Тула, ковачницата на Руската армия за повече от 400 години

Всичко започва в края на XVI век, когато цар Фьодор Иванович (Фьодор I) разпорежда заселването на десетки семейства по крайбрежието на река Упа. Тези самоуки занаятчии всъщност са ранните специалисти в оръдията на труда, които основават първото умишлено създадено селище с цел производство на държавно оръжие.

Разположено в гъста гора на около 200 км от Москва, мястото е подходящо за оръжейната индустрия поради лесния достъп до желязна руда и речния транспорт на един от ключовите транспортни коридори. Добрите условия бързо се съчетават, превръщайки Тула в един от най-големите оръжейни центрове в страната.

Холандско ноу-хау

Работата в домашни условия на занаятчиите продължава до 1630-те, когато руското правителство решава да установи в Тула пълноценна военна промишленост. Холандският търговец Андрю Виниус получава договор за изграждане на металургичен завод, който започва да произвежда пушки и амуниции за тях.

Две десетилетия по-късно неговите сънародници установяват отделно производство на огнестрелни и хладни оръжия, като канят няколкостотин специалисти от чужбина в новите предприятия. Те не само трябва да започнат масово производство на мускети, но и да предадат този сложен процес на руските занаятчии, които все още работят по старите методи.

По онова време Русия е затънала в конфликти със съседите си и страда от липсата на оръжия. През 1695 г. търговецът Никита Демидов, а по-късно и основател на прочутата династия на Руските индустриалци, поставя основите на първата частна фабрика – Тулския оръжеен завод, със специално разрешение от Петър I. Той отваря през 1712 г. с императорски указ, след което производственият му капацитет започва да нараства с удивителна скорост.

20 000 мускета годишно

Осем години след отварянето на Тулския завод, в него над 1000 занаятчии ежегодно произвеждат по повече от 20 000 мускета. За първи път в руската история Тулският завод започва да създава мускети по калибър, оръжейни части, както и широка гама хладни оръжия за армията – дълги мечове, широки мечове, извити саби и байонети.

През XVIII век фабриката произвежда почти цялото въоръжение на руските войски. По време на Отечествената война с Наполеон (1812-1814) там се правят половин милион армейски мускети, а месечното производство е над 13 000 броя. Но епохата на парните машини позволява промяна в производствените методи.

До момента изработването на мускетовите цеви става ръчно, чрез трудоемки издълбаване на канали в желязна заготовка, но парните механизми позволяват ефективно и бързо пробиване, което значително увеличава ефективността на предприятието. Преходът от дулнозарядни мускети към оръжия със задно зареждане, води до пълна реорганизация на производството в Тулския завод. През 1834 г. фабриката пуска първата парна машина, а след още 30 години заводът става един от 10-те най-големи производители в света.

Пушки за "червените" и "белите"

През 1891 г. Тула става главна база за масовото производство на легендарната руска автоматична винтовка по проект на инженера С. И. Мосин. Количеството произведени образци трудно може да се оцени, но то, във всеки случай, възлиза на милиони. В същия период – през 1895 г. – тук започва и серийното производство на револвера на Наган, а през 1905 г. – автоматичното оръжие на британския оръжейник Максим. В годините на Гражданската война две трети от всички оръжия, намиращи се на въоръжение в Червената и Бялата армия, са изготвени в Тула.

В навечерието на Втората световна война тулският оръжейник Ф. В. Токарев пуска в серийно производство собствена разработка винтовки и пистолети. Винтовката СВТ-38 по право е смятана за една от най-добрите самозареждащи се за периода на войната, а пистолетът ТТ дълго време стои на въоръжение в съветската армия и в милицията.

От 1960-те години започва нова ера в историята на завода. Наред със стрелковите и хладните оръжия той започва да произвежда гранатомети, противотанкови пускови установки и картечници за авиацията. Тук освен това е пусната и производствена линия за създаването на легендарния автомат "Калашников".

Днес монумент на Петър I стои на входа на Тулския оръжеен завод в чест на основателя на руския военноиндустриален комплекс. А вътре можете да видите част от произведенията, които все още подхранват военния щит на страната.