През 1862 г. по време на Гражданската война в Америка руският пратеник във Вашингтон Едуард де Щьокл изразява недоволството си от руския офицер Иван Турчанинов, който служи в армията на Съюза.
"Тази армия се състои от революционери и авантюристи от всяко кътче на планетата", пише Щьокл в писмо до Санкт Петербург.
Въпреки че Руската империя подкрепя Севера, Щьокл вярва, че намесата във вътрешните битки на Америка е срам за офицер, който преди това е служил под знамето на императора. Въпреки това Турчанинов не се интересува от мнението на несъгласните руски представители, тъй като той е напуснал родината си завинаги.
Упорит полковник
Роден през 1822 г. в района на река Дон в Южна Русия, Турчанинов следва стъпките на баща си. През 1841 г. завършва Императорската военна академия в Санкт Петербург, като през 1848 г. участва в потушаването на Унгарската революция, а след това се бие в Кримската война (1853-1856).
"До края на [кримската] война Турчанинов бе полковник с перспективата за богат живот и може би с изключителна кариера пред себе си", пише публицистът Дейвид Заславски. "Но той се отказа от всичко това", допълва журналистът.
През 1856 г. Турчанинов и съпругата му Надежда напускат Русия, като плават през Атлантическия океан до САЩ. Мотивацията им е идеологическа: полковникът е пламенен републиканец, който иска да живее в свободна страна, в която човек сам е господар на съдбата си. През 50-те години на ХХ в. САЩ са единствената държава, която има републиканска форма на управление (всички европейски сили са все още монархии), така че след прекосяването на океана Турчанинови купуват малка ферма близо до Ню Йорк.
Смесени чувства към Америка
В Новия свят той променя името си на Джон Базил Турчин, но семейството е изправено пред много трудности.
"Америка ми помогна да се отърва от аристократичните си предразсъдъци и ме върна в положението на обикновен смъртен. Преродих се. Не се страхувам от работа. Никоя сфера на бизнеса не ме плаши и няма социална позиция, която да ме демотивира", пише Турчинанов на известния руски политически емигрант Александър Херцен, който живее в Лондон.
Наистина той сменя работата си многократно: фермер, работник и инженер. Фермата им в Ню Йорк не е толкова успешна, така че Турчинови се заселват в Чикаго, където полковникът работи като инженер и често се среща с бъдещия американски президент Ейбрахам Линкълн. По-късно това познанство ще му помогне.
Public domain
Турчин обаче не е напълно очарован от живота в Америка. В писмото си до Херцен той се оплаква: "Аз съм напълно разочарован. Не виждам и частица истинска свобода тук... тази република е рай за богатите - те са тези, които наистина са независими тук, а зловещите престъпления могат да бъдат потулени с пари".
Военният трябва да се изправи срещу суровата реалност на всички пороци на американския капитализъм.
Битки и скандали
Въпреки че Турчин критикува Америка, когато през 1861 г. избухва Гражданската война, той не се поколебава да се присъедини към редиците на Армията на Съюза. Благодарение на военния си опит той получава ранг на полковник и 19-и "Илинойски доброволeн отряд" е поставен под негово командване. Те се бият срещу Конфедерацията в Тенеси и Алабама.
Турчин често се конфронтира с командира си, генерал Дон Карлос Бюъл, а понякога дори действа без разрешението му. Например, Турчин и мъжете му помагат в завладяването на Хънтсвил, Алабама, както и за прекъсването на железопътните линии на Конфедерацията. Това е голям тактически успех и Турчин спечелва уважението на войниците си. В други случаи обаче той се натъква на големи проблеми.
Изнасилването на Атънс
На 2 май 1862 г. 19-и отряд завладява град Атънс, Алабама. По това време армията е разочарована от застоя на бойното поле, тъй като конфедералните партизани често нападат войниците на Съюза с помощта на местни жители, живеещи на юг. Така руският полковник решава да даде урок на бунтовниците .
"Турчин събира полка и им казва точно преди да напуснат града: "Затварям очите си за два часа. Не виждам нищо", пише "Руска култура" за инцидента, който по-късно става известен като "изнасилването на Атънс". Всъщност става дума най-вече за ограбване на местни търговски райони - войниците на Съюза взимат всичко, което могат, а щетите се определят на най-малко 55 000 долара.
След като инцидентът придобива публична известност, Турчин е освободен от длъжност и е изправен пред военен съд. Въпреки това мнозина го подкрепият, а Chicago Tribune го определя като "жертва на проробски настроения.
Public domain
В речта си пред съда Турчин подчертава, че Армията на Съюза се бори срещу роби, които "не могат да се укротят с лека ръка, нужна е малко повече твърдост".
Междувременно съпругата му отива във Вашингтон, за да разговаря за случая на съпруга си директно с Линкълн, който не само отново назначава Турчин, но и го повишава в бригаден генерал. В края на краищата Съюзът се нуждае от активни и интелигентни военни.
След забравата отново идва славата
Турчин продължава службата си, като се бие в битката при Чикамауга и в битката за Чатануга, където дава най-доброто от себе си. "Той беше един от най-образованите и осведомени войници на Съединените щати", казват по-късно другарите му.
През 1864 г. той трябва да напусне армията, след като получава удар. След войната води неспокоен живот, сменя работата си отново и отново. Умира през 1901 г. - на 79 години и в тежка бедност.