Фенове на "Торпедо Москва" обичаха да се шегуват: "Ако Пеле се наливаше с кафе, както Едуард Стрелцов с водка, бразилецът щеше да умре." Стрелцов често е сравняван с Пеле, но той така и не успява да се изправи срещу него на игрището.
Причината е повече от тъжна: само няколко месеца преди първото си участие в Световната купа през 1958 г., Стрелцов е арестуван и осъден за изнасилване на 12 години лишаване от свобода. Дори след като излежава присъдата си (съкратена до пет години), Стрелцов е лишен от правото да играе в националния отбор. И така, как талантливият футболен нападател попада в затвора?
Проблемен вундеркинд
В края на 50-те години Стрелцов се смята за супергерой. "Ключът към успеха е прост: спортен талант плюс очароваща външност: честно лице, топла усмивка ... Той беше чудо на терена", писа спортният коментатор Святослав Василик.
През 1954 г., когато е навършил 16 години, Стрелцов дебютира за "Торпедо Москва", а през следващия сезон той изтегля отбора от девето до четвърто място, отбелязвайки 15 гола в 22 мача. През 1956 г. Стрелцов, заедно със съветския олимпийски отбор, заминава за Мелбърн и му помага да спечели турнира.
Младият нападател израства без баща и никога не е бил дисциплиниран футболист. "Веднъж той закъснявал за тренировки за важен международен мач и трябвало да гони влака с кола", спомня си спортният журналист Пьотър Спектор.
Друг път, през февруари 1958 г., нападателят прекарва няколко дни в полицейско управление за пиянско сбиване. "Само че това му бе простено и те го оставиха в националния отбор", пише Спектор. Два месеца по-късно обаче Стрелцов се сблъсква с още по-сериозни проблеми.
"Завличайки ме до леглото"
На 25 април 1958 г. Стрелцов и двама колеги футболисти отиват на вилата на приятел с четири млади жени. Една от тях, Мария Лебедева, според очевидци, проявява интерес към Стрелцов. И докато всички се напивали все повече и повече, двойката се целувала, но положението станало зловещо, когато всички отишли да спят.
"Стрелцов ме завлече в леглото. Борихме се, аз се съпротивлявах колкото можех, казах, че ще крещя, но той ми запушваше устата", разказва по-късно Лебедева. Тя твърди, че пияният Стрелцов я е изнасилил, а след това заспал.
Отмъстителен министър на културата?
На следващия ден Лебедева подава жалба в полицията, а Стрелцов е арестуван. Съветският лидер Никита Хрушчов е информиран за случая и както се твърди, казал: "Накажете го сурово; зад решетките за дълго време".
Именно това и прави съдът, осъждайки Стрелцов на 12 години трудов лагер. Фенове твърдят, че сензационният нападател е бил "накиснат", че той и Лебедева са имали доброволен секс, и че тя отправила неверни обвинения срещу него.
"Твърди се, че партията е решила той да изпадне в немилост по заповедите на Екатерина Фурцева, влиятелната министърка на културата от близкото обкръжение на Хрушчов", пише журналистът Кевин О'Флин в британския в. "Гардиън". Очевидно необузданият характер на Стрелцов играе срещу него: по-рано той е оскърбил дъщерята на Фурцева на бал в Кремъл.
Анатолий Нилин, биограф и приятел на Стрелцов, смята, че присъдата е много сурова, но признава, че Стрелцов е виновен. "Не можеш да обвиняваш Фурцева, Хрушчов или Сталин, ако не можеш нормално да се държиш, когато си пиян".
Изкупление
Въпреки че присъдата му за лишаване от свобода е намалена на пет години, времето зад решетките е трудно за Стрелцов. През първите си дни той е бит от затворници и прекарва четири месеца в болница. Едуард пише на майка си: "Не се обвинявай, вината е само моя. Ти ми каза хиляда пъти, че "приятелите", "момичетата" и водка ще ми донесат неприятности. Не те послушах и ето ме тук, ще бъда различен човек, когато изляза на свобода".
През 1963 г. той излиза от затвора и работи в завод на ЗИЛ. Две години по-късно новият лидер на СССР Леонид Брежнев отменя забраната му да играе професионален футбол, казвайки: "Водопроводчик може да работи като водопроводчик след затвора, защо футболистът да не може да играе?"
И така Стрелцов се завръща на терена, играейки отново за "Торпедо Москва". Както се оказа, той не е загубил уменията си през тези години на бездействие. Два пъти, през 1967 и 1968 г., той е признат за най-добър футболист в Съветския съюз и играе до 1970 г. за клуба си "Торпедо Москва". Въпреки това той никога повече не облича фланелката на националния отбор. През 1990 г. умира от рак на гърлото.
Днес Едуард Стрелцов е легенда, определян е като един от най-талантливите съветски играчи. Той обаче можеше да постигне много повече, ако не беше толкова безразсъден.
"На футболното игрище той беше най-силният", казва приятелят му Валентин Иванов. "В живота обаче беше най-слабият".