През юли 1941 г. германците предприемат офанзива на Източния фронт. Те напредват бързо, оставяйки изгорели села и пепел зад себе си. Адолф Хитлер е доволен и очаква победа. На 4 юли е трябвало да заяви следното: "Врагът практически е загубил войната".
От другата страна на фронта, обаче, друг Хитлер не е готов да се съгласи със скандалния си съименник. Семьон Хитлер, украински евреин, който служи в Червената армия като картечар от 1940 г., прави всичко възможно, за да попречи на Германия да спечели, също като милиони съветски хора.
Другарят Хитлер
Архивна снимка
"Войникът от Червената армия Хитлер не е обичал човека със същото фамилно име", пише иронично руският автор и историк Борис Акунин. "Той стрелял по хората с картечницата си, крещейки "Хайл Хитлер!"".
В действителност Семьон Хитлер е толкова добър в унищожаването на германците, че дори е награден заради смелостта си, макар награждаването на "Хитлер" по това време да изисква голям кураж от неговите командири.
В документите пише, че "в продължение на осем дни другарят Хитлер елиминира врага с неговия огън [от картечното гнездо]". Обстоятелствата са повече от драматични - германците са прекъснали съветската отбрана близо до Тираспол (сега Молдова/ Трансистрия), обкръжили са частта на Хитлер и са избили почти всички. Ранен, Хитлер остава сам, но "продължава да стреля, докато боеприпасите му не свършват".
След това той пропълзява 10 километра, за да се върне при другарите си. Хитлер дори не захвърля картечницата си, макар че със сигурност е тежка и без амуниции; но войникът не иска оръжието му да попадне в ръцете на германците.
Награда за храброст
Дмитрий Балтерманц / Sputnik
Командирът на батальона на Семьон Хитлер, както пише руският сайт EG.ru, се тревожи как този войник да бъде награден. "От една страна неговият акт на смелост беше извън съмнение; от друга страна, можеше да е опасно да се подпише документ за отличие на човек с такова фамилно име, особено във военно време". Здравият разум обаче надделява: генерал Георги Софронов, който оглавява Отделната брегова армия, лично подписва документа, давайки на Семьон Хитлер медал "За храброст ".
След награждаването Семьон продължава да служи на родината си. За съжаление той не успява да види победоносния край на Великата отечествена война в Берлин. През юни 1942 г., по-малко от година след проявената от него храброст, Семьон е убит, бранейки град Севастопол. След войната семейството на Семьон сменя фамилното си име на Хитлев и скоро напусна СССР, за да замине за Израел.
Странни съвпадения
Евгений Халдей / Sputnik
Историята знае само един Хитлер, борещ се за СССР на бойното поле, но има и много други съименници на нацисти, които проявяват героизъм и са наградени от Червената армия. Обикновено те са хора от германски или еврейски произход. Например, през 1944 г. Николай Гьоринг, човекът, който има същото фамилно име като на германския министър на авиацията, Херман Гьоринг, получава "Ордена на червената звезда" за залавянето на взводен командир на СС танковата дивизия "Тотенкопф" и за това, че успява да го завлече до съветския лагер, въпреки картечния огън.
Още един Гьоринг, Яков, който служи като медик в Беларус през януари и февруари 1945 г., е награден с "Орден на Oтечествената война" за това, че извежда над 1500 ранени съветски войници от бойното поле, без да остави никого зад себе си, без да спи или да почива. Подобно на много други съветски Гьоринг, Яков е евреин, за разлика от неговия съименник, който в голяма степен е отговорен за Холокоста.
Докато Рудолф Хес, довереният човек на Хитлер, арестуван във Великобритания през 1941 г., посвещава живота си на нацистката кауза, съветският офицер Никифор Хес не щади никакви усилия в унищожаването на нацистите. През септември 1942 г. той повежда взвода си в атака и сам убива седем вражески бойци. Присъден му е "Орден на Червената звезда", също като на Александър Борман, съименник на Мартин Борман, началника на канцеларията на Нацистката партия и секретар на Хитлер.
Съветският Борман ръководи военновъздушните сили при съветски атаки, които унищожават над 850 вражески машини и 3600 войници за няколко месеца. Както историята доказва, общите фамилните имена с германците със сигурност не правят съветските граждани по-малко патриоти и не отслабва стремежът им да се борят за своята земя.