Един от основателите на СССР, Лев Троцки, води политическа борба със Сталин още в средата на 1920-те и губи. През 1927 г. е изключен от партията, през 1928 г. е заточен в Алмати. Предаден му е ултиматум от Сталин – да се скрие и напълно да прекрати политическата си дейност. Когато той отказва, Политбюро решава да го изгони от страната.
През февруари 1929 г. Троцки, съпругата и синът му, придружени от членове на ОДПУ, са отведени в Истанбул. На 20 февруари 1932 г. вестник "Правда" публикува резолюция на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР, подписана от неговия председател Михаил Калинин, с която се обявява лишаването на Троцки и членовете на семейството му от съветско гражданство "за контрареволюционна дейност". За по-нататъшната му съдба имаме отделен материал.
Комунист по първоначалните си убеждения, Александър Солженицин решава да стане писател в младостта си. Малко преди войната той постъпва задочно в литературния факултет. С избухването на конфликта Солженицин е призован на фронта – именно в армията започва да се отнася критично към дейността на Сталин като държавен глава, за което говори в писма до свой приятел. Тези писма стават повод за арест и затварянето на Солженицин – той прекарва 8 години в лагер и три години в изгнание, но през 1957 г. е реабилитиран.
Опитът от затвора е в основата на "лагерната проза" на Солженицин, която започва да се публикува в СССР при Хрушчов. С идването на власт на Брежнев обаче Солженицин се оказва "извън закона". Започва активен обществен живот. Неговите произведения, неприети от съветската цензура, се разпространяват в самиздат, а през 1970 г. печели Нобелова награда. Въпреки постоянното наблюдение на служителите на КГБ и опитите да бъде отровен, Солженицин отказва предложението на властите да напусне СССР.
В началото на 1974 г. висшето ръководство на СССР обсъжда съдбата на Солженицин и решава да го лиши от гражданство и да го експулсира от страната, което се случва на 12 февруари 1974 година. Скоро след писателя семейството му също напуска и отпечатаните копия на произведенията на Солженицин в СССР започват да се унищожават. Солженицин получава отново съветско гражданство през 1990 г., а през 1994 г. се завръща в Русия. Умира през 2008 г. в Москва.
Изключителният шахматист Виктор Корчной, поради независимия си характер, е в конфликт със съветската система още от младостта си, за което пише подробно в книгата "Бележки на дезертиралия". В същото време Корчной е многократен шампион на СССР и един от най-силните шахматисти в света. През 1966 г., според Корчной, властите му предлагат да смени гражданството си, но той отказва. "Загубих 11 години от живота си", съжалява по-късно Корчной.
През 1974 г. Корчной губи от Анатолий Карпов в кандидатски мач срещу световния шампион Боби Фишер. Мачът се провежда в Москва, а Анатолий Карпов се радва на очевидната подкрепа на "началството": достатъчно е да се каже, че в залата има "клакери", които аплодират Карпов и дразнят Корчной с мълчание. Това не е изненадващо, като се има предвид строгата йерархия на съветския спорт и позицията на Карпов, лоялен към властите. След мача Корчной остро критикува както Карпов, така и Спортния комитет на СССР – и то в югославската преса! След това шахматистът е подложен на натиск и получава ограничение за пътуване в чужбина за една година.
При първа възможност, когато "забраната" е вдигната, Корчной заминваа за турнира в Холандия, където иска политическо убежище. В резултат на това той получава убежище от Швейцария, където в крайна сметка живее до края на живота си.
През 1978 г. е лишен от съветско гражданство с формулировката "като се има предвид, че Корчной В. Л. систематично извършва действия, несъвместими с принадлежността към гражданството на СССР, и с поведението си уронва престижа на СССР". Въпреки че през 1990 г. Корчной, заедно с много други "дезертьори" и дисиденти, си връщат гражданствата, той отказа да се върне в Русия, но все пак няколко пъти идва на шахматни турнири.
Йосиф Бродски, вторият Нобелов лауреат в нашия списък, е лишен от съветското си гражданство през 1972 година. Имаме подробна статия за неговата личност.
През 1921 г. Съветът на народните комисари приема постановление "За лишаване от правата на гражданство на някои категории лица, които са в чужбина". С указ от гражданството на РСФСР се лишават: всички, които са имали гражданство на Руската империя, пребивавали в чужбина повече от 5 години – и не са кандидатствали за документи в съветските мисии, както и всички, които са служили в чужди армии или полиция. През 1928 г. по предложение на съветските посолства в чужбина 16 души в различни страни са лишени от гражданство "за активна антисъветска дейност".
От 1938 г., съгласно "Закона за гражданството на СССР", лишаването от гражданство става възможно със съдебна присъда или по изключение с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР. От 1958 г. този въпрос е изваден от юрисдикцията на съдебната система и така е превърнат в чисто политическо наказание.
Член 18 от новия Закон за гражданството на СССР (1978 г.) гласи, че човек може да бъде лишен от гражданство за "действия, дискредитиращи високото звание на гражданин на СССР и уронващи престижа или държавната сигурност на страната". Както пише изследователят Елена Понизова, "подобна формулировка отваря поле за произвола на държавните органи и служители при оценката на поведението на гражданите".
През всичките години на съветската власт не само десетки дисиденти и несъгласни с политиката на държавата са лишени от съветско гражданство, но и писатели, философи, режисьори и други хора на творческите професии – за несъответствието на работата им с общата идеологическа линия на КПСС. Освен това тези, които вече са заминали в чужбина, най-често са лишени от гражданство, включително им е блокирана възможността за завръщане, което води до разрушаване на семействата им.
На 15 август 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов подписва указ "За отмяна на указите на Президиума на Върховния съвет на СССР за лишаване от гражданство на СССР на някои лица, живеещи извън СССР" – този указ връща гражданството на почти всички лица, лишени от него през 1966-1988 г. по политически причини.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си