Западна намеса: как преди 100 години чуждестранни войски "нахлуват" в Русия

Болшевиките вземат властта през октомври 1917 г., докато Русия е във война с Германия. Владимир Ленин обещава да сложи край на войната и едно от първите неща, които прави, е да подпише Декрет за мира, като предлага "незабавен мир без анексии и без обезщетения".

Това е като гръм от ясно небе и неприятна изненада за Германия, но голям шок и за съюзниците на Русия: Великобритания, Франция, САЩ и Япония. Разтревожени от хаоса в страната, тези държави пращат военни части да окупират части от Русия.

8-месечна победа за германците

Тъй като болшевиките призовават за прекратяване на войната, ситуацията се влошава за руската армия, която все още е на бойното поле. Германия продължава офанзивата си, а Лев Троцки, дясната ръка на Ленин и ръководител на Червената армия, не успява да договори мир при благоприятни условия. В спомените си Троцки описва преговорите така: "[Германският] генерал [Макс] Хофман, уморен от юридически дебати, имаше навика да си слага бойния ботуш на масата. Много добре разбирахме, че този ботуш беше единственият реален аргумент по време на разговорите."

И наистина бойните ботуши си свършват работата и на 3 март 1918 г. Троцки е принуден да подпише много неблагоприятния Брест-Литовски договор, според който бившата Руска империя официално отстъпва Украйна, Финландия, Балтийския регион и Полша, губейки 34% от нейното население и 54% от промишлените предприятия.

Германия се радва на победа, но само до ноември 1918 г., когато тя капитулира пред западните сили, известни като Антантата.

Съюзниците се намесват

След Брест-Литовския договор политиците от Антантата са възмутени и поемат нещата в свои ръце. "Ленин и Троцки са подписали срамен мир ..., с който са освободили над 1 000 000 германци, за да дойдат и да атакуват народа ни на Запад ... съюзниците през (август) 1918 ... решиха да окупират Архангелск и Мурманск и да разположат междусъюзнически сили там на брега", пише Уинстън Чърчил, тогава британски министър на боеприпасите.

През март 1918 г. британски, френски и американски войници пристигат в Архангелск, стратегическо пристанище на Бяло море. През август те окупират Мурманск, друго северно пристанище на Русия. Антиболшевишкото бяло движение подкрепя интервенцията, чиято официална цел е да не се позволи западни пратки на боеприпаси да попадат в ръцете на германците.

От Украйна до Владивосток

Северна Русия не е единственото място, където се появяват западните войски. Те нахлуват и в района на Кавказ, Централна Азия и Крим, където колониални френски полкове остават няколко месеца. Александър Вертински, руски певец, припомня: "Екзотични африкански войници се разхождаха по улиците на града - африканци, мароканци, алжирци ... безгрижни, без изобщо да знаят какво правят тук".

Япония изпраща над 70 000 войници в руския Далечен изток, като поема контрол над Владивосток и цялото тихоокеанско крайбрежие. Японците превъзхождат всички останали нашественици по броя на войските: Великобритания заедно с колониите праща около 30 000, а САЩ - около 15 000 души. Франция, изтощена от военни загуби, успява да се включи в инвазията само с няколко хиляди войници.

В същото време в само сърцето на Русия 40 000 чехословашки войници се движат на изток към Сибир, опитвайки се да излязат от страната. В Русия те са сформирали чехословашки легион, за да се борят срещу бившите си господари, но войната е приключила и руското правителство, за което те са работили, вече не съществува. Чехите не искат да помагат на болшевиките и подкрепят на Бялото движение в усилията си да напуснат Русия.

Безполезни войни

При все това, до голяма степен като Антантата, ролята на чехите е почти неосезаема. Както признава Ленин, "Три години британските, френските и японските армии останаха на руска територия. Несъмнено, ако бяха направили и най-малки усилия да ни победят, те щяха да спечелят".

Лидери на Бялото движение като адмирал Александър Колчак и генерал Антон Деникин, също оценяват помощта на Антантата като незначителна. Биографът на Колчак Владимир Хандорин пише: "Основното съдействие на съюзниците на белите беше да осигуряват техните армии с оръжия и униформи". Макар и многобройни, техните отряди рядко се изправят срещу Червената армия на бойното поле.

Предсказуем неуспех

Защо се проявява такава неотстъпчивост? Западът постоянно влиза в разногласия с белите за бъдещето на Русия. Като отдадени патриоти, генералите от Бялата армия воюват за Русия "обединен и неделима", докато съюзниците искат да дадат независимост на националните провинции на страната.

Историкът Дмитрий Лехович пише: "Лойд Джордж [британският премиер] се колебае между помощ за Бялото движение, планове за пазарлъци със съветското правителство и готовност да подкрепи независимостта на по-малките държави по протежение на руската граница".

Това няма да свърши добре за белите, които претърпяват пълно военно поражение. Някои са убити от болшевиките (Колчак), а други са принудени да емигрират (Деникин).

В края на 1919 г. чехословаците, британците и всички други западни войници са се завърнали у дома. Японците са останали в Далечния изток по-дълго от всички, до 1922 г., но също така не искат да се борят с болшевиките. В крайна сметка Западът осъзна, че трябва да установи отношения с новата съветска Русия.