"Смърт на шпионите": Как се ражда най-успешната съветска военна контраразузнавателна служба

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е разстрелян 46-годишен офицер, обвинен в предателство, след месеци мъчения в ръцете на КГБ. Палачът си спомня, че само няколко секунди преди да падне мъртъв офицерът извиква: "Ще докладвам всичко на Политбюро! (политическото ръководство на Комунистическата партия, на практика - правителството) Всичко!"

Той не го прави. Виктор Абакумов, който преди това е ръководител на най-ефективната контраразузнавателна организация по време на войната от 1943-1946 г., е съден и екзекутиран за престъпление, което не е извършил, и е забравен като много други велики фигури. Имало е обаче време, когато той и СМЕРШ са влияели на живота и смъртта на милиони хора.

Важна мисия, чудато име

СМЕРШ са ражда през април 1943 г., след като Сталин решава, че е жизненоважно да има военна контраразузнавателна служба за армията, а не за държавните органи за сигурност. Валерий Христофоров, експерт от Руския исторически институт в Руската академия на науките, казва в интервю за РИА Новости: "Това беше направено, за да се подобри разпространението на информацията. Абакумов прехвърляше най-важните документи директно на Сталин".

По онова време усилията на контраразузнаване са от решаващо значение за Червената армия, която напредва на запад. "Армията трябваше да освободи [окупираните] територии, където германците оставяха свои агенти. Освен това те трябваше да се справят със заловените германци, да разберат кой е бил заловен от съветските хора и защо, дали са били предатели (...) ", казва историкът Александър Зданович в ефира на телевизионния канал "Звезда".

Твърди се, че Сталин сам избира името на новата организация. СМЕРШ означава СМЪРт на Шпионите (буквално - Смърт на шпионите). Първият вариант е бил СМЕРНЕШ – СМЪРт на НЕмските Шпиони (Смърт на германските шпиони), но съветският лидер решава, че е важно да се подчертае, че новата структура ще ликвидира всички шпиони.

Прочистването на редиците е ... жестоко

Абакумов, който служи на Сталин вярно и безмилостно, организира службата си добре. Според официалната информация по време на войната "СМЕРШ неутрализира над 30 000 агенти на Хитлер и над 3500 саботьори". Германският военен маршал Вилхелм Кайтел заявява по време на Нюрнбергския процес, че "германското разузнаване не е успяло да повлияе на военните действия през цялата война". СМЕРШ полага много усилия именно с тази цел.

В същото време част от руското общество обвинява СМЕРШ за избиването на невинни хора. През 2013 г. либералният политик Леонид Гозман сравнява СМЕРШ с есесовците на Хитлер: "На сметката на тази организация не е имало по-малко убийства (...) Не знам колко хора са застреляли, колко са пратили в лагерите", каза той. Това изявление предизвика яростен обществен дебат.

Истината е, че много от арестуваните от СМЕРШ нямат нищо общо със шпионажа, десетки са само дезертьори, "самопростреляли се" (тези, които са се наранявали нарочно, защото са се страхували да се бият) или "политически ненадеждни". Така капитан Александър Солженицин бъдещ прочут писател и дисидент, е пратен в гулаг през 1945 г., защото СМЕРШ прочита писмата му, в които той критикува Сталин.

Полемика

Дори според статистиката на СМЕРШ броят на арестуваните (594 000) сериозно надхвърля броя на германските агенти. Полковник Александър Лебединцев, ветеран от Втората световна война, припомня в разговор с AiF: "Много служители на СМЕРШ не хванаха нито един шпионин по време на войната. За съжаление, имаше много други (заловени), и то най-вече самонаранили се."

От друга страна: "Статистически, СМЕРШ губи толкова много офицери, колкото и Червената армия", каза Валерий Христофоров. Четирима служители на СМЕРШ стават герои на Съветския съюз - посмъртно.

Специални задачи

Освен задържането на шпиони и дезертьори СМЕРШ не щади никакви усилия да заблуди германците. "[През 1943 г.] Сталин настоява да се засилят дезинформационните операции", каза Зданович. "СМЕРШ извършва 183 такива операции по време на войната". Някои от тях са били сложни, като например изпращането на съветския агент Александър Козлов в германския тил, където той се записва в разузнавателната школа и дезинформира германците по много важни въпроси.

Когато Червената армия влиза в Берлин през май 1945 г., СМЕРШ се стреми да залови Адолф Хитлер. Мисията е неуспешна - нацист номер 1 се самоубива, но работата на СМЕРШ помогна да се опровергаят слуховете, че той е жив (служители на СМЕРШ намират части от костите му).

Безславен край

След края на войната СМЕРШ е разпусната - мисията й е изпълнена. Абакумов се издига много на високо, става държавен министър на сигурността през 1946 г., но не за дълго. Победен в борбата, която се води сред партийния елит, той е задържан през 1951 г. по заповед на Сталин и екзекутиран три години по-късно от неговите наследници. Абакумов така и никога не признава някаква вина, въпреки че е измъчван, но както често се е случвало в тези жестоки времена, това не му помага. Шефът на СМЕРШ изчезва и същото става с цялата организация.