На 13 септември 1812 г. в дървена къщичка в подмосковско село Фили (днес жилищен район в Москва) се събират 10 висши руски пълководци. Те обсъждат дали да позволят на Наполеон да влезе с Москва, бившата руска столица. По-късно събитието става известно като [военен] Съвет във Фили.
Решението е много трудно. Предаването на града би ги посрамило, а опитът за отбрана би предизвикал още повече загуби, тъй като една седмица по-рано руската армия губи около 45 хил. войници в Бородинската битка.
Изоставеният град
След дълги размисли генерал Михаил Кутузов заповядва оттегляне. По-важно е да се запази армията, отколкото да се защити Москва. "Ваше Величество, влизането на Наполеон в Москва не означава, че Русия е завоювана", пише той на император Александър I.
Великата армия на Наполеон влиза в Москва на 14 септември, без да среща никаква съпротива. За първи път от 200 години градът е превзет (през 1612 г. това правят поляците). Между другото, той е почти празен – от 275 хил. жители в него остават само около 6 хил.
Пожарът в Москва
Преди да нападне Москва, Наполеон чака руснаците официално да се предадат, което обаче не се случва. Вместо това той получава съобщение, че градът е практически празен. Наполеон влиза направо в Кремъл – резиденцията на Александър I.
Когато французите се оказват зад дебелите кремълски стени, в града избухва силен пожар. Наполеон обвинява московския губернатор Фьодор Ростопчин в открит саботаж. Причината за пожара обаче до ден днешен е неизвестна. Някои руски историци смятат, че той започва случайно, когато хората бързат да напуснат града. Във всеки случай огънят помрачава триумфа на Наполеон и той е принуден да се премести от Кремъл. "Какъв ужасен случай! Какви хора! Това са варвари, скити!", казва той на френския дипломат Луи Филип дьо Сегюр.
Животът на французите в Москва
Тогавашна Москва е построена от дърво, затова пожарът унищожава около ¾ от града. Той продължава до 18 септември. Френският пълководец позволява на 100 хил. свои войници свободно да се придвижват из града, но нещата излизат извън контрол и някои от тях започват да мародерстват. В Москва остават няколко хиляди жители, които, въпреки малцинството си, започват да се борят и убиват няколко десетки французи.
На французите не им е лесно: наближава сурова зима, а припасите свършват. Селяните от предградията неохотно ги снабдяват с храна. На Наполеон му се налага да разработи стратегия и той решава да подготви армията за настъпление към Санкт Петербург. Неговите хора обаче нямат сили за поход на север и за борба с армията на Кутузов.
Безславното оттегляне
Три пъти Наполеон пише от Москва до Александър I и предлага мир при условие, че Русия се присъедини към Континенталната блокада на Великобритания, но не получава отговор.
В края на краищата той е принуден да се оттегли и в средата на октомври 1812 г. французите тръгват на запад. Планът е да се разположат на лагер между реките Днепър и Двина.
Наполеон е бесен поради тези обстоятелства и нарежда Кремъл да бъде взривен, но французите успяват да разрушат много малко постройки. Сърцето на Москва е повредено, но не е унищожено – както и цяла Русия.
Междувременно руснаците блокират всички пътища за снабдяване на френските войски. Оттеглянето на Наполеон се превръща в истински ад. С малко храна и при липсата на топли зимни дрехи Наполеоновата армия понася големи загуби, още преди да напусне територията на Русия.