Към крайморския град пристъпва мощна британска ескадра, на която руският флот няма сили да противостои. Тогава роденият в Германия и работещ в Руската академия на науките физик Мориц Херман фон Якоби получава заповед да подготви ново тайно оръжие, което да защити столицата.
Докато ранните форми на военноморски мини се използват от китайците от древни времена, това оръжие става известно на Европа чак през XVI-XVII век. Но основният недостатък на ранните прототипи е безразборното им разрушаване на кораби – приятелски или вражески.
Руските инженери намират решението в началото на XIX век, когато монтират електрически детонатори на мините, използвайки два прости контакта, закачени към един източник на енергия на супата. При преминаване на кораб те се затварят и при поява на напрежение от водните течения се получава взрив.
wikipedia.org
Якоби оборудва мините си с железни цилиндри с детонатор, разположени в дървена бъчва с височина от 70 см и диаметър 50 см. В цилиндъра има по 10-15 кг екзплозив. Първият опитен взрив на мината показва, че несъвършенство в структурата води до загуба на барут. Впоследствие Якоби финалзиира обвивката на мината, осигурявайки ѝ допълнителен защитен слой от мед и увеличавайки експлозивната маса до 5 кг барут.
Поставянето на мините във водите на Балтийско море край Санкт Петербург започва през април 1954 година. Тогава между артилерийските крепости, прикриващи столицата, се поставят 100 от мините на Якоби. Те прикриват водите на разстояние от половин километър. Последното миниране се провежда през юни 1855 година. За малко повече от година източната част на Финския залив се превръща в минно поле от почти 2000 мини, 500 от които създадени по схемата на германеца, а 1500 по сходен проект на инженер Нобел. На руските мини в Санкт Петербург се натъкват четири британски кораба. Предвид малкия заряд нито един от тях не получава сериозни повреди. Въпреки това мините си свършват работата: врагът така и не се решава да навлезе близо до столицата. Командващият британската ескадра докладва в Лондон за мощната защита в подходите към града.
Свободни източници
По време на Кримската война мини пазят и руските пристанища във Финландия, по устието на р. Двина край Архангелск и залива Днепър в Черно море, както и делтата на р. Дунав – общо 3000 устройства помагат за балансирането на силите между враждуващите флотове.
Дизайнът на мините непрекъснато се подобрява до края на XIX в с увеличаване на експлозивната мощ и плаваемостта, както и техническата възможност на флота да ги поставя на желаната дълбочина.
По време на Руско-турската война от 1977-78 г. минната дейност на Черноморския флот на практика парализира дейността на турските военни кораби.
Мините оказват и голям ефект в Руско-японската война от 1904-05 г., като се използва нова техника – пускането им от транспортни ленти, монтирани на малки лодки. Всяка от тях съдържа по 120 кг експлозиви, което е достатъчно да прати и най-големите кораби на морското дъно.
Руските сили поставят над 4000 мини по време на войната, с които унищожават 13 японски кораба, включително два бойни.
Подобно на британците и французите в Кримската война, германците се радват на огромно превъзходство в морето по време на Първата световна война. Единственият начин да се защити Санкт Петербург отново е чрез миниране на Балтийско море, където 35 000 мини се разполагат във водите за период от три години.
За да прикрият мините от командването на флота прибягват към различни трикове. През ноември 1914 г. съдовете, които ги поставят, замаскирани като обикновени леки крайсери, блокират с мини морските комуникации по бреговете на Швеция. За маскировка на корабите те поставят и допълнителен трети комин, за да гарантират пълно сходство със силуета на крайсера. Враговете не си губят времето да гонят бързите крайсери, поради което и безопасността на операциите е гарантирана.
Подценяването на руската минна дейност от страна на германците им струва скъпо: през ноември 1916 г. германски ескадрон от 11 разрушителя губи седем съда от взривове на мини.
Но Великобритания оценява по-добре руските умения в подводната борба и моли Русия да ѝ изпрати експерти и технолози.
Междувременно руският флот се справя блестящо със задачата да защити Санкт Петербург, като не допуска и един вражески кораб да стигне до града през цялата война.