"Брянски"
С максимална скорост от 125 км/ч "Б" ("Брянски") е най-бързият парен локомотив на Руската империя през 1910 година. Той успява да оцелее и при двете световни войни, като работи до средата на 1950-те години, когато приключва ерата на парното задвижване.
"Е"
С над 10 000 произведени бройки "Е" си остава най-масовият руски парен локомотив. Създаден през 1912 г., той все още се използва при снимки на филми или за случайни тържества и ретро турове.
"Феликс Дзержински"
Проектиран през 1931 г., "ФД" е един от най-мощните парни локомотиви в Съветския съюз. Над 1000 бройки са изпратени в Китай, където служат вярно до 1980-те години.
"Андрей Андреев"
Този гигантски съветски парен локомотив се появява през 1934 година. Това е единственият парен локомотив в света със седем двойки колела. "АА" губи "доверието" заради размерите си: разрушава ЖП линиите и не може да завива правилно, като дори дерейлира. През 1960-те единственият "АА" е изпратен за скрап.
"Победа"
Парните локомотиви "Л", познати още като "Победа", се появяват в края на Втората световна война през 1945 година. Те са смятани за едни от най-добрите в СССР – невероятно ефективни и издръжливи.
"Йосиф Сталин"
Създаден в началото на 1930-те, "Йосиф Сталин" е най-мощният парен локомотив в Европа за времето си. Единственият оцелял негов представител в момента "живее" в Киев.
"Генерал"
Здрав почти като "Йосиф Сталин", П36 е последният съветски парен локомотив за пътнически превози. Познат е като "Генерала" поради отличителните си ивици отстрани.
П38
Най-тежкият съветски парен локомотив (от над 380 тона) се появява в средата на 1950-те, малко преди да спре производството на този тип машини. П38 е модифицирано копие на най-мощния парен локомотив Yellowstone. Създадени са само два от него, но, за жалост, нито един не оцелява.