Трите най-големи съветски трагедии, покрити с мълчание от държавата

Земетресението в Ашхабад

Завесата на тайната, която се спуска над повечето инциденти в СССР, е една от причините, поради които все още не сме сигурни за истинския мащаб на някои трагедии. Сред тези катастрофи е опустошителното земетресение в столицата на съветска Туркмения през 1948 година.

Трагедията се разиграва през нощта на 6 октомври, а силата на труса е с магнитуд 7,5. Твърди се, че в епицентъра на земетресението магнитудът е бил 10. Според някои оценки са унищожени 98% от всички сгради в Ашхабад. Има много жертви. Точният брой все още не е известен. Данните варират значително – от 10 хил. до 110 хил. души или дори повече. Според медиите в книгата на предишния туркменистански лидер Сапармурат Ниязов (чиято майка загива при земетресението) е записано, че в резултат на земетресението живота си са загубили 176 хил. жители на Ашхабад.

Според историка Шохрат Кадиров, по-голямата част от жертвите са загинали под отломките на къщите си – прости постройки, чиито покриви са били от няколко слоя глина. "По брой на жертвите, загубите и разходите за възстановяване тази катастрофа става най-голямата на територията на руската империя, а и в СССР. Макар че за нея става известно много по-късно, постепенно, с десетилетия", каза геологът Андрей Никонов. Операцията по разчистването е поверена на армията. Изпратени са близо 30 хил. военни.

Първата официална кратка новина се появява в съветската преса на 9 октомври. В главния вестник "Правда" пише, че "фабрики, много административни здания и повечето жилищни сгради в Ашхабад са били унищожени. Има много жертви". В същото време онези, които напускат града, е трябвало да подпишат декларация, че няма да разкриват информация. Всички изследователски материали и документи за земетресението в СССР са класифицирани. Както и при други подобни случаи, земетресението в Ашхабад започва широко да се обсъжда едва през времето на перестройка, в средата на 1980-те години.

Катастрофата на космодрума "Байконур"

Първото изстрелване на съветската междуконтинентална балистична ракета Р-16 от космодрума "Байконур" през октомври 1960 г. се обърква. Две минути преди планираното изстрелване двигателят на ракетата се задейства сам и това води до пожар. Проблемите в системата за подаване на гориво са открити няколко дни преди трагедията, но в крайна сметка не са отстранени както трябва. Освен това са констатирани и сериозни нарушения на правилата за безопасност.

В резултат на инцидента площадката за изстрелване е наводнена с десетки тонове ракетно гориво. Много от хората, намирали се в близост, изгарят живи. Смята се, че не по-малко от 78 души са загинали при тази катастрофа. Камерите, инсталирани на площадката, автоматично започват да записват след стартирането на двигателя. Те запечатват картини на хора в пламъци, които се опитваха да се спасят. Малцина успяват да го направят.

Сред жертвите е и ръководителят на стратегическите ракетни сили и главен маршал от артилерията Митрофан Неделин, който е в "Байконур" защото изпитанието е много важно. Твърди се, че тялото му е разпознато само по наградите, които е носел на шинела си. Тленните му останки са погребани в стената на Кремъл. Обществеността е информирана за катастрофата почти след 30 години, през 1989 година. На Запад тази трагедия, станала на "Байконур" е известна като "Катастрофата Неделин".

Паниката на стадион "Лужники"

Тази трагедия се разиграва в Москва през 1982 година. Тече футболен мач за Купата на УЕФА между "Спартак" и холандския "Хаарлем". Съветските играчи не научават за инцидента, за него им разказват едва на следващия ден.

През този студен зимен ден не са дошли много хора да гледат мача и само част от стадиона е отворена за зрителите. Именно в тази част обаче се оказват доста фенове на "Спартак". Когато мачът завършва, хората започват да се разотиват, но има отворен само един изход. На него се струпват много футболни фенове, а когато момиче, което слиза надолу по стълбите, случайно се спъва и пада, настъпва паника. Под тежестта на многото хора стълбите пропадат и това води до още повече жертви.

Смята се, че при инцидента са загинали 66 души. Има обаче и оценки, според които техният брой е не по-малко от 300. По-голямата част от жертвите са тийнейджъри между 14 и 19 години. Един местен вестник съобщава за инцидент на стадиона, в който се споменава, че има ранени. Истинският мащаб на трагедията се разкрива едва след 7 години по време на перестройката.

Според историците затвореният характер на съветската политическа система е една от причините да не се разпространява чувствителна информация за трагедии. Държавата упражнява пълен контрол над средствата за масово осведомяване и не иска да смущава хората с тревожни новини и да подкопава легитимността на политическия режим.

Тук може да прочетете за друг загадъчен инцидент.