След внезапната смърт на баща му Александър III, на 1 ноември 1894 г. 26-годишният Николай II става последният Романов, качил се на руския престол. Той обаче трябва да чака още две години, преди да бъде коронясан официално през май 1896 година.
Николай е напълно неподготвен за трона, тъй като Александър го смята за слаб наследник и отказва да му даде каквато и да било държавна позиция по време на управлението си. Последният Романов дори не е женен, когато става император. Налага му се набързо да сключи брак с Александра Фьодоровна на 26 ноември – само седмица след погребението на баща му.
В изпълнение на предсмъртното желание на баща си Николай делегира повечето свои държавни отговорности на Сергей Вите в период на бърза индустриализация. Управлението на Николай обаче е белязано от вътрешни конфликти и жестоко военно унижение в Руско-японската война и Първата световна война.
Николай е принуден да абдикира от либералните революционери на 15 март 1917 година. Екзекутиран е заедно със семейството си в плен на болшевиките на 17 юли 1918 година.