Ким Филби
Филби, най-известният член на кръга на петимата съветски шпионски от Кеймбридж във Великобритания, получава двете най-високи отличия и за Великобритания, и за СССР. През 1945 г. за постижения по време на Втората световна война той е награден с Ордена на британската империя от кралица Елизабет II. През 1947 г., когато Студената война наближава, Йосиф Сталин му връчва Ордена на Червено знаме.
Той започва да си сътрудничи със съветските тайни служба в средата на 1930-те години, малко след като завършва Кеймбридж. По същото време се поставя началото и на работата на Филби за британското разузнаване. Той постига бърз напредък и след Втората световна война се е смятало, че може да се издигне и до началник на британската разузнавателна служба. Макар че това така и не се случва, той е заемал важни длъжности, които му позволяват да предостави на СССР ценна информация.
Когато е назначен за ръководител на британското разузнаване за Турция през 1947 г., прави всичко, за да може Москва да научава за шпиони, които се опитват да проникнат през южната граница на СССР. Турция е едно от главните места, където по това време се е планирала нелегалната дейност. В резултат на това групата на инфилтриралите се е застреляна на границата от съветските войски. Според руски историк, изучаващ тайните служби, това е ясен сигнал за Запад да се откаже от подобни тактики.
По-късно през 1949 г. Филби става главен представител на британското разузнаване във Вашингтон, Окръг Колумбия. Благодарение на тази си позиция Филби получава достъп до информацията на ЦРУ за планирания преврат срещу просъветския албански лидер Енвер Ходжа. След като тази информация стига до Москва, албанските командоси са застреляни, докато скачат с парашути на земята. Ходжа запазва поста си.
Филби се оттегля в СССР през 1963 г., когато е на ръба да бъде разкрит. След това четвърт век той живее в СССР. В интервю за Sunday Times в края на 1980-те години той признава, че въпреки факта, че "животът тук [в Русия] има своите трудности, аз съм привързан към тази страна и никъде другаде не бих искал да живея".
Джордж Блейк
Ако Филби прекарва четвърт век в СССР, друг двоен агент от Великобритания, Джордж Блейк, живее в Русия повече от 50 години, след като бяга от затвор в Обединеното кралство.
През ноември миналата година, на 95-ия си рожден ден, той обяснява защо е сменил лагерите в началото на 50-те години. Казва, че събитията от Корейската война са изиграли важна роля за това, тъй като той става свидетел на десетки убийства на цивилни, извършени от "американската военна машина".
"Тогава осъзнах, че такива конфликти са изпълнени със смъртоносна опасност за цялото човечество и взех най-важното решение в живота си. Започнах активно и без заплащане сътрудничество със съветското външно разузнаване с цел да защитавам мира в света", пише Блейк в писмо, адресирано до съвременна руска разузнавателна служба.
Блейк е вербуван от МИ6 по време на Втората световна война. Когато Корейската война свършва, той се връща в Лондон. Твърди се, че именно тогава той е информирал СССР за плановете на ЦРУ и MИ6 да изкопаят тунела от Западен до Източен Берлин, за да прихванат стационарните комуникации на щабквартирата на съветската армия в Източна Германия - операция "Злато" или "Секундомер".
Въпреки че е трудно, тунелът е изкопан и оборудван с необходимите инструменти за подслушване. Москва не дава вид, че е наясно със съществуването му, за да не компрометира Блейк. Тунелът е "разкрит" 11 месеца след началото на подслушването (когато Блейк вече е получил нова задача в MИ6). Скандалът, който избухва, накърнява репутацията на ЦРУ.
През 1961 г. Блейк е предаден от полски разузнавач. Той е осъден на 42 години затвор в Обединеното кралство. Четири години по-късно той успява да избяга от затвора, използвайки стълба от въжета и игли за плетене, и накрая намира пътя до Москва, където и досега живее. В писмо той пише, "Русия е моята втора родина..."
Олдрич Еймс
Въпреки че представителите на американските разузнавателни служби донякъде укоряват британските си колеги, че не са разкрили по-рано топ съветски шпиони, те самите стават част от скандала "къртица", който опетнява репутацията на ЦРУ и струва поста на неговия шеф.
Всичко започва в средата на 80-те години, когато шефът на съветската контраразузнавателна служба на ЦРУ Олдрич Еймс започна сътрудничеството си с КГБ, продължило почти 10 години до ареста му през 1994 година. Смята се, че Еймс е компрометирал около 100 операции на ЦРУ и е помогнал да се разкрият много "къртици" на ЦРУ в СССР, а след това и в Русия. Някои от тях са екзекутирани от властите за шпионаж.
Той признава пред съда, че е компрометирал "на практика всички съветски агенти на ЦРУ и други американски и чуждестранни служби, които ми бяха известни". Твърди се, че Москва е използвала от години Еймс, за да предава дезинформация, получавана под формата на доклади на ЦРУ от трима американски президенти.
Смята се, че ЦРУ е разкрило Еймс заради внезапно повишения му стандарт на живот. Той купува къща за половин милион долара и плаща за нея в брой, а луксозният му "Ягуар", също става повод за размисъл. В същото време бившият шеф на КГБ Владимир Крючевков пише в своята книга "Личното досие", че равнището на общуване на такъв агент [като Еймс], неговите лични и професионални качества позволяват да се стигне до заключение с висока степен на сигурност, че имаме работа с предателство.
Еймс получава доживотна присъда. Неговият случай предизвика гнева на Конгреса на САЩ и води до оставката на директора на ЦРУ Джеймс Улси.