра за бизнес и култура в Република Крим. Според него от присъединяването на полуострова към Русия през 2014 г. различните народи там са получили културна автономия. 

„В момента в Крим има три официални езика – руски, украински, татарски. Днес е приета специална програма за депортираните народи – отделени бяха пари за развиването на културата им. Затова според мен днес българите и всички народности живеят в мир и съгласие“, каза той. По думите му „всички пропагандистки кампании, които говорят, че при нас татарите не са особено щастливи, са неверни, кримските татари днес присъстват във всички държавни органи“. „При украинската власт те нямаха правата, които имат днес“, допълни той.

Полезното с приятното – time for business

Освен ненадминати възможности за почивка и забавление, Крим се очертава и като гореща точка за инвестиции – едно от малкото места в Европа с все още неоползотворен, свеж потенциал. Делегацията от полуострова в София проведе среща с над 45 български представители на бизнеса, за да представи възможностите за взаимноизгодно сътрудничество и доходоносни проекти.

„Трябва да се отбележи, че самият Крим е атрактивен, защото е свободна икономическа зона. Ние не говорим само за финансови инвестиции, но и за технологични и кадрови. Разчитаме, че компаниите ще получат такава информация, която до сега не са имали", каза Абажер пред РИА „Новости“ по повод представянето.

По повод санкциите срещу Крим, които често по презумпция спъват амбициите и проектите на българския бизнес още в зародиш, Абажер успокоява с думите: те са „пресилени“. Българският бизнес не трябва да се страхува, защото нас ни свързва дълга история, общ Черноморски басейн и имаме много добри перспективи“, твърди той.

Между другото, на икономически форум, провел се в Ялта неотдавна, самият държавен глава на Крим Сергей Аксьонов каза, че за чуждестранните инвеститори „е важно да заобиколят санкционния режим“, наложен от Запада срещу Крим. По думите му за тази цел има „няколко инструмента, чрез които чужденците могат да инвестират тук и да получат паричен поток и дивидентите, които очакват“. Аксьонов не поясни какви точно са тези инструменти, но онова, което стана ясно, е, че Крим няма да бездейства и да позволи да бъде изолиран икономически.

"Российская газета". Всички права запазени.