Настъплението на Брусилов: гръмка, но забравена победа на руската армия?

Настъплението на Брусилов се превръща в най-ярката операция на руските войски по време на Първата световна война (1914-1918 г.). А вероятно не само на руските. Първата световна война е изтощителна и позиционна. В нея войските с месеци остават в едни и същи окопи. Благодарение на използването на новаторски методи за водене на бой, операцията на Брусилов е стремителна и прониква на десетки километри навътре в добре укрепените позиции на Австро-Унгария.

Генерал Алексей Брусилов.

Sputnik

Настъплението на войските на Брусилов съвпада със сраженията на италианския фронт, с битките при Вердюн и на река Сома. Според историците със сериозния си пробив руските войски помагат на воюващите там съюзници. Действията им, както и изобщо ставащото на Източния фронт през годините на Първата световна война, не е добре известно на западната публика, със съжаление посочват руски изследователи. Първият труд на западни историци за войната на Източния фронт се появява едва през 1971 година. В СССР и Русия тези събития също не се радват на голямо внимание – Първата световна война остава в сянката на революцията от 1917 г. и последвалата я Гражданска война.

Катастрофата от 1915 година

В същото време уникалността на това настъпление е засенчена от катастрофалните поражения на руските войски през предходната година на войната – по време на така наречено Голямо отстъпление на руската армия, което продължава от май до септември 1915 година. Тогава руснаците изоставят Полша, Литва и Галиция (западната част на съвременна Украйна). Загубите, изчислявани в убити, ранени и пленени, се оценяват на 1 милион души. Един от руските военачалници - генерал Антон Деникин, си спомня: "Голяма трагедия за руската армия бе отстъплението от Галиция. […] Ден след ден кървави боеве, ден след ден тежки преходи, безкрайна умора – физическа и морална; ту плахи надежди, ту безпросветен кошмар". Сякаш Русия вече никога няма да се съвземе от пораженията, нанесени ѝ от централните държави.

Руската войска при Коломна. Настъплението на Брусилов, май-юли 1916 г.

Юрий Каплун/Sputnik

На този фон няма нищо учудващо, че през юни 1916 г. австро-унгарските войски са напълно неподготвени за настъплението на частите на Югозападния фронт, командван от Брусилов. Отбраната на противника е разкъсана едновременно на 13 места и още през първите дни на атаката руските войски вземат в плен хиляди военни на Австро-Унгария.

Огневият вал на Брусилов

За успеха на настъплението изиграват роля новите прийоми на водене на война, изпробвани от Брусилов. Генералът не избира, както било прието, направление за главния удар, а нанася удари по целия фронт. Той използва артилерията по новаторски начин. Тя се включва не само в артилерийската подготовка на нападението, която продължава на различните участъци на фронта от 6 до 45 часа, но и непосредствено в самата атака. Леките оръдия подкрепят настъпващите войски, помитайки телените заграждения и други полеви укрепления на противника, докато тежката артилерия нанася удари по позициите, които са в дълбочина. На практика войската настъпва под прикритието на огнения вал на артилерийския огън.

Думата си казва и тактиката на настъпление "на приливи". Под прикритието на артилерията пехотата се движи на вълни, по 3 – 4 вериги във всяка. Вълните от пехотинци следват една след друга на всеки 150-200 крачки. Първата вълна не се задържа на предната линия, а веднага атакува втората линия на укрепленията на противника. Третата линия атакуват третата и четвъртата вълна, които преминават през първите две.

Настъплението на Брусилов. Реконструкция.

Владимир Астапкович/Sputnik

Към есента, притискайки противника, руските войски вече са навлезли в дълбочина от 80 до 120 км в протежение на 350 км и са заели територия с площ 25 000 кв. метра. За сравнение, при споменатата по-горе битка при река Сома, съюзниците успяват за няколко месеца да се придвижат на 10 км в дълбочината на германската територия на участък от фронта от 35 километра. При това загубите на страните са над 1 милион души. При все това стратегическата цел, която си е поставило командването на руската армия след успешното начало на операцията – Австро-Унгария да излезе от войната, не е постигната.

Кризата от 1917 година

Нападението на  Брусилов показва, че руската императорска армия е напълно боеспособна и може успешно да се противопостави на противника, а руската държава, макар и не веднага, постепенно се адаптира към условията на тотална война.

Това има значение в контекста на последвалите политически трусове. Крахът на държавността и съпътстващият го разпад на армията през 1917 г. не са предопределени, ако се оценява ситуацията от 1916 година. Нападението на Брусилов може да се приеме като доказателство, че в Русия по това време я няма тази всеобща криза, проникнала във всички сфери на живота на руската държава в навечерието на 1917 г., както твърдят съветските историци.

Андрей Сорокин е ръководител на Руския държавен архив по социално-политическа история. В неговата сграда в продължение на цяла година бяха организирани кръгла маса и изложби на исторически документи, посветени на нападението. Според него, на този фон, причините за руската революция трябва да се търсят в социалната сфера, в поведението на елита, тоест в сферата на общественото съзнание.

Разберете как руските войници се забавляват под носа на немците през Първата световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.