Гамбитът на Тотлебен: Героичната защита на Севастопол през 1854-1855

Севастопол, който сега е част от Руската федерация, от основаването си през 1783 г. е свързван предимно с флота. Често го наричат "град на моряците", но след като губят флота си по време на Кримската война преди 163 години, моряците от Севастопол излизат на брега, за да привлекат врага в сухопътни битки, които ще донесат на Севастопол точно толкова слава, колкото и морските победи.

Това са битки, водени от върха на укрепления, които ще си осигурят място в историята на нацията заедно с името на техния създател Едуард Тотлебен.

Роден в семейството на дребен немски аристократ, което емигрира в Русия през първата половина на 18 век, Тотлебен изгражда бляскава кариера в армията. Както пише руският писател Лев Толстой: "Тук (в Севастопол) Тотлебен се издига за две години от подполковник до генерал".

Всичко започва с прехвърлянето на талантливия инженер в Симферопол, последвано от прекараното време и натрупания опит при нападения на укрепени позиции по време на раните войни в Кавказ и с Турция. Севастопол е на път да се превърне в място на основните битки по време на конфликта, който избухва след като Франция и Великобритания решават да отидат на война, за да предотвратят руски пробив в Турция през Босфора.

Когато Тотлебен се среща с началника на руските кримски сили генерал Меншиков, командирът отказва да го назначи на служба. Вместо това инженерът започва да работи като доброволец и скоро разбира, че градът е подготвен за атака само откъм морето, а огражденията на другите флангове са слаби.

Междувременно комбинираните британски и френски сили пристигат на Кримския полуостров на 2 септември 1854 г. и побеждават руснаците в Алма, което прави обсадата на Севастопол неизбежна.

Без да има време да организира нормална защита, Тотлебен успява да заблуди врага, като нарежда да се издигнат бутафорни експозиции в северния край на града. Те заблуждават вражеските разузнавачи, които докладват за "многобройни и здрави наземни конструкции по левия фланг на северната защита на руснаците".

Входът към устието на Севастополския залив вече е блокиран с разпръснати руски бойни кораби, правейки невъзможен близкия подход на съюзническите кораби. Така те не успяват да щурмуват незащитения град и, след като обграждат Севастопол, съюзническите френски и британски сили се сформират на юг.

Въпреки че е спечелено известно време, Тотлебен все още е изправен пред задачата да превърне града в крепост точно под носа на врага.

Основната отбранителна крепост се намира на Малаховския хълм. Работата върви денонощно и продължава под вражески огън след началото на обсадата на 13 септември.

Всички щети от обстрела се ремонтират през първата нощ и започва работа по укрепване на фронта. Двадесет нови батареи са сформирани и оборудвани до 20 октомври.

Французите завършват строителните работи по стените на града скоро след това и Тотлебен приема това като знак, че врагът се кани да премине към залагане на мини. Той веднага разпорежда под защитния ров на града да бъдат изкопани шахти, за да се противодейства на тази заплаха и бързо започва да подготвя необходимото оборудване.

Междувременно цялото нападение над Севастопол не може да продължи без подготвителни инженерни работи, а поставянето на мини е само по себе си цяла наука. Сапьорите започват работа върху няколко фалшиви тунела, за да разсеят руснаците и да ги принудят да съсредоточат усилията си върху неутрализирането на заплахите една по една.

Още преди войната обаче Тотлебен започва да използва устройство, състоящо се от обикновен военен компас, спуснат в шахтата. Магнитното поле на селитрата, съдържаща се в барута, безпогрешно обръща иглата на компаса към истинския минен тунел, който се строи от врага.

Паралелно с тази подземна война Тотлебен преминава към активна защита на повърхността, използвайки техника, която познава от Кавказката война: създаването на бариери от дървени трупи и други налични материали, което позволява на руските сили да поддържат огън и да държат врага под наблюдение. Както казва инженерът, бариерите стават "очите и ушите на защитниците".

Второто нападение започва на 28 март 1855 г. - тогава съюзниците понасят големи загуби, но успяват да окажат натиск върху руските позиции. Третото и четвъртото нападение довеждат до същите резултати. Базите са разрушени, но са отново построени след нападението.

На 8 юни Тотлебен е ранен в крака, докато се спуска от Малаховския хълм, а скоро след това се налага да напусне града поради появата на гангрена - връща се в Севастопол чак на 24 август.

Три дни по-късно той вижда от прозорците на казармите в Северната крепост, че въпреки големите усилия да го защитят, Малаховският хълм е превзет. Това означава падане на южния фланг и после на целия град. По време на оттеглянето си руснаците опожаряват Севастопол, взривяват запасите си от барут и потапят останалите бойни кораби в залива.

След падането на града Тотлебен използва новопридобития си опит, за да подготви защитата на Николаев, чието превземане би отворило пътя на антируския съюз към степите на север от Черно море.

Въпреки това съюзниците проверяват отбранителните възможности на града, но не стигат докрай. Руските амбиции са осуетени и войната вече по същество е спечелена.

По време на мирните преговори през 1856 г. Русия е принудена да отстъпи всякакви османски територии и ѝ е забранено да създава военноморски арсенал на Черно море – забрана, която важи до 1870-те.

След Кримската кампания Тотлебен се посвещава на изучаването на укрепленията. Той е назначен за директор на инженерния отдел на армията и прекарва остатъка от дните си, като разработва нови системи за отбранителна линия, които да се използват на границите на Русия.

Той се завръща в Севастопол едва след смъртта си и временното си погребение в Германия през 1884 година. По-късно останките му са преместени в братското гробище на Севастопол.

Александър Королков е историк и доктор по история.