Вероятно сте виждали известната картина от XIX век "Бурлаци на Волга" от руския художник Иля Репин. Защо мислите, че правят това? Защо тези изтощени мъже работят като роби, дърпайки кораб нагоре по течението? Защо тези бедни момчета просто не използват лодки или платна? Нека разберем.
Кои са бурлаците?
Известни в Русия като "бурлаки", тяхната основна задача е да влачат плавателни съдове нагоре срещу течението на реките. Обикновено бурлаците издърпват съдове с плоско дъно с дължина 30-50 метра. Тази тежка работа е сезонна – само през есента и пролетта.
Понякога благодатен попътен вятър помага на бурлаците бързо да теглят корабите, но обикновено работата им е изтощителна и хората се захващат с нея, само защото отчаяно се нуждаят от пари. Макар тази професията да изглежда експлоатативна, тя не е робска. Бурлаците получават заплащане и дори имат съюзи, известни като артели, в името на това да работят по-ефективно.
За да направят труда си по-малко стресиращ, бурлаците повдигат духа си с пеене, а "Дубинушка" е любимата им песен, която по-късно става популярна сред революционната работническа класа.
Услугите на бурлаците се търсят особено много между XVI и XX век, а има и снимки от първите десетилетия на XX век, на които жени дърпат кораби. Професията обаче става излишна с появата на първите параходи, а съветското правителство официално забранява дейността на бурлаците през 1929 година.
Коя е най-важната река за бурлаците?
Волга дава на бурлаците много работа. Град Рибинск по течението ѝ неофициално е наричан "столицата на бурлаците". Като голям търговски и логистичен център Рибинск привлича голям брой работници – не само бурлаци, но и корабни товарачи, портиери, вагон кочияши и много други.
Бурлаците в изкуството
Когато Иля Репин за първи път вижда бурлаците, този образ на труда се запечатва в ума му: контраста на човешкото страдание и околните природни красоти. Той прави десетки скици, в опит да представи по най-правилен начин бурлаците, а преди да завърши известната си картина, дори създава още една – "Бурлаци, достигащи брод", която се съхранява в Държавния музей в Санкт Петербург.
Критиците възхваляват картината и сравняват силата ѝ с романите на Николай Гогол – реалистични и демонстриращи неизвестната, тъмна страна от живота на обикновения човек, без никакво разкрасяване. Друг виден руски писател – Фьодор Достоевски, също оценява картината в своите писания, като я нарича триумф на истината в изкуството в своя "Дневник на писателя".
Някои съвременни историци обаче казват, че Репин е изобразил неправилно картината, за да създаде по-драматичен образ. Всъщност да влачат лодките нагоре по течението на ръка е екстремна ситуация за бурлаците. Повечето от работата си те вършели без дори да напускат плавателния съд.
Горните палуби на корабите винаги са плоски, а на тях стои голяма макара с намотани въжета, на които са закачени три котви. Хората сядат в една лодка, вземат със себе си въже и котва и отплават нагоре по течението, където хвърлят котвата колкото е възможно по-далече. След това второто и третото, докато въжетата не свършат. После бурлаците се връщат до кораба, придържайки се за въжетата, намотават другите им краища на барабан и започват да навиват, което придвижва кораба напред към котвите. Тогава упражнението се повтаря. Ясно е, че и тази работа не е лесна, но не е и убийственият труд, описван от художниците. Очевидно използват и платна, когато имат попътен вятър.
Репин не е единственият художник, който има желание да увековечи бурлаците. Има още няколко отлични картини, изобразяващи наемните работници. Например "Бурлаци" от Василий Верешчагин е създадена през 1866 г. - 6 години преди шедьовъра на Репин. Година преди Репин обаче друг художник – Алексей Савросов, рисува своята "Волга над Юриевци", която също изобразява тежкия труд на бурлака.