1. Ленин и болшевиките?
За мнозина отговорът е очевиден: болшевиките. Това е най-популярното виждане в Русия, а също и в чужбина. Един от основните аргументи, използвани за обосноваване на твърдението, е, че болшевиките са основната сила зад Гражданската война – със своя прочут лозунг: "превръщане на империалистическата война в гражданска война".
Болшевишкият лидер Владимир Ленин със сигурност изрича тези думи през лятото на 1915 г. – две години преди свалянето на Романови и в момент, когато Първата световна война е в разгара си. Лозунгът придобива международна известност, без да се съсредоточава върху Русия – защото болшевиките са обсебени от идеята за световна революция. И все пак ситуацията в Русия се развива точно по този начин: "империалистическата война" се превръща в гражданска.
Мнозина смятат, че разпускането на Учредителното събрание от болшевиките поставя началото на военните действия. Лицето, което се провъзгласява за "господар на руските земи", води първото си заседание в началото на януари 1918 г., около два месеца, след като болшевиките насилствено вземат властта.
След като губят изборите от умерените социалисти, болшевиките насилствено разпускат събранието и разпръсват митинга в негова подкрепа, като стрелят по много от демонстрантите. Броят на жертвите варира от 7 – до няколко десетки.
Болшевишкият натиск над Учредителното събрание е символичен ход и историкът Константин Морозов го нарича "спусъка на руската гражданска война", тъй като въплъщава нежеланието на Ленин да вземе предвид позицията на опонентите си, като не оставя друга възможност, освен репресиите. Разпръскването на поддръжниците на Учредителното събрание понякога се възприема и като начало на потресаващия "червен терор" на болшевиките.
2. Белите?
Същевременно често се твърди, че за мнозинството от руснаците съдбата на Учредителното събрание съвсем не е важна. Селяните съставляват над 80% от населението, а за тях основният върос е как да получат земя от помешчиците. Абстрактните правни въпроси на руския конституционализъм не ги интересуват особено много. Между другото, това не е проблем и за основния опонент на болшевиките – Бялата армия.
"Болшинството от Белите офицери... са монархисти. И съвременниците и историците са единодушни за това. ... Белите дори избягват понятието "Учредително събрание". Те не искат да го възстановяват и използват термина "национално събрание", създадено под контрола на новите жестоки диктатори", твърди историкът Алексей Гусев. Следователно натискът над нещо, което не е ценно за по-голямата част от населението на страната, трудно може да се разглежда като катализатор на Гражданската война.
Друг важен факт, който трябва да се има предвид, е, че първият опит за преврат с намесени военни части се състои през август 1917 г., два месеца преди болшевишкия бунт. Главнокомандващият по онова време – генерал Корнилов, изпраща войниците в Петроград, за да се противопоставят на временното правителство. Превратът не успява и Корнилов е арестуван. Докато стои зад решетките той изготвя програма, която изпълнява след излизането си от затвора.
Негова е програмата на "бялото движение" – най-пламенните врагове на болшевиките, които в много отношения се стремят да възстановят старата система. Движението на Корнилов използва сила за първи път – дори преди болшевиките да го сторят. Ето защо някои експерти свързват началото на Гражданската война с Корнилов и неговите последователи – още в средата на 1917 година.
3. И червените, и белите?
Това е компромисен подход. Както казва Алексей Гусев, "Гражданската война като социално-политически конфликт е провокирана и от двете страни". Помешчиците, буржоазията и бюрократичният апарат, както и мнозина от военните офицери, чувстват, че със свалянето на цяря и техните позиции са под заплаха.
Междувременно задълбочаващите се революционни настроения сред селяните, работниците и войниците все повече застрашават и без това тежкото положение на хората, подкрепящи стария режим. Противопоставянето между тези "за" и тези "против" революцията е неизбежно, твърди историкът.
И двете страни използват сходни насилствени методи, така че е трудно да се намери един исторически злодей. "Белият терор" в много аспекти е също толкова лош, колкото и "червеният терор" – като също коства десетки хиляди животи. В началото на 1918 г. генерал Корнилов казва: "Не вземайте затворници. Колкото повече терор, толкова повече победи".