САЩ
Когато СССР се срива през 1991 г., лидерите на Комунистическата партия на САЩ (КП на САЩ) са съкрушени и шокирани - целият им свят се преобръща с главата надолу. "Преди СССР да се разпадне, КП на САЩ никога не е отправяла и една критика срещу нещо, направено или казано от съветските лидери", пише левият публицист Пийт Браун. И с право.
Getty Images
Колкото и парадоксално да изглежда, една от най-твърдолинейните марксистки партии (в устава си от 2014 г. КП на САЩ продължава да е ангажирана с вярност към Маркс, Енгелс и Ленин) се ражда в главната крепост на капитализма. Американските комунисти придобиват популярност по време на Голямата депресия, когато неравенството нараства драстично, а КП на САЩ подкрепя профсъюзите и борбата за правата на работниците.
При все това пролетарската революция така и не достига американските брегове. Джонатан Лийтъм пише в романа си "Дисидентски градини" ("Dissident Gardens"), че след като съветският лидер Никита Хрушчов публикува своята "тайна реч" през 1956 г., осъждайки кървавите чистки на Йосиф Сталин, "американските комунисти се превърнаха в живите мъртви". След тези откровения репутацията на просталинската КП на САЩ е компрометирана в очите на повечето американци.
Прибавете към това антикомунистическа истерия в Америка в началото на Студената война плюс постоянните шпионски скандали, свързани с комунистите, и ще разберете, че ходът на събитията през 1950-те години подкопава комунистическата кауза в САЩ. И все пак американските комунисти продължават борбата си, като се присъединяват към протестите срещу войната и в защита на граждански права през 1960-те и 1980-те години. Руснаците продължават да подкрепят КП на САЩ - има поне един документ, доказващ, че Гюс Хол, генерален секретар на КП на САЩ от 1959 до2000 г., е получил значителни суми от Москва.
Франция
Светът днес едва ли си спомня Йеньо Фриед (с бойно име "Климент") и Михел Файнтух ("Жан Жером"). Тези двама комунисти от Източна Европа са агентите на Коминтерна (Комунистическия интернационал, управляван от Москва) и са дърпали конците на Френската комунистическа партия (ФКП) и на дългогодишния ѝ лидер Морис Торез.
Getty Images
"Неговата задача беше да гарантира, че заповедите от Москва се изпълняват напълно", казва френската писателка Ан Клинг, описвайки Фриед като "мъжа в сянка" на ФКП. Той успява: публичната позиция на Морис Торез следи предано всеки завой на Сталин.
През 1939 г., въпреки критиката си към нацизма, Торез се противопоставя на войната срещу Хитлер, когато СССР и Германия подписват Пакта за ненападение. Когато обаче Хитлер напада СССР, ФКП обявява война на нацистите и се присъединява към съпротивата (и изиграва славна роля в нея). Торез обаче е в Москва през цялата война.
След войната ФКП запазва сталинската си линия, оглавявана от Торез. Френските комунисти остават верни на Москва, а Михел Файнтух (Фриед е убит от нацистите) действа тайно като посредник между СССР и ФКП до 70-те години на миналия век. Едва през 1990-те години, след като СССР се разпада, френските комунисти се насочват към по-малко доктринния еврокомунизъм.
Италия
Дългогодишният съветски лидер Леонид Брежнев и неговото правителство изпадат в силен шок през 1976 г., когато Енрико Берлингуер, ръководител на Италианската комунистическа партия (ИКП), произнася реч в Москва, в която заявява, че партията му ще тръгне по собствен път без оглед на съветското мнение. "Това очевидно е неудобно развитие за съветските комунисти", пише The New York Times.
Getty Images
"Разводът" с италианците е особено тежък за Брежнев, тъй като до 1976 г. ИКП е най-популярната комунистическа партия на Запад и печели 34,4% от гласовете на парламентарните избори. ИКП, с историческата си битка срещу режима на Мусолини и огромната си популярност, дотогава е дългогодишен и важен съюзник на Москва.
Палмиро Толиати, предшественикът на Берлингуер, дори дава името на руски град, където FIAT построява автомобилен завод, кръстен в негова чест. СССР не пести изобщо средства за италианските си другари и както казва историкът Ричард Дрейк: "Никоя комунистическа партия извън съветския блок не зависеше толкова от съветското финансиране през годините, колкото ИКП".
Берлингуер обаче прекратява партньорството, като предлага пътя на еврокомунизма (по който в крайна сметка поемат повечето западни комунистически) като плуралистична и демократична система, освободена от дневния ред на Москва. През 1979 г., след като руснаците влизат в Афганистан, ИКП напълно се разделя със СССР.