Защо съветският съюз не подкрепя революцията в Афганистан?

История
БОРИС ЕГОРОВ
Първото навлизане на съветски войски в Афганистан става не през 1979 г., както обикновено се смята, а 50 години по-рано. Тогава най-голямата социалистическа държава в света изненадващо решава да не подкрепи революционните маси, а сваления афганистански суверен.

Много преди Саурската революция и съветската военна намеса в афганския въпрос войниците на СССР вече са се били по афганистанските земи. Тайно, облечени като местни жители, но с руски викове "Ура!", те активно участват в местната гражданска война от 1920-те години.

Политическата ситуация в Афганистан винаги е била обект на особено внимание за съветското ръководство, тъй като пряко влияе на сигурността на съседен на СССР регион. Ето защо, когато през 1929 г. местният крал Аманула хан е свален от революционерите и това от своя страна води до избухването на гражданска война, СССР не може просто да остане безучастен.

От една страна стоят масата обикновени хора, които се борят срещу елита – такива инициативи винаги получават подкрепата на Съветския съюз. От друга Афганистан, под ръководството на Аманула хан, се радва на добри отношения с СССР. И двете страни разширяват икономическото и военното си сътрудничество, афганският суверен ефективно следи басмачите, централноазиатските антисъветски бунтовници, които бягат от СССР в Афганистан по време на руската гражданска война и тероризират съветските територии с многобройни нападения. Изборът, пред който е изправена Москва, за да се възползва максимално от ситуацията, никак не е лек.

Кого да подкрепи?

Изненадващо, но Съветският съюз избира не да подкрепи революционните маси, водени от "сина на техния водач" Хабибулах Калакани. Георгий Агабеков, съветски разузнавач в Афганистан през 1920-те, който загива на Запад през 1930-те, казва, че битуват контрастни мнения за това чия страна е трябвало да заеме СССР в конфликта (Георгий Агабеков, "ОГПУ: Руският таен терор", 1931)

Съветската тайна полиция ОГПУ, предшественик на бъдещото КГБ, настоява за подкрепа на революционерите, които представляват масите. ОГПУ предполага, че подкрепата на Хабибула ще помогне на съветите в цял Афганистан, твърди Агабеков.

Обратното мнение е изразено от Народния комисариат по външни работи (от 1946 г. съветско външно министерство). Дипломатите заявяват, че Хабибулах калакани, етнически таджик, има силната подкрепа на милионите таджики, които живеят в северната част на страната, в непосредствена близост до СССР. Според комисариата, ако Хабибулах спечели и укрепи властта си, той неизбежно ще се опита да разшири влиянието си над съветските централноазиатски републики и да дестабилизира съветско-афганистанската граница.

Думите на съветските дипломати се оказват верни – Хабибулах сключва съюз с лидера на басмачите – Ибрахим Бек, а нападенията на Басмачите над СССР значително се увеличават. Другият фактор срещу Хабубулах е, че той е активно подкрепян от британците. Така съветското ръководство избира да помогне на Аманула хан с войници и да върне стабилността в региона.

Тайната кампания

Съветският съюз не иска открито да демонстрира пред света военното си участие в гражданската война на Афганистан. Повече от 2000 войници от Червената армия участват в кампанията, но дегизирани като афганистански такива. Те са водени от бившия съветски военен аташе в Афганистан Виталий Примаков, който се представя за "кавказки тюрк", офицер Рагиб-бей.

Съставът е придружен от афганистанския съвет в СССР, воден от Али Голам Наби хан, който му дава легален статут. Съветът се преструва, че е част от поддръжниците на Аманула, които са принудени да напуснат държавата и сега са готови да се върнат и да се бият за своя крал.

Добре екипирани, въоръжени с картечници и артилерия, военните навлизат в Афганистан на 15 април 1929 година. С въздушна подкрепа те разбиват афганистанските граничари и напредват по-нататък в провинция Балх до главния град Мазар-и-Шариф. Едновременно с това сваленият суверен Аманюлах хан напуска Кандахар, където се укрива, след като бяга от Кабул, и с 14 хил. войници се насочва към афганистанската столица, окупирана от Хабубулах.

По време на афганистанската военна операция съветската армия елиминира над 8000 вражески войници и губи 120 мъже. В съветските военни архиви операцията се споменава като борба срещу бандидите в Съветска Централна Азия, а в историческата литература е забранено да се пише за тази кампания.

Битката на 9-а рота: Как шепа съветски войници разбиват стотици муджахидини в Афганистан?