Битката на 9-а рота: Как шепа съветски войници разбиват стотици муджахидини в Афганистан

"Москва, предай се!" Муджахидините крещяха и атаките им по позициите на съветските десантчици следваха една след друга", спомня си един от участниците в битката. "Муджахидините нападат с животинска, дива жестокост", отбеляза военният историк Виктор Воронцов.

Битката около хълм 3234 започва към 7.30 часа на 7 януари 1988 г. и завършва едва в полунощ. Войниците на този хълм, които са 39 на брой, удържат позиции срещу стотици муджахидини. Може да се каже, че съветските военни се бият като древни спартански войни под ръководството на крал Леонид I (цар на Спарта от 488 до 480 година пр. н. е.).

Разярените муджахидини

Жестокостта на атаките се обяснява със стратегическото значение на хълма. Който го държи, може  да контролира част от важния път към град Хост, недалеч от  пакистанската граница.

Близостта на града до границата го прави важен център за Пакистан и САЩ - държавите, които подкрепят муджахидините в борбата срещу съветите в Афганистан. Така че те се опитват да го завладеят и постигат частичен успях. За известно време градът и околностите му са под обсадата на муджахидините.

При все това към края 1987 г. руснаците успяват да пробият блокадата по време на операцията "Магистрала". Муджахидините искат да си отмъстят.

"Черните щъркели", обучавани от САЩ

Според ветерана от войната в Афганистан Виктор Доброволски най-добрите сили на муджахидини са хвърлени, за да превземат хълма, защитаван от взводовете на 9-а рота от парашутно-десантния полк.

"Тези атаки се отличаваха с присъствието на елитни муджахидински части, облечени в черни униформи. Те се наричаха "Черните щъркели" и в тях се сражаваха основно пакистански командоси, защото афганистанските бойци не притежаваха необходимите умения. Със сигурност се знае, че "Черните щъркели" са били обучавани не само от пакистанците, но и от американците", казва Доброволски (линкът е на руски език).

Най-страшният момент

Половинчасов масиран обстрел предшества офанзивата. След това съветските войски трябва да отблъснат 12 атаки от муджахидините. Сержант Сергей Борисов си спомня, че всички нападения са били добре организирани. Според него най-страшната атака е била, когато пада нощта. "Всичко беше осветено заради експлозиите от гранати. По нас стреляха от три страни. ... Муджахидините вече бяха на разстояние 20-25 метра. Стреляхме по тях на практика от упор. Изненадани бяхме, когато видяхме, че те са успели да се приближат на 5-6 м и хвърляха гранати срещу нас ... Накрая ни бяха останали само по два пълнителя и никакви гранати. Нямаше кой да осигури муниции. В този най-страшен момент пристигна взвод от разузнавачи ..."

По това време са останали само петима, които могат да се сражават. Всички останали са ранени. Разузнавачите помагат да се отблъснат последните атаки. От съветските части са убити общо шестима души. Предполага се, че жертвите от противниковата страна биха могли да бъдат до двеста.

Не би било възможно хълмът да се задържи без подкрепленията, изпратени от ръководителя на полка, както и без точния и масиран обстрел на артилерията. На хълма има артилерийски разузнавач. Той иска обстрел, който е на 50 м от окопите на съветските войски.

Далеч от реалността

Дебютният филм на режисьора Фьодор Бондарчук "9 рота", заснет през 2005 г., разказва тази история по различен начин. Неотдавна руски вестник отбеляза, че битката във филма няма много общо с реалността. "Нямаше рота, забравена от командирите. Тя не беше почти напълно унищожена, изпълнявайки задача, лишена от практически смисъл", се посочва в статията (линкът е на руски език).

Ето фактите: във филма оцелява само един човек, а в действителност – шестима загиват; войниците във филма са изоставени от командирите си, а в действителност командирът на полка е на няколко километра, наблюдава ситуацията и изпраща подкрепление. Сражението не е безсмислено, тъй като хълмът има стратегическо значение.

Независимо от факта, за да използваме цитираната статия, че истината "е обърната с главата надолу във филма", лентата получава предимно добри рецензии – критиците оценява някои от кинематографските ѝ качества. В същото време имаше и все още има хора, които не могат да разберат защо  във филма 9-а рота трябва да стане жертва на собственото си командване.

Вижте как живеят руските ветерани след Афганистан в нашата статия.