Как сексуалната революция поразява Русия през 1920-те

"Напълно голи хора, носещи ленти, на които може да се прочете "Долу срама!", се появиха неотдавна в Москва. Една група беше забелязана в трамвай. Трамваят спря, обществеността бе възмутена", пише в дневника си известният руски писател Михаил Булгаков през 1924 година. Само 15 години преди това една жена не е могла дори да си помисли да излезе с рокля, дълга до коленете. Тези промени за една нощ ли са се случили?

Предреволюционното руско общество, особено в столиците, не е пуританско по природа. Един анонимен войник, роден в края на 19-ти век, си спомня: "На 10 години вече бях изложен на всякакъв род похотливо поведение... Порнографските снимки далеч не бяха нещо рядко срещано".

В артистичните среди са популярни транссексуалните, травеститските и гей партитата, а за някои известни личности се е знаело, че са хомосексуалисти. Партита, на които често има множество партньори, са били редовно забавление за някои. Въпреки това хомосексуализмът при мъжете е бил углавно престъпление... докато болшевиките не излизат на сцената.

"Чаша вода" - фалшива теория?

От идеологична гледна точка сексуалното освобождаване се е възприемало като основното оръжие за борба срещу религията и стария ред като цяло. Сред ранните болшевики ключов пропагандатор на новия семеен ред е Александра Колонтай, руска революционерка, а по-късно и дипломат. Имало е популярна теория, често приписвана на Колонтай - за "чашата с вода". Според нея любовта (и следователно сексът) трябва да бъде на разположение на всеки по възможно най-лесния начин като да поискаш чаша вода. Това обаче е грубо опростяване на идеята на Колонтай.

Колонтай насърчава концепцията за "новата жена" - освободена от потисничеството на брака, домакинската работа и отглеждането на деца; всички тези задачи трябва да се поемат от обществото и държавата. Те ще имат грижата за образованието на децата (включително сексуалното), за прехода към национална промишленост за приготвяне на храна, колективни жилища, детски градини и т.н. Според Колонтай освен това любовта трябва да бъде освободена – животът на семейни начала ще замести традиционния брак.

Очевидно болшевиките изграждат своята политика за семейството, ръководейки се от най-прогресивните възгледи, нещо, което няма да се види на Запад още десетилетия. Само че бремето се носи от отделната личност и такава всеобхващаща свобода е прекалена за селскостопанското, едва започващо да се урбанизира руско общество през 20-те години на миналия век.

Тъмните ъгли на новия свят

"За премахването на брака" и "За гражданското партньорство, децата и собствеността" са сред първите укази на Съветите през 1918 година. Църковните сватби са отменени, въведено е гражданско партньорство. Разводът е въпрос на избор. Абортите са легализирани. Всичко това предполага пълно освобождаване на семейните и сексуални отношения. Това е обявяване на началото на най-ранната епоха в съвременната руска история.

Спокойното отношение към нудизма е ярък символ на онова време: на брега на река Москва, близо до храма на Христос Спасител, се заформя нудистки плаж, за какъвто Западна Европа дори не може и да мечтае през онези години. Гореспоменатото общество "Долу срама!" организира много походи, като в един от тях участват около 10 000 души. Александър Трушинович, монархист, си спомня една от техните сбирки: "Долу еснафите! Долу измамните свещеници! Не се нуждаем от дрехи - ние сме деца на слънцето и въздуха!",  голият говорител крещеше от сцена в централния площад на Краснодар. Като минах от там вечерта, видях сцената, демонтирана... и някой беше набил "детето на слънцето и въздуха".

Всички тези необуздани събития текат, докато Русия все още е в разгара на Първата световната война и на Гражданската война. Революционните амнистии през 1917, 1919 и 1920 г. пускат на свобода много престъпници в страната, където държавната власт тепърва започва да се изгражда. Към многобройните престъпници се присъединяват дезертьори и освободени войници.

През 20-те години на миналия век изнасилванията се превръщат в епидемия. Звучи поразително, но сексуалното насилие на бивши благороднички и буржоазни жени за известно време дори се приема за "класова справедливост" сред мъжете пролетарии. Междувременно до 20% от руското мъжко население е имало болести, предавани по полов път (въпреки че в царска Русия в началото на века този дял е 25-27%). Новите закони за брака и общата атмосфера на скъсване с миналото насърчават безразборните и случайни сексуални контакти,  нещо, което е немислимо само преди години.

Съветското общество създава опасно поколение бездомни сираци – според официални данни до 1923 г. половината от децата, родени в Москва, са били извънбрачни и много от тях са изоставени в ранна детска възраст. Махалото на сексуалната революция трябва да се залюлее на обратната страна, а ако това не стане, да се извади насилствено.

 "Крилатият Ерос" на съветското потисничество

Още през първата половина на 1920-те години, когато сексуалното освобождаване все още е в разгара си, Съветите започват да налагат традиционните ценности… отново.
През 1924 г. психиатърът Арон Салкинд публикува "12-те сексуални заповеди на революционния пролетариат", които гласят, че "любовта трябва да бъде моногамна", "сексуалният акт трябва да бъде само последната брънка във веригата на дълбоките и комплексни чувства, свързващи двама души в любов".

И макар "Долу срама!" да продължава да показва голотата си по московските улици, народният комисар по здравеопазването Николай Семашко пише: "Това поведение трябва да бъде най-категорично осъдено … По време, когато капиталистически чудовища като проституцията и хулиганството още не са елиминирани, голотата съдейства за липсата на морал ... Затова считам за абсолютно необходимо да спрем тази позор завинаги, с репресивни методи, ако е необходимо..."

Съветските лидери не искат повече населението да губи своята енергия за самодоволство. Въвеждат се строги мерки и ограничения. Групите за правата на жените са в упадък. Освен това самите жени сега едва ли имат причина да се стремят към образованието, за което феминистките толкова отчаяно са воювали: тъй като жената вече е била освободена от традиционното патриархално общество, болшевиките се опитват да я върнат в кухнята, където да готви за работещия си съпруг. Междувременно фабричните дажби вече се преразпределят, което прави домашното готвене необходимо. "Новата жена" на Колонтай  е "нова" само за почти едно десетилетие.

Сега семейството отново е основната единица на обществото. Декретите са отменени един след друг. И накрая, към 1934 г. хомосексуализмът е криминализиран повторно, а забраната за аборт пак е въведена (1936 г.). Това, разбира се, не води до намаляване на пропагандната стойност на жената. Защото сега тя би могла "да направи всичко това" - да изпълнява комунистическата задача да изковава революцията, като същевременно е и майка, и съпруга, и готвачка и чистачка.
В продължение на десетилетия сексуалността и еротиката са били напълно избягвани от съветската култура и общество - и като се има предвид това, не е чудно, че руското общество е станало толкова лицемерно по въпроса за секса. Следващата сексуална революция ще настъпи едва през 90-те години.

Сексът и градът: разказваме ви поразителната история за това какви са били проститутките в предреволюционен Санкт Петербург!