Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Русия почти няма оцелели, които да си спомнят добре сталинските намаления на цените и невероятния прилив на оптимизъм сред населението, който съпътства тези чудеса. Наистина, докато целият капиталистически свят е свикнал да живее с постоянно растящи цени и ги смята за признаци на икономически растеж, СССР със своята планова икономика твърди, че е постигнал ръст на благосъстоянието не само когато цените не растат, но и когато падат. Какво е това: пропаганден трик или истинско икономическо чудо?
Още през 1929 г. лидерът на СССР Йосиф Сталин заявява: "При нас няма свободна игра на цените на пазара, както обикновено се случва в капиталистическите страни. Ние определяме основно цената на хляба. Ние определяме цените на промишлените стоки. Опитваме се да провеждаме политика на намаляване на производствените разходи и понижаване на цените на промишлените стоки, като се стремим да поддържаме стабилни цените на селскостопанските продукти."
В началото на 1930-те години Сталин се застъпва за премахването на действащите тогава карти за продукти. Цените им са високи, а освен това те се използват от селяните, които продават продукцията си на пазарите. Отмяната на картите през 1935 г. води до временно намаляване на цените, но през годините на войната се наблюдава връщане към картовата система за разпределение на хранителни и промишлени стоки. Тя остава в сила до 1947 година.
През 1947 г. повече от една трета от населението на СССР (62,8 млн. души) е на държавна издръжка. Картовата система е доминираща, но съществува и свободен пазар. По този начин има държавно определено ценово равнище, фиксирано върху картите, и търговски цени. В един момент властите решават, че е време да се откажат от картите и да определят единни цени.
По това време се натрупват излишни пари както от селяните, които продават продукцията си на пазара, така и от спекулантите. По данни от 1943-1944 г. делът на доходите от "размяна на стоки и услуги между групи от населението" в общия доход на населението е 56%. Държавата осъзнава, че определена част от хората са натрупали значителна сума пари и тази заможна част от населението не са "работещото мнозинство", за чието благосъстояние се грижи държавата. Затова властите измислят начин да намалят разходите за живот на едни за сметка на спестяванията на други.
През декември 1947 г. едновременно с отмяната на картите, преминаването към единни цени и емитирането на нови пари започва парична реформа. Държавата емитира нова рубла, която се обменя по курса 1 нова рубла срещу 10 стари.
Депозитите в спестовните каси до 3000 рубли, притежавани от над 80% от гражданите, се обменят поравно; за сумата над 3000 рубли до 10 000 рубли се дават две рубли за три рубли стари пари, а за сумата над 10 000 рубли се дава една рубла за две рубли стари пари. По този начин най-много страдат богатите граждани.
"За да се намалят неизбежните отрицателни емоции на съветските граждани във връзка със загубата на част от спестяванията им, обмяната на парите е предшествана от анулиране на картите за храна и масово намаляване на цените на дребно", обобщава авторският колектив на монографията "Паричната реформа през 1947 г. и нейната роля за възстановяването на националното стопанство на СССР" (под редакцията на Р.М. Нуреев, М.А. Екзиндаров, Москва, Издателство "КНОРУС", 2019 г.).
След отмяната на картите се установяват единни цени на стоките – средни между държавните и търговските цени. Цените на хляба, брашното, гриса и макаронените изделия са намалени с 10-12% (спрямо държавните цени), тъй като са значими за населението. Цените на много други стоки са по-високи от предишните държавни цени. В резултат на това, с изключение на ограничена група хранителни продукти, цените в магазините за хранителни и промишлени стоки остават високи и по-високи от довоенните.
Промишлените стоки остават да събират прах в складовете. За да промени ситуацията, през април 1948 г. правителството намалява с 10-20% цените на автомобилите, мотоциклетите, шевните машини, часовниците, музикалните апарати и други товари.
Дори и след това намалението в парично изражение цените остават високи за обикновените хора, така че през март 1949 г. те отново са намалени. От този момент нататък цените се намаляват всяка пролет – последното намаление е през пролетта на 1953 г. след смъртта на Сталин. През различните години сниженията на цените засягат различни групи стоки. Например през април 1953 г. има много забележимо за обикновените хора намаление на цените на плодовете и зеленчуците – те падат 2 пъти, на месото – с 15%, на промишлените стоки – от 5 до 30%.
Съветските вестници посвещават цели страници на намаляването на цените, разказвайки на гражданите за икономическия просперитет и достъпността на различни стоки. На 2 април 1953 г. изданието на в. "Правда" е посветено на шестото снижение на цените: "Настоящото намаление на цените, както и всички предишни, е резултат от успехите, постигнати от нашия народ под ръководството на Партията в развитието на промишленото и селскостопанското производство, резултат от системното повишаване на производителността на труда и намаляването на себестойността на продукцията. Съветските хора са пряко заинтересовани от ръста на производителността на труда, защото знаят, че това укрепва икономическата мощ на СССР и повишава жизнения стандарт на трудещите се".
Всъщност една от причините за подобна многогодишна дефлация може да се нарече следвоенното индустриално възстановяване, увеличаването на производството и намаляването на себестойността на стоките, което е постигнато от съветските работници. По това време в страната съществува система за бонуси за служителите и екипите за високи резултати и по-ниски производствени разходи.
Производителността на труда в промишлеността от 1940 до 1953 г. се увеличава 1,7 пъти, а в строителството – 1,5 пъти. Себестойността на стоките намалява – изглежда логично да се намалят цените.
Обаче според Яков Миркин, доктор на икономическите науки, основната причина за намалението са били завишените предвоенни цени. А също и изтеглянето на пари от населението при обмяната на стари рубли за нови, включително чрез неблагоприятните условия за обмяна на рубли при закриване на депозити.
"Населението излиза от паричната реформа с еднакви държавни цени, които са по-високи от предвоенните 2,56 пъти – с ликвидиране на над 90% от спестяванията в налични пари, 16% от депозитите и над 60% от спестяванията в облигации", казва Миркин.
И, както отбелязва той, ръстът на реалните доходи на населението по това време, противно на законите на икономиката, изпреварва 3 пъти ръста на промишлеността. Но след проведената в негова полза парична реформа правителството има възможност да увеличи ръста на доходите на населението "отгоре" чрез ръст на заплатите или чрез директивно намаляване на цените на дребно. Никита Хрушчов, който идва на власт след Сталин през 1953 г., започва нови икономически реформи и ограничава практиката на Сталин за намаляване на цените.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си