Как СССР мобилизира нацията срещу Нацистка Германия

Масовата мобилизация в Съветския съюз е обявена на 22 юни. Всеки на възраст над 19 години е задължен да се присъедини към Съветската армия, а 18-годишните имат възможност да се включат като доброволци. Хиляди се появяват по събранията през първите дни от войната. Мнозина се плашат, че тя скоро ще свърши и няма да имат шанса да защитят Родината и да покажат героизма си.

Реалността се оказва далеч не толкова оптимистична. Катастрофалните поражения и тежките загуби през първите месеци от войната принуждават правителството да обяви мобилизация на всички на възраст между 17 и 50 години. Отменени са и ограниченията за мобилизиране на децата на репресираните и "ненадеждните елементи" – царските офицери, свещениците, аристократите и казаците. 

Доброволческото движение обаче не губи инерция по време на войната. Хората, на които официално не е разрешено да се присъединят към военните отряди заради увреждания, възраст или някакви други причини, често се опитват да фалшифицират документите си, за да получат право да се запишат. 

Въпреки масовата мобилизация много хора в Сибир и Далечния Изток не са включени в нея. Те са оставени за резерв, в случай на война с Япония, която е очаквана през 1941-1942 година. 

През  първите осем дни на войната са мобилизирани 5,3 млн. души. Това удвоява размера на съветската армия.

Когато дадено лице е призовано на военна служба, то трябва незабавно да остави работата си, като получава заплата за две седмици. Освен това трябва да обръсне главата си, да вземе личните си документи и да отиде в някой от наборните центрове. 

Няколко категории граждани са освободени от мобилизацията: онези, които работят в областта на дърводобива и дървообработката, речното корабоплаване, заводите за отбранителна техника и пр.

Художниците, актьорите и спортистите също са освободени от военна служба. Съветските граждани от немски, румънски, финландски, гръцки, унгарски, китайски и японски произход също не са мобилизирани. Вместо това са изпратени в строителни батальони. 

След войната съветската армия осъзнава, че 11 млн. войници са твърде много за мирно време. В периода 1946-1948 г. няма военни действия. Вместо това младите хора се изпращат да възстановяват индустриалния и селскостопанския потенциал на страната, като до 1948 г. броят на военнослужещите пада до 2,8 милиона.