Защо Червената армия не успява да залови Хитлер жив?

Във филма на Клинт Истууд "15:17 до Париж" има сцена, в която трима американци са в берлински музей. Екскурзоводът им казва, че Адолф Хитлер се е самоубил в Берлин, обграден от руснаци, а тримата са доста изненадани - смятат, че армията на САЩ е тази, която обсажда Хитлер.

"Вие американците не можете да си приписвате заслуги всеки път, когато злото е победено", отговаря гидът. И е прав. Съединените щати, както и Великобритания и други съюзнически страни, влагат много в разгромяването на нацизма, но Червената армия е тази, която влиза в Берлин и предизвиква самоубийството на Хитлер. Ето как се случва всичко:

Подземна крепост

В ранната пролет на 1945 г. Хитлер се сблъсква с тежка ситуация - съветите затварят столицата на Германия от изток, а американските и британските сили напредват от запад. Примката се затяга, но безмилостният нацистки лидер не иска да се предаде.

"Това не е в нашия стил – да бъдем изклани като овце", казва Хитлер, цитиран от биографа си Йоаким Фест, който добавя, че нацисткият лидер не изневерява на своя "стил" и през последните си месеци: остава безкомпромисен, кръвожаден и претенциозен.

Въпреки това Хитлер разбира, че краят е близо. От януари 1945 г. до смъртта си през април той живее във "Фюрербункер" - убежище под канцеларията на Райха в центъра на Берлин. Съюзниците бомбардират града, затова Хитлер почти не се появява над земята.

Най-зловещият човек на Земята губи войната, както и всякакъв контрол. "Той пилееше времето си в безполезни кръвопролития, обвинения и спомени", пише Фест. Вътрешният кръг на Хитлер вижда един стар истеричен човек с треперещи ръце, който не спира да се тъпче с торти (дори масовите убийци се справят със стреса по този начин), докато обаче проповядва "победа" и "битка докрай".

Руснаците идват

По това време вече не съществува никаква надежда за победа на Германия, освен в мозъка на Хитлер. На 9 април съветите превземат Кьонигсберг, а на 13 април - Виена. Три дни по-късно започва битката в Берлин.

"3,5 милиона войници се бият и от двете страни", казва историкът Анатолий Давиденко. "Никоя друга военна операция от Втората световна война не е толкова мащабна. Но това все пак е Берлин, нали знаете".

Германците се борят усилено, за да защитят столицата си. Известният съветски танкист генерал Николай Попел пише в мемоарите си "Берлин е пред нас!": "Платихме с кръв за всеки метър от берлинската земя". Всъщност Червената армия губи близо 80 000 души при битката за Берлин.

Всичко е загубено

"Изкуственият оптимизъм в бункера продължаваше", пише Фест за 20 април, 10 дни преди самоубийството на Хитлер и 56-ия му рожден ден. Почти всички останали нацисти бягат от града, но той остава. Отчаян, Хитлер продължава да заповядва на германския народ да се бие, въпреки че губи територия след територия. Той продължава да говори за армии и дивизии, които вече са заличени.

Фест предполага, че в последните дни неговият началник-щаб - генерал Кребс, дори не се опитва да даде правилната информация на нацисткия лидер - това е безсмислено, защото Хитлер е съвсем луд. "Кребс остави Хитлер да се занимава с "военни игри", които нямат никаква връзка с действителността, но задоволят неговите илюзии".

Независимо от това реалността не може да бъде отхвърляна вечно и на 26 април руските бомби започват да експлодират буквално над главата на Хитлер, в сградата на канцеларията на Райха. Два дни по-късно той научава новината: Химлер, един от най-близките му помощници, се опитва да се свърже със Съюзниците, за да се предаде, а Бенито Мусолини, лидерът на фашистка Италия, е заловен и обесен от враговете си. Чувствайки се предаден и обзет от страх, че може да стане "експонат в московската зоологическа градина", Хитлер решава да се самоубие.

Последната страница

Тъй като Червената армия е само на няколко пресечки от "Фюрербункер", Хитлер трябва да действа бързо. На 29 април той се жени за дългогодишната си приятелка Ева Браун. Това е един много кратък брак - ден по-късно Хитлер отива в стаята си и взима цианид. За да бъде напълно сигурен, нацисткият лидер се застрелва.

След по-малко от седмица, на 5 май, съветските войници, водени от лейтенант Алексей Панасов, откриват телата на Хитлер и съпругата му, изгорени и погребани в близост до бункера. Новината плъзва по целия свят: Хитлер е мъртъв! Според Маршал Георги Жуков, който ръководи Червената армия, когато Йосиф Сталин е информиран за смъртта на врага си, съветският лидер казва само: "Жалко, че не успяхме да го заловим жив".

Николай Попел обаче пише, че съветските войници изобщо не се интересуват от съдбата на Хитлер. Спомня си, че говори с офицера, който пленява канцеларията на Райха:

- Този бандит избяга в последната минута ... останаха само изгоряла плът и кости.

- Не бъди тъжен, полковник. Работихме за победа, не за него!

И те получават победата си. На 2 май Берлинският гарнизон капитулира, а на 9 май се предава и цялата немска армия. Нацизмът е мъртъв, също като лидера си.

Знаете ли защо немският войник, предупредил СССР за нацистката инвазия, умира в съветски затвор?