Строгите години, следващи Революцията от 1917 г. и Гражданската война (1917-1922) връщат здравната система на Русия почти до нивата от средновековието. Новоформираната съветска държава страда от опустошителни епидемии от холера, тиф и вируси, липсват също квалифициран персонал, болници и медикаменти.
През първите години от съветската власт смъртността се утроява, а раждаемостта пада наполовина. Има остра нужда от централизирана система за медицинска помощ.
Съветската държава въвежда унифицирана система за медицинска помощ за цялата страна – от Москва и Ленинград – до най-отдалечените села. Всички граждани са настанявани в медицински заведения по местата, на които живеят.
Първата забележима промяна е появата на станции за спешна медицинска помощ. След тях пациентите получават възможност да посещават поликлиники в своите квартали. При необходимост, помощ им се оказва в областните или градските болници. В особено тежките случаи се изпращат в специализирани лечебни заведения. Създадена е подобна система и за децата.
Освен това се създава и система от ведомствени болници. Всяка от тях осигурява медицинска помощ за своята отделна група работници: полицаи, ЖП работници, митничари, миньори и пр.
Правото на безплатна медицинска помощ е утвърдено от Съветската конституция от 1936 г. като едно от основните права на съветския народ, заедно с правото на образование, на труд и др.
В Съветския съюз огромно внимание се обръща не само на медицинското лечение, но и на превенцията. Изградена е широка система от диспансери, специализирани предимно във венерическите болести, алкохолизма и туберкулозата. Тези съоръжения не само лекуват пациентите, но и там те се наблюдават в своето ежедневие, за да се предотвратят заплахи за здравето на околните.
Друга широко разпространена превантивна мярка е ваксинацията – задължителна за всички: от деца до възрастни. Нещо обичайно е да се отказва работа на гражданите, които нямат всички задължителни ваксини.
Т. Ананина/Sputnik
Съветската система за медицински грижи донася своите плодове на Великата Отечествена война (1941-1945). Медиците успяват да спасят 72% от ранените и 90% от болните войници на бойното поле – над 17 мнл. души.
Системата включва не само болници и поликлиники, но и широка гама от санаториуми и курорти. Санаториумите са неразделна част от медицинското лечение, докато курортите също играят значителна рехабилитационна роля.
ТАСС
Въпреки факта, че медицинската помощ е безплатна, някои услуги (към края на СССР) изискват плащане. Освен това е традиция неофициално да се търсят лекари с различни видове подкупи – от кутии с шоколадови бонбони, до бутилки коняк.
Валерий Шустов/Sputnik
След падането на Съветския съюз системата за държавна медицинска помощ остава почти изцяло безплатна и в днешна Русия. Въпреки това от качеството има какво да се желае. Болниците са изправени пред конкуренция от частни клиники, които често предлагат на клиентите по-квалифицирана медицинска помощ.