Убиецът на Сталиновите неприятели: най-опасният съветски шпионин в действие

Заглавията на биографиите на Павел Судоплатов, писани от руски автори, са доста впечатляващи: "Геният на терора", "Вълкодавът на Сталин" и "Терминаторът на Сталин". Много хора биха казали, че той, като шеф на Сталиновата администрация за специалните задачи, отговаря за бруталните репресии и престъпления от 1930-те до 1950-те години.

Неговият внук обаче в едно интервю казва: "Дядо ми беше таен агент, а не касапин", което е близко до собствената гледна точка на Судоплатов. В мемоарите си "Спецоперации: Мемоарите на един нежелан свидетел – съветски шпионин", той отчасти признава своята вина за бруталните операции на Сталин, но заявява, че действа от патриотизъм. "Аз бях идеалист и комунист", пише той.

Поне никой не може да каже, че Судоплатов е водил лек живот. След смъртта на командирите му той е вкаран в затвора и прекарва 15 години зад решетките. Но преди това е сред най-могъщите хора в СССР.

Бомба в кутия шоколадови бонбони

Роден в Украйна, Судоплатов влиза в Червената армия на 12-годишна възраст и остава предан комунист до края на живота си. От началото на 1920-те години работи за съветските служби за сигурност (ЧК – ОГПУ – НКВД), като бързо прави бляскава кариера.

В продължение на 4 години Судоплатов работи под прикритие с група украински националисти. През 1938 г. Сталин му нарежда да убие лидера на групата – Евгений Коновалец, който има връзки с Хитлер и планира въоръжено въстание в Украйна. "Планът беше да дам на Коновалев подарък с взривно устройство", пише по-късно Судоплатов.

В Ротердам той се среща с Коновалец, който го познава и го смята за лоялен националист, и му подарява кутия с украински шоколадови бонбони. Тогава се сбогуват, а минути по-късно кутията експлодира, убивайки Коновалец. Това е първото успешно убийство на Судоплатов.

Шило за лед в главата на Троцки

След завръщането си в Москва, макар да е топ офицер от редиците на НКВД, Судоплатов има известни страхове. Голямата чистка на Сталин е във вихъра си, а Судоплатов става свидетел на арестуването и екзекутирането на своите колеги и шефове. "Ние (от разузнаването) се бояхме за живота си, чакахме собствената ни система да ни унищожи", спомня си той.

Вместо това Сталин и Лаврентий Берия, новият шеф на НКВД, го назначават за заместник-директор на чуждестранния разузнавателен клон на НКВД и му нареждат да планира убийството на Лев Троцки. Като бивш болшевишки лидер Троцки губи в борбата за власт със Сталин и живее в изгнание в Мексико, критикувайки сталинизма и, както казва Сталин, "предизвиквайки позициите на СССР като лидер на международното комунистическо движение".

Судоплатов замисля безупречно убийство, като си сътрудничи с колегите си под прикритие в Испания по време на гражданската война от 1936-1939 година. Един от тези агенти, лейтенант Рамон Маркадер, заминава за Мексико, като се представя за поддръжник на Троцки, и влиза в неговите кръгове. На 20 август 1940 г. Меркадер ранява смъртно Троцки с чук за лед.

Операция "Манастир"

По време на Втората световна война хората на Судоплатов организират редица операции срещу Германия. Той ръководи най-добрите шпиони на онова време: групата "Червения оркестър", Рихард Зорге, Ким Филби, Рудолф Абел и други. Судоплатов организира и работата на партизаните и шпионите зад вражеските линии.

Една от най-важните операции на Судоплатов е с кодово име "Манастир". Като част от операцията агент, който се преструва на антисъветски руски благородник (Александър Демянов, който действително има благороднически произход), прониква в германското разузнаване и в продължение на 4 години осигурява на нацистите дезинформация на високо ниво.

Понякога това играе огромна роля, например през 1942 г. "германците очакват съветската офанзива да бъде концентрирана в Ржев и съсредоточават там силите си, но истинската атака над Сталинград идва изневиделица за тях", пише Судоплатов. Това допринася за голямото нацистко поражение и промяната в хода на войната.

Операция "Берьозино"

През 1944 г. Судоплатов и неговите хора замислят операция "Берьозино" (наричана още операция "Шерхорн"). С помощта на фалшиви източници съветското разузнаване убеждава германците, които се оттеглят в Източна Европа, че там има около 2000 войници от Вермахта, останали зад вражеските линии в Беларус.

Берлин предоставя на "героичните войски" въоръжение, което веднага попада в плен на съветите. Командирът на уловените в капан войници - Хайнрих Шерхорн – всъщност е пленен от руснаците и изпраща съобщения под диктовката на Москва. До края на войната през 1945 г. германците продължават да жертват средства, хора и време, за да спасят измислените "герои".

… и така нататък

Животът на Судоплатов е обгърнат с легенди, които и той самият създава. Например в специалните части той твърди, че е ръководител на специален отдел, отговорен за получаването на информация за ядрените програми на САЩ. Въпреки това, както пише в "Бюлетин" научният кореспондент Сергей Лесков: "според архивите отделът (който е ръководел Судоплатов) е нямал директен контакт с агентурната мрежа", а в мемоарите на Судоплатов липсват имената на много хора, отговорни за кражбата на информация от САЩ.

Ясно е, че след смъртта на Сталин през 1953 г. Лаврентий Берия, шефът на Судоплатов, е арестуван и екзекутиран. Судоплатов обаче не споделя съдбата му, но е обвинен в организиране на преврат (което е малко вероятно да е вярно), както и в работа с тайна лаборатория, тестваща смъртоносни отрови върху хора (а според колегите му това е истина).

В продължение на 15 години – от 1953 до 1968 г., Судоплатов остава зад решетките, оцелява след три удара и губи зрението си с едното око. Едва през 1992 г. Русия реабилитира един от най-забележителните шпиони на СССР.